5 дни

5 дни.

...до деня, в който майка ми ме е родила... точно на Никулден.

Заради което все са ме питали как може да са ме кръстили Гергана. 

Харесвам си името, независимо как ще бъде изречено... 

5 дни.

...в които ще съм все така самотна, както бях през останалите дни,

но в които ще опитам да не превръщам поредния си рожден ден в огромна емоционална дупка.. а ще запазя самообладание.. и..

пак..

ще си напомням, че ставам на 24, а не на 104...

... имагинерно е всичко... най-лъжливо е чувството за сигурност, най-търсено спокойствието, а като го намерим търсим динамика, въртим се в собствения си кръг... от който бягаме и се връщаме.. цял живот търсим себе си и не се откриваме.. защото непрестанно се променяме...

Честит 1-ви Декември!

Нека този декември е хубав, топъл и щастлив, въпреки душичката, която на много от нас ни липсва да ни стопли, защото я няма или е далеч...

С една идея по-отговорни към нашето щастие.. с една идея по-оценяващи това което имаме.. Нека направим опит да се усмихнем, въпреки всичко.

...за сватбите, бебетата и общоприетите норми

Днес една от най-добрите ми приятелки ми съобщи, че е получила пръстен... Ах, така се развълнувах като научих, че чак ми се насълзиха очите и си помислих... ето така се случва при нормалните хора... и й казах, че се радвам и е страхотно, че има такива емоции, а тя ми каза, че и аз ще имам... да бе да.... почти й повярвах...
Същевременно разбрах, че една наша обща позната е бременна, а онзи ден видях снимка във фейса на своя колежка, която се е омъжила.
Като цяло съм в жестока дупка в това отношение, защото не мога да реша кое е по-хубаво- да имаш семейство или да нямаш, да имаш дете или да нямаш...
Някой друг задава ли си подобни въпроси?

Огромна въпросителна

Чувствали ли сте сякаш не можете да почувствате себе си... сякаш цялото ви съдържание липсва... сякаш човешката ви система просто показва "System Error", и нямате не физическата, а психическата възможност да се вземете в ръце... да се изправите и да направите бърз план за действие.

Е, драги приятели, свиквайте.. особено, ако сте мазохисти и обичате да се вкарвате дори несъзнателно в такива състояния...



...

В живота си бягах от привързването.
Успях да се откъсна психически от това да се привързвам към мястото на което живея, успях да спра да се привързвам към вещите си прекомерно много, станах гъвкава и доста мобилна, прекалено свободолюбива и малко хаотична. Изведнъж усетих, че вместо да събера всички частици от себе си на едно място, всъщност се разпилях прекомерно много, бих казала неразумно... дотолкова, че изгубих сензорите си за чувствителност.. и вече усещам себе си, сякаш и да ме сложат в пъкъла пак ще се адаптирам... и в крайна сметка душата ми все ще е тази обърканата, счупената и разпиляната, с която съм се запознала от толкова време...

Днес Ви пожелавам хармония и вътрешен мир!

Да живееш с малко.. и да си щастлив

Когато се движим сред хората, когато доброволно определяме себе си като роби на суетата си, тогава сякаш каквито и прозрения да се опитва да ни даде Вселената, то все не можем да ги видим.

Как да живееш с малко и да си щастлив е нещо, което искам да ви разкажа, за да видите, че извън суетата в прекомерни граници, съществува друга красива страна на живота.

Преди около две седмици си купих дрехи от магазин за втора употреба. Считам това не просто за наложително (защото нямам пари да си купя нови, а имам нужда), а и за едно чудесно потребление за втори път на неща, които не са стигнали до своя край и не са се амортизирали, един чудесен начин да имам какво да облека, което ще е по-добро със сигурност от протритите ми парцали...

Другото нещо, което ми се случи е, че останах почти без пари, но не казах на никого и дори не го отчетох като тревожна мисъл, която да ме обсебва и поставя в напрежение.
Да, в момента имам 2 лв. в портмонето си и това е така от онзи ден и ще бъде до края на тази седмица вероятно... освен ако не се спъна в някоя банкнота по улицата, но като че ли бих желала да предотвратя такива неща, защото и без друго вчера паднах на дясното си коляно и го потроших.. Не е счупено, но е подуто и на него има цяла гама от цветове, преливащи един в друг. И въпреки това съм благодарна на Господ, защото знам, че това е нещо през което трябва да мина точно сега и защото знам, че можеше да е и много по-зле.. В действителност пазя колената си вече 5 години и то изключително много, защото имам една операция на едното, а и си имах доста проблеми.. та от тогава насам не съм падала.... не и по този начин...

И... скъпи приятели... красотата може да откриете във всичко, стига да имате очи да я видите... и желание, разбира се!

Днес ме осени невероятно вдъхновение (може би моя начин да покажа на себе си, че не желая да бъда глезла, когато нещо ме боли) и приготвих няколко неща с наличните у дома запаси, защото нямам пари за покупки.. Направих прекрасни и вкусни домашни солети със слънчогледови ядки и зехтин, бисквити с овесени ядки и аромат на ванилия и канела, ориз по италиански с домати и маслини "Каламата", ароматна салата от печен пипер и едни сухари по селски.... И съм много щастлива, че успях да не се поддавам на емоцията да тъгувам, че нямам пари, защото всъщност не съм останала гладна, нито на улицата, а даже повиших своята креативност в кухнята..
Всъщност не се беше случвало да готвя скоро... Даже да готвя.. се превърна в лукс, от който и аз не знам защо се лишавам.. но днес беше един доста продуктивен ден.. и между всички тези вкусотийки си почивах с по една торбичка лед на коляното, вярвайки, че ще ми мине по-скоро.

ТИ СИ МАГНИТ ЗА ЩАСТИЕ! Повярвай в това!

Бих желала да ви опиша нещо прекрасно, красиво и радостно, нещо което изпълва съзнанието ми с ярка светлина и чиста енергия - силата на моята мисъл, силата на вашите мисли.

Когато преди 2 седмици си помислих, че искам нещо, но мисълта премина през мен като лъч светлина на който се зарадвах и повярвах, че съществува, тогава мигновено получих онова което исках. 

След два дни си пожелах още нещо и дори не мина час, а то вече се превърна в реалност.

Така постепенно се убедих, че не искането, а вярата ми донесе онова от което имах нужда и желаех толкова силно. Мисля в изобилие и живея в изобилие. 

Онзи ден докато си почивах през ума ми мина още една мисъл и вчера по най-неочаквания начин получих това, за което снощи мислих... 

Изненадах се безкрайно много на тази случайна неслучайност.

Няма случайни неща.

И вчера докато върших някакви неща през съзнанието ми прелитаха тревожни мисли, за които не знаех как точно ще намеря решение, но все пак вярвах, че такова съществува. 

Истина е хора, казвам ви - то дойде! И ме спаси! И още едно дойде... И енергията се задвижи на толкова бързи обороти, че ми остана време само да повтарям "Благодаря, благодаря, благодаря!" на ум... 

Дори нямах време да се зарадвам силно, защото това дойде като нещо очаквано... аз просто знаех и вярвах, че ще настъпи светлина в тунела и проблемите ми няма да са вече проблеми...

И сега си мисля... колко съм щастлива за това и още много...

За всичко осезаемо и неосезаемо.

Не спирайте да работите за себе си и върху себе си.

Правете добро на хората и им помагайте винаги когато можете без да очаквате нищо насреща..

Доброто ще се завърне при вас като бумеранг, точно тогава когато най-малко очаквате и когато сте натрупали достатъчно хубава положителна енергия.

Вие можете да сте магнит за хубави неща!

велики ли са дните?

Един прекрасен празник се задава, а с него и поредица от почивни дни..
Дни в които всички отиват да се видят със семействата си, отиват на екскурзии, срещат се с хора, забавляват се... почиват си и се радват на живота! :)

... И всичко е хубаво.. но не и когато няма с кого да го споделиш...
Споделеното щастие е двойно щастие..

Аз нямам с кого да си споделя щастието, затова ви напомням на вас да не пропуснете да го направите.. ще се почувствате по-добре със сигурност!

Весели празници на празнуващите!

Донори на щастие

Снощи гледах един филм, който беше непланирано тъжен и страшен и който ми даде повод за размисли още от събуждането ми днес..

Размисли за това каква е цената на човешкия живот. Каква е неговата стойност? Какъв е смисълът? Защо живеем? За кого живеем? 

Във филма ставаше въпрос за деца без родители, които ги отглеждат в пансион до навършване на пълнолетие, а след това ги пращат във ферми (по-скоро къщи), където вече са по няколко човека само и където всъщност изчакват да им дойде времето да бъдат донори на хора в нужда, дарявайки своите органи. Т.е. главната цел с която са полагани толкова грижи за тях и никога не са напускали пансиона в детството си е поддържане на доброто им здраве, за да могат да дарят органите си и така всъщност умират доста млади. Това е така понеже им вземат един по един органите и разбира се на 3-то или 4-то даряване те директно умират, защото не им издържа организма. Те са родени и отгледани, за да бъдат донори...

Това изключително много ме потресе.. беше късно когато гледах филма.. точно преди сън.. и може би затова тази сутрин се замислих, отваряйки очи колко ли е тъжно да знаеш, че ще умреш твърде млад и да нямаш избор и право да промениш това...

Замислих се, че дори и ние живеем в заблуждение като си мислим, че сме свободни... Не, не сме!... Въобразяваме си, че има нещо или дори всичко, което зависи от нас.. което контролираме точно ние.. въобразяваме си, че много знаем, от всичко разбираме... ама не.. няма такъв филм.. Живеем в една изкуствено манипулирана среда, където дори и да не осъзнаваме ние всеки ден сме "донори на щастие" за околните, ако разбира се го имаме и умеем да го раздаваме.. ако ли не.. някой на нас ни става "донор на нещастие".. заливайки ни с ужасни думи, мисли и настроения..

И не само.. Това не е всичко.. Има опасност да станем толкова индифирентни към подтискащата ни среда, че да изгубим част от себе си...

....

Мхм.... Що за сутрешни размисли, а?

Изяж ме!

В последният ден от месеца си мисля как бързо лети времето!

Промените за първите 3 месеца от 2013 ги оценявам като по-скоро положителни.
Станах веган, в следствие на което се чувствам прекрасно, защото направих осъзнат избор, а не мъчително принудително ограничаване на нещо. Но по тази тема няма да навлизам в подробности... Най-общо казано - промених отношението към себе си, сменяйки стила си на хранене и тялото не пропусна да ми се отблагодари, защото най-накрая се погрижих за него- спрях му доста вредни неща като месо, млечни продукти от всякакъв род и животински като цяло. Изкарах на сурова храна един месец, прочистих организма си, спрях кафето - и все още съм жива, та даже и за ужас на всички не ми се доспива следобеда, така както на тях (които пият кафе), а в същото време сутрин ставам винаги по-рано от алармата си и съм наспана, като изключим някои редки моменти разбира се, когато съм спала само 3-4 часа.... :))

Чувствам лека умора от хората около мен, които си губят времето да ме убеждават, че съм направила грешен избор за храненето си, сякаш аз съм тръгнала да ги агитирам пък да спират те нещо си..... Това е дразнещо общо взето, тъй като като голям човек смятам, че мога да реша сама за себе си с какво да се храня и не задължавам никого да бъде съгласен с моята идеология, както не искам и никой мен да ме убеждава да ям нещо, което не ми се яде- като месо например.

на дълбоко...

В последно време както казва един мой приятел явно съм се "изпразнила" вътрешно... защото съм станала по-затворена, по-некомуникативна, повече със себе си... Не знам защо стана така, не се оплаквам, защото нищо не се променя с това, само споделям..
Жалкото е, че даже и да ми тежи нещо нямам сълзи, които да изплача, че да ми олекне.. Повечето жени плачат и им олеква.. При мен такова явление не се случва за добро или лошо
Потънала съм на дълбоко.. в себе си...
Наредила съм нещата в главата си, просто ги очаквам! :) С най-добри чувства, разбира се!

Пожелавам Ви слънчеви и усмихнати дни!

о, да! не съм готова за дете.

Днес е един прекрасен мрачен ден. Един пореден мрачен ден. Тук в Герстхофен (Германия) си е хладничко, красивичко въпреки това и много приветливо, подредено и спокойно. Ако изпече слънце е за толкова кратко, че никога не пропускаме да отбележим това и да му се зарадваме, защото пече за минути и се скрива.

Днес и в душата ми е мрачно. Бих казала, че там е така от доста време с тенденция към промяна обаче. Времето, което прекарах тук ми помогна да осъзная много важни неща за себе си и живота, да разбера неща, които са били заблуди за мен и да подредя приоритетите си.
Сега съм по-заредена с енергия и желание за промяна, особено когато осъзнах, че съм изключително сама и това всъщност трябва да използвам като плюс, а не като минус. Да си сам не е толкова лошо.. а и съм толкова млада все още...

Сега осъзнах, че и за деца не съм готова все още.. не и ако детето ми е като това на сестра ми.... О, не... Толкова е сладка- да- когато е наспана и ведра и я виждаш един път в седмицата, но истината е, че това дете (на година и половина) е просто трудно за гледане- не иска да стои в количката, иска да пипне всичко, иска на ръце често и изисква толкоооооооова много грижи, че имам усещането, че един ден когато стана майка мъжа ми трябва да ме гледа като принцеса, че съм износила детето и го кърмя... Първо са коликите, после зъбите- те сякаш нямат край.... и после нещо друго ще излезе.... и така..... и така.... си вечно вързан с това дете... и ако имаш нещастието мъжа ти да е пълен мухльо и да е нехаен към грижите за детето.. 100% ще ти иде да се гръмнеш, че някога си се заблуждавала, че това е човека с който искаш да живееш и да градиш бъдеще.. И даже си мисля- мъжа трябва да притежава уникално огромно спокойствие, защото роди ли се детето се променя толкова много, сякаш контактуваш с друг човек.. става по-раздразнителен- сякаш той го е раждал и той всеки ден го кърми.. да им скоча на фасоните............. и... просто.. не знам как има семейства.. има ли въобще такива, които да си живеят нормално и щастливо... без излишни драми.. май детето променя твърде много неща... мхм..

Германия vs. България

Снимка: река Лех, Бавария

От няколко дни мисля по въпроса- имам ли желание да се връщам в България, имам ли причина?
В момента съм в Германия за ваканцията, прекарах тук 3 седмици, остава ми още 1 седмица. Не бих могла да кажа, че съм видяла всичко, което исках, но все пак имам достатъчно материал, за да се замисля какво въобще искам да правя с живота си от тук нататък.
И да.. определено не намирам причина да стоя в мизерията, наречена родина, страна или място за живеене, защото убедих се, че България е място за оцеляване, не за живеене.
Чудно е как тук хората успяват да живеят спокойно, подредено, чисто, интелигентно.. значи ... уаууу миракъл.. възможно е да се случва някъде по света, но не и в нашата скъпа мизерна страна.. където труда е ниско заплатен, а разходите безбожно високи.
Тук храната е на цени като в България, че даже и по-ниски понякога.. а съотнесено към стандарта им... просто на моменти е смешно.. Да не споменавам, че качеството на продуктите тук е в пъти по-добро от това в България.. Защото в България си въобразяваме, че въобще консумираме нещо качествено или разнообразно...
Тук вкусах прекрасно кисело мляко- по-добро от българското, прекрасно краве сирене- в пъти по-качествено от българското, невероятно разнообразни сирена, много по-вкусни плодове и зеленчуци, хлябове, които в България просто не сме и сънували, защото ги няма... и какво ли още не... Толкова ограничен живот живеем там.. Ето това успях да разбера... Защото тук дори и да не разполагаш с много ще живееш пак по-добре, отколкото в България..
Тук преживях детството си за втори път в рамките на един час, като влязох в детски магазин и видях неща, които дори не съм си представяла, че съществуват... и си мисля.. ние в каква джунгла изостанала живеем..

И се опитвам от няколко дни да породя желание в себе си да ми се живее в България и не намирам... Хората така отрицателно настроени.. всичките имат нужда да ходят на психолог, но за съжаление не могат да си позволят... Жалка картинка, откъдето и да го погледне човек...
И все пак измислих- ще се върна така или иначе, за да науча езици и да имам възможност да избера по-добро място за живот, където няма да ми се налага да се тревожа ежедневно за битовизми, а ще инвестирам в себе си, за да се развивам и да живея щастливо.

: )

просто обикновен ден!

Самотно ли ви е?

На мен - да.

...И си мисля, че наистина няма смисъл да се хабя за нещо/някого, което/който не заслужава вниманието ми!

Get out of my way

Внимавай какво си пожелаваш

Внимавай какво си пожелаваш!

Беше ми много любопитно, когато си взех застраховката, която си направих за ваканцията ми в Германия.. как ще я използвам.. в мсисъл.. това е един лист.. ами ако ми се наложи.. как ще я използвам.. Пусто любопитство..
После чувах за здравеопазването тук и добрите условия.. и размишлявах- брей, толков али са усмихнати и вежливи тези германци..

И ненадейно.. контузих си лявото ходило.. - е, разбрах как се използва застраховката- звъниш на иншурънс компанията, обясняваш си проблема, после те ти казват в коя болница да отидеш и накрая си тръгваш зареден с няколко усмивки от доктора, сестрите и всички останали и по-лек с 50 и няколко евро за цялото това удоволствие..

Най-хубавото е, че ми няма нищо, не ми е счупен крака.. ще живея.. и този път.. за добро или за лошо.. по-скоро за добро! : ))

Така че... внимавайте какви мисли допускате в мозъчетата си... и как ги управлявате... защото от много чудене.. ето, че предизвиках без да искам съдбата.. и то по толкова нелеп начин .... че ме запомниха в иншурънс компанията, в болницата.. и в другата иншурънс компания... мхмм... но........... случват се такива битови злополуки- като да станеш от стола и да паднеш на втората крачка и да ти изчаткат костите, нали? ...

Важен е крайния резултат- добре съм и до 2-3 дни доктора каза, че по-добре ще стана :) хаха

Липсваш ми

Липсваш ми!

Не мога да опиша точно колко много.. и защо... една част от мен те търси.. но не те намира.. толкова много си се затворил в себе си... Защо???

За мъничко до мен се спри!

Когато се докосвам до душата ти...
Сякаш съм слънчев лъч, галещ глухарче.

Толкова е нежно, неустоимо и красиво това преживяване, че понякога забравям за всичко.
Усмивката ми е израз на вътрешното ми състояние и ти доста често си главната причина тя да се изписва на лицето ми.

Когато ме погледнеш нещо в мен се разтапя, може би цялата ми душа.
Когато ме докоснеш усещам прилива на енергия.
Когато те прегръщам сякаш всички малки частици в мен бушуват от щастие за възможността да съм толкова близо до теб!

В ръцете ти е най-добре, хайде погали ме...
Аз ще ти говоря тихо, да ме чуеш само ти! За мъничко до мен се спри!

На един дъх

Книга.
Курабийки. (-те на баба)
Компютър - не!

Слънце в душата.
Самолет.
Семейство.

Усмивка.
Уединение.
Уникално.

Пътуване.
Позитивизъм.
Полет в небето.

Емоция.
Ентусиазъм.
Ели.

~ ~ ~
На един дъх стягам куфара и излитам!
~ ~ ~

Предстои ми най-прекрасния месец, най-мечтаните дни, най-обичаните ми същества- да видя!

Здравословна и диетична храна - Nutrient health & diet center

Днес се натъкнах на вкусна, здравословна и качествена храна, която успях да поръчам от сайта на диетологичен център Nutrient. (link)

Отварям си фейсбука, докато си пия кафето сутринта и попадам на едно изображение, чиито текст гласи "Живота е кратък, изяж първо десерта!", а коментара към него "Може и по 2 десерта, стига да са от нашите :)" (може да видиш по-конкретно публикацията тук).
И си помислих, че явно съм пропуснала факта, че този диетологичен център предлага храна за дома, след което бързо отворих сайта им и какво да видя- едно изключително разнообразно обедно меню, толкова впечатляващо. Усетих, че ще бъде добро попадение и бързо си избрах, поръчах и зачаках с нетърпение да дойде време за обяд.

И в резултат на това - очакванията ми бяха надминати, всичко беше топло, вкусно, прекрасно и много добре поднесено, с внимание към всеки детайл! Възхитена съм от организацията на тези хора, които всъщност даже не познавам и не съм виждала, но бих казала само хубави неща за тях.

Възнамерявам някой ден да отида и на консултация при д-р Найденова, за да ми изготви индивидуален режим за хранене и физическа активност, та да постигна по-добра форма!

За протокола - сверих си часовника за солта.. храната беше безсолна, което означава, че явно аз всекидневно прекалявам със солта.

На всички почитатели на вкусната и качествена храна на достъпни цени препоръчвам с две ръце храната от център Нутриент. Доверете им се и няма да останете разочаровани!

Снимки: nutrient.bg

Цитати от книгата "Как да печелим приятели и да влияем над другите" на Дейл Карнеги

Бенджамин Франклин, който в младостта си не се отличавал с особена тактичност, става толкова дипломатичен, толкова умел с отношенията си с хората, че го изпращат посланик в Франция. Каква е тайната на успеха му? "Не говоря лошо за никого и казвам всичко хубаво, което зная за всекиго", споделя той.

Всеки глупак може да критикува, да съди и недоволства - и повечето го правят.

Но се иска характер и самоконтрол, за да бъдеш разбиращ и прощаващ.

Карлайл казва: "Големите хора си проличават по това как се отнасят към малките хора".

"Най-дълбокият принцип на човешката природа е ненаситната жажда да бъдем оценени" Уилям Джеймс

"Ако спориш, лютиш се и противоречиш, може понякога и да победиш, но победата ти ще бъде измамна, защото никога няма да спечелиш благоразположението на опонента си." Бен Франклин

Буда казва: "На омразата не може да се сложи край с омраза, а с любов." Недоразуменията никога не се приключват със спор, а с такт, дипломатичност, отстъпки и добронамерено желания да разбереш гледната точка на другия.

контрол

Цял живот си мислим, че контролираме нещо- себе си, емоциите си, страховете си, хората около нас.. свободата си.. независимостта си...
Накрая по пътя към себе си осъзнаваме в каква илюзия живеем!

Медитация... релаксация

Днес отпуснах тялото си.
Отидох на разходка.
Бях край реката... чувах как ромолеше водата, как листата на бамбука се полушваха и създаваха песен за душата ми.
Танцувах... сама.., а после и със семейството си..
Бях щастлива, смях се много и продължавах да танцувам.. От щастие заплаках... Изчистих душата си и освободих място за хубавата енергия, която да навлезе в мен...
Бях като бамбукова пръчка.. енергията преминаваше през мен.. и се зареждах с нова хубава енергия.. представях си я оранжева..., а после в цветовете на дъгата...
Беше много красиво..

Това беше медитацията в група на която ходих днес.. Почувствах се прекрасно.. срещнах се с най-прекрасните си същества и потанцувахме, посмяхме се.. :-) А същевременно се запознах с интересен човек- Милена, която водеше медитацията - Рейки мастър, изключително позитивен, спокоен и лъчезарен човек!

Йогата зарежда с енергия

Днес отидох на йога.
Беше толкова хубаво! Атмосферата беше прекрасна, спокойна, създаваше чувство за сигурност, уют и ме изпълни с енергия!

студено

Днес е ден от онези, в които не искам да стоя будна, а всъщност станах рано..

Днес ми е много студено... на тялото, на душата... и много самотно..
Искам да заспя дълбок сън и да се събудя след 15 дни.... без сълзи в очите, без болка в сърцето, без спомени в главата...
Цялата с изпразнено съдържание....

Продължавам да сънувам наяве..

съботно

Днес беше прекрасно странен ден.
Емоционален още от сутринта...

И сега пак ме завладя чувство на неспокойствие... нещо не ме свърта на едно място. мхмммм

Качество, а не количество

Днес... след втора нощ неспокоен сън, ако въобще може да се нарече сън това, което преживявам, въртейки се цяла нощ, напълно безконтролно прелитащите ми мисли през главата ме завладяват, а аз съм в странно енергийно вибрационно ниво.
Днес... вървейки към себе си... осъзнах, че да намеря партньор в живота си, който да ме обогатява духовно и да надгражда с мен в една посока е невъзможно.
Преразгледах най-ценните си духовни приятели, които изглежда познавам от предните си прераждания, в това не се и съмнявам и установих, че тези хора са също толкова сами, колкото съм и аз.. Да, дълбоко в себе си- всички ние не сме сами, защото можем да изгубим всичко.. материално или човешко покрай себе си, но няма да изгубим душата си, защото тя е вечна и много по-стойностна от материалната ни обвивка...

Но не ми стана тъжно, даже напротив, зарадвах се, че осъзнах, че едни неща се търсят на едно място, други на друго, трудно е да се намери извора на всичко, което търсим, защото изворите са много, а и защо трябва да се ограничаваме...

Разбрах, че ако не искам да съм сама ще трябва да говоря по-малко сред хората за транссърфинг, кабала, медитация, мудри, астрология, вселенски закони, НЛП и т.н., защото много малко хора са решили да поемат по пътя към себе си и биха ме разбрали. За щастие обаче имам прекрасни духовно извисени приятели, които са широко скроени и отворени към подобни разговори.

Днес искам да разбера защо качеството на съня ми се влоши толкова много за толкова кратко време... Това е темата, която съм поставила на дневен ред.. За подпомагане на процеса смятам да се разведря емоционално вечерта, а после да медитирам, правейки мудри за добър сън.

Приятно чувство

Днес вървейки по своя път, разбрах, че нямам основания да се страхувам.
Разбрах, че нямам нужда от това да получавам сили от външни фактори.
Днес смея да кажа, че не се страхувам да загубя нещо или някого, защото знам, че СЕБЕ СИ никога няма да изгубя.
Предпочетох да търся смисъла вътре в себе си.
Щастието също!
И изведнъж получих прилив на енергия, точно когато разбрах, че нищо няма по-голяма стойност от вътрешната ми сила, която имам и то в този момент, без да се връщам назад и да се вкопчвам в нещо вече несъществуващо, нито да летя в бъдещето!

Очаквам те!

Много дълбоко в душата ми...
Там някъде...
Съм отредила едно единствено и много специално място..
За теб...
... ти който все още не си се появил... но вървиш бавно и смело със сигурни стъпки към мен!
Аз знам, че ще се забавиш.. и съм търпелива.
Защото знам, че за хубавите неща се изисква кураж и търпение, желание и вяра!

На високото е доста самотно, но все някога някой се осмелява да стигне до там и да открие своето единствено и неповторимо цвете, това което ще му стопли душата, това на което той ще стопли душата!!!

Весела и усмихната нова година!!!

Само когато направите усилие да излезете от зоната си на комфорт... чак тогава ще видите истински красивите неща в живота... Бъдете смели!!! Защото живота обича смелите!
Не поставяйте граници пред себе си, не се ограничавайте в мечтите си! Бъдете устремени да се впускате в непознатото, да бъдете откриватели на нови неща, да опознаете себе си и да погледнете на живота по различен начин!

Когато проявим дързост да направим нещата извън начина за нормалното, тогава ще открием красотата, вътрешния мир, щастието и още много нови усещания... Чак тогава ще сме способни да оценим шанса, който сме си дали.. да послушаме нашия вътрешен глас..

Не се страхувайте! Това ви желая - бъдете уверени, бъдете смели, бъдете иновативни, бъдете креативни и вашите усилия няма да останат незабелязани, защото ще ви сполетят само хубави неща!!!

Желая на всички една прекрасна 2013-та година, през която да постигнете спокойствието, което търсите, да откриете щастието в малките неща, да намерите любовта, която желаете! Бъдете щастливи!!!