Страници

понеделник, 24 август 2009 г.

За детството, мечтите и безгрижните погледи


Ах, как ми липсва детството... Онези безгрижни години, когато си мислехме, че ако някой от блока не излезе да играе с теб значи сте скарани. Сложна беше схемата, нали... по детски. А колко игри имахме тогава, които сега децата не знаят и не играят. Представям си само след време (не много далеч) децата ще си имат форуми и вътре ще има теми от рода: „Сменям зъб, как да се усмихна на Пешо от „Б” клас, като ме е срам” или пък „Нашите искат вече да вървя, няма вече да съм в количка” и т.н.
Днес се подсетих колко много игри имахме, когато бяхме деца.. нямахме компютри, но не ни и трябваха и беше хубаво. Сега... сега прекарваме 2/3 от денонощието пред компютъра, а децата на 3 годишна възраст вече боравят с компютъра, на 5 години вече са в скайпа, на 7 години в първи клас сигурно са се регистрирали и в някоя социална мрежа.
Такъв е живота... сложен, оплетен, но пък интересен, нали?