Щастието през моите очи

Понякога щастието е твърде разтегливо понятие и твърде имагинерно. И това е така, защото ние правим нещата такива. Защото всичко зависи от нас.
И по дяволите понякога е толкова, ама толкова трудно да надигнеш глава и да се усмихнеш от вътре, а не от вън.... Да се усмихнеш с душата си, а не с лицето си.... Да почувстваш вътрешната хармония и баланс, да се отпуснеш и да се насладиш на всичко, което имаш, а то не е никак малко, то е повече от достатъчно, просто трябва да затвориш очи и да го видиш....
Знаеш ли колко много хора в момента мечтаят да имат това, от което ти се мръщиш или малко недоволстваш в знак на тъга, възникнала поради неправилното отношение на някой.......

.... и дори сега някоя сълзичка да се е притаила в клепачите ти и да опитва да падне бързо надолу... не и позволявай, защото не забравяй - ТИ СИ СИЛНА!
И това е твоя живот - в който всичко е такова, каквото ТИ САМА СИ ГО НАПРАВИШ!

назад

Мисля си колко е прекрасно, че когато се връщаме в спомените си се сещаме само за хубавите неща, които са ни се случили...

Ели - извор на спокойствие и усмивки

Днес сестра ми ме попита, коя е първата дума, за която се сещам, когато си мисля за нея. Моят отговор е "спокойствие".

Искам да кажа, че ако някога пак се раждам и мога да избирам къде и при кого да се родя... ако мога да избирам сестра, бих избрала точно моята сестра, защото е най-прекрасната сестричка, която имам.

Моята сестра е по-голяма от мен с 4 години. Бих могла да кажа, че за мен тя е еталон за красотата, която една човешка душа може да създаде и подари на хората, които обича.
Тя е изключително креативна, много идейна и вдъхновяваща личност. Прави всичко с ентусиазъм и много желание. Тя е Елка или както аз я наричам - Ели.

Винаги се възхищавам на умението й да контролира мислите и действията си. Да, в моите очи е точно така. Тя премисля и претегля внимателно своите думи и действия и това я прави мъдра и много емоционално зряла жена.
Ако аз съм вулкана, който избухва, то тя е водата.
И когато аз плача, тя не започва да плаче с мен, а мигновено почва да търси решение на ситуацията, в която съм/сме. Защото тя е много силна!

Умее да вдъхновява, да напътства без да налага своето мнение, да дава свобода, да прегръща идеите на хората и да уважава тяхното мнение, да обича без да задушава, да дарява и подарява усмивки и хубави моменти, да приготвя много специални неща за хората, които обича и най-вече- тя умее да достига до своята зона на комфорт!

Прави списъци, организира всичко и хаос трудно би се забелязал при нея! Ето това е тя- организирана, много специална, грижовна, подредена, изтънчена, с вкус към всеки детайл!

Рисува красиво, с много чувство и вдъхновение :)
Тя е човек на изкуството!

Тя е Ели!

Обичам те, Ели!


* 1-ви декември, 100-ната публикация. Няма случайни неща, нали?

престорената ви заинтересованост вече ми омръзна

Когато знаеш, че някой е тук - не се сещаш да го потърсиш дълго време.
Като разбереш, че няма да го има скоро - проявяваш нескрит интерес.
Като замине - дори не пишеш по скайпа, мейла или ФБ.

Питам -  що по дяволите не питате директно човека как е, ами разпитвате леля му, стринка му, вуйна му и така до 9-то коляно.... Толкоз трудно ли е да му се невиди, ако чак пък толкова много ви е грижа за тоз човек- да му звъннете, да му пишете няколко реда?!?!?!

Пуууу, чувствам се като кол център.... повече не отговарям на никакви въпроси за никой, всеки си има телефон, технологиите са достатъчно развити- измислете как и като ви е нещо много интересно- досетете се, че имате приятели и им звъннете лично да ги питате как са и ся аджеба кой с кой бил, де работел, косата му лилава ли е или жълта.....

Писна ми от престорената ви заинтересованост!!!!!!!! Защото, ако наистина се интересувахте от някой, щяхте лично да се свържете с него.....
Аз не съм информационна станция и не отговарям за душевното и материалното състояние на някого, че да мога да ви отговарям на въпросите...

баба ми и нейната приятелка!!!

Приятелката на баба ми- баба Янка й казала, че има чартърни полети на много ниски цени! Чудя се въобще баба ми може ли да произнесе думата "чартър" и знае ли значението... и как аджеба се намира в края на ноември билет за Нова Година.. Мисля да звънна на баба ми да каже на Янка да ми уреди един лоу кост билет... :) тез бабки са голяма мафия.. да са живи и здрави!

вътрешно

Самотата е в главата...

Чувствата и емоциите вътре в нас...

И всичко се обуславя не от мястото, а от нагласата.

защо?

Защо на ум си казваме "Обичам те", а на глас страхуваме се да го изречем?

Защо ли толкова е трудно две думички да облечем със звук?

думи или...?

Хората си мислят, че когато другите говорят, това са думи изречени на вятъра...

Сякаш си говориш, за да си разнообразяваш..

Учудих се, когато една приятелка се изненада, че и съобщих новина, която вече й бях казвала... Не й се вярвало, че съм мислела да го направя наистина.

И тогава, а и заради друг път, случки с други хора разбрах- хората буквално говорят на вятъра и не са свикнали да употребяват думите с тяхната тежест, както и не са свикнали да приемат на сериозно думите на хората срещу тях.

душа на парченца

Опитвах да се събера...

Но се бях разпиляла на толкова много парченца..

Душата ми вече не беше цяла, а някъде по пътя в живота ми беше разчупена, изпусната, изоставена и разпръсната...

Сега исках да си я върна толкова много... моята душичка..

Но не можех.. сякаш вече беше късно...

Колкото и да се опитвах... Не успях!

И няма сълзи, които да отмият мъката...

Докато днес си мислеше как кафето ти не стана със същия каймак, какъвто харесваш и се изнерви за това, дори наум...

Докато стоеше пред гардероба си в продължение на 10 минути и се самосъжаляваше, че нямаш хубави дрехи за обличане...

Докато се обуваше и на излизане на вратата си помисли как есента наближава, а старите ти обувки не стават и трябва да отидеш до мола да си купиш нови и то в крак с модните тенденции...

Докато вървеше за работа и се ядосваше на дупките по улиците и на шофьорите, които не спират на пешеходната пътека...

Докато си мислеше, че колегата ти те гледа на криво и се главоболеше какво ли се е случило...

Докато се изнервяше на това, че чакаш на опашката, за да си купиш нещо за обяд, а минутите минават бързо и обедната ти почивка е вече преполовена...

Докато си мислеше как по-пълноценно да си уплътниш уикенда, защото топлите дни са на привършване...

Докато се ядосваше, че тази събота и неделя може да не стават за плаж, защото е по-ветровито и мрачно...

Докато си мислеше как по дяволите може някой да е толкова несъобразителен за нещо, което на теб ти пречи или те дразни...

Докато цял ден позволяваше на дребни мисли и тревоги да заемат съзнанието ти и да пораждат в теб най-различни и често излишни емоции...

... Едно дете загуби своята прекрасна и всеотдайна майка ДНЕС! На 31-ви Август!

Един човешки живот си отиде!!

За една уникална и прекрасна жена... утрешния ден няма да дойде!

Едно невръстно... осиновено... и отгледано с много грижи и любов дете остана без майка, която му беше подарила втори живот, толкова прекрасен и щастлив.

И няма песен, която да отмие болката.

И няма сълзи, които да отмият мъката.

И няма думи, които да отместят тъгата от душата на хората.

Защото от смъртта винаги боли, дори когато е очаквана и предвидима...

Защото просто БОЛИ...

И ще трябва огромна вътрешна сила на един баща да продължи да отглежда детето си сам, защото неговата прекрасна съпруга участваше в неравностойна битка с рака.. тази толкова коварна болест!

ПОЧИВАЙ В МИР, АСЯ!!!

:( :(

Не притежаваме нищо!

Ако знаеш, че нещо или някой е тук може и да не се сетиш за него дълго време и да не го потърсиш, разбереш ли, че изчезва, отдалечава или заминава изведнъж проявяваш непредвидимо голям интерес да го имаш или видиш...

Бягство

Искам да избягам.

Да, знам колко е неподходящо това и също така, че не решава проблеми...

Но сега в този момент само това би разрешило проблема ми... Нуждата да остана сама със себе си, да намеря спокойствие, да си осигуря пространството, което заслужавам, за да мога да дишам...

Изтощих се от човешкото безобразие, което трябва да търпя, от несъобразителността и от надменното поведение, сякаш някой е нещо повече... а всъщност всички сме равни.

ИСКАМ ДА ИЗБЯГАМ...

странно ли е?

Чудя се... странно ли е, че ми е толкова хубаво като съм сама и ми е толкова приятно в собствената ми компания и не се нуждая от други хора?

Мисля си.. все по-често, че ще се чувствам прекрасно, ако живея сама...

Преди не можех и да си го представя, а сега... сега си мисля, че това е толкова хубаво.. да се съобразяваш само със себе си, да се радваш на себе си и да не ти се налага да влизаш в роля на попивателна гъба за настроения... :)

Имам нужда нещо ново да ми се случи. Имам нужда от промяна! :-)

...защото слънцето ще изгрее!

Поздрав за хубавият ден, за неизречените думи, за прикритите емоции, за потиснатите чувства, за самосъхранението до самоунищожение, за самотните вечери, за равносметката, която правим многократно в опит да открием другото си "Аз"... за тъгата изписана на лицата ни, която прикриваме умело с усмивка всеки път, за дните, прекарани в размисли, за живота, който е едно огромно и уникално предизвикателство!!! Желая ви спокойствие, защото спокойствието осигурява успеха!

Espanol

Започнах да уча испански език :)

Толкова съм щастлива... :)

Живота, скъпи приятели, е точно такъв какъвто си го направим!

Не забравяйте - няма нищо случайно!!!

егоизъм

Егоизма е силно заложен в човешката природа.

До тук ясно..

Но какво правят хората, за да го подтискат? Изобщо правят ли нещо? Замислете се...

Всеки път си мисля колко по-добро място за живеене щеще да стане Земята, ако хората не мислеха само за себе си, а отделяха време и внимание и на хората около тях...

И колко ли различно щеще да бъде, ако не всеки гледаше на първо място собственото си удоволствие, собствените си интереси и не бързаше да ги задоволи, дори и това да означава да направи някого щастлив... Смятам, че колкото и да се заблуждавам насилствено, относно човешкия егоизъм.. пак стигам до самата истина - не се срещат често хора, които биха прескочили нагона си за задоволяване на собствените си потребности, за да помогнат на някого или просто да покажат уважение към другия...

Такъв е живота, такива сме ние.. Човешка природа!

happiness

Щастието е в малките неща :)

усет + нотка съобразителност

Ако хората бяха с една-две идеи по-съобразителни, конфликтите между тях щяха да намалеят с около 80%.

Толкова ли е трудно да поработим върху това да си спестим лошите емоции и да живеем по-спокойно???

Вътрешен усет - това е разковничето, което толкова малко хора притежават. Елементарно, но .... явно не чак толкова!

ей как не ви писна?

Направо вече ми се повдига от празни думи...

Защо изобщо казвате неща, които не изпълнявате? Защо си правите вятър на устата?

По-добре си замълчете, но не обещавайте неща, които не възнамерявате да изпълните..

Писна ми от празни обещания, неизпълнени уговорки и думи на вятъра... Писна ми!!!

Вече официално си правя списък от думи, които като чуя просто ги запращам в боклука, също както вие сте ги запратили още в момента, в който сте ги изрекли....

Не си хабете времето и усилията да говорите неща, които не възнамерявате да изпълните или ще отлагате до безкрай... защото и аз няма да си хабя нервите с вас, а автоматично ви слагам в списъка с несериозни хора....

важно!

Миговете, моментите са толкова важни, значими и големи, колкото ги направим ние!

изтощена

Не съм сигурна, че ми се живее..

Ето това е... нещо което никой не може да разбере, ако му го кажа... затова вече не ми се приказва..

Имам проблеми и не ми се говори с никой, защото никой не може да ми помогне...

А вече... вече съм толкова изтощена....

Изтощена съм от всичките глупости....

омръзна ми

Живейте си както искате, но престанете да ми казвате как трябвало да се чувствам днес или пък по принцип.... гледайте си живота - ако ви се иска да се усмихвате изкуствено или пък ви идва от вътре - правете го, но не го изисквайте от другите..... и сама мога да си реша как искам да бъда и да се чувствам, живеейки моя си живот! жестоко много ми омръзна да живея според очакванията и настроенията ви... изморих се.. айде усмихвайте си се и бъдете здрави!

Изморих се цял ден да слушам напътствия от рода на "усмихни се", "айде по-ведро" и други подобни изкуствени добавки...... Направо ми се повдига от всички тези думи..... "ааа уу" .... изтощих се на "n"-та степен..........

Приятелство

Ако можеш да звъннеш по никое време на този човек.
Ако можеш да му кажеш всичко с точните и непремерени, непретеглени думи, точно както ти идва отвътре.
Ако можеш да му споделиш каквото ти тежи.
Ако можеш да споделиш радостта си с него.
Ако можеш да си помълчиш и да ви е приятно.
Ако можеш да разчиташ на него по всякакъв повод.
Ако знаеш, че не си сам в най-тежките си и трудни моменти, а той е до теб и те подкрепя.
Ако знаеш, че в щастието си той също е до теб, за да го споделиш с него и да стане двойно.
Ако можеш да го прегърнеш без да изричаш думи и той да разбере как се чувстваш.
Ако се опитваш да скриеш, че не ти е добре, но това не проработва и веднага си разкрит и душевното ти състояние е идентифицирано в секундата.
Ако смеха ви изпълва стаята и образува звучна мелодия от щастие.
Ако можеш сутринта рано да си изпиеш кафето с него и да се заредите един друг с хубава енергия.

Ето това е ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ....
Всички останали са просто познати, добри и много добри познати.

Днес отново мисля за теб и искам нещо да ти кажа...
Но защо да го правя, като знам, че нищо няма да се промени?

Тъгата ме е прегърнала с две ръце.. това е истината.......


П.С. Ще ми трабват много от тези усмивки, докато моята истинска се появи на лицето ми....

търся ги, търся те

търся си крилата
за да полетя!

къде са те?
не виждам
от сълзи
мъгла ми стана пред очите

спомням си... разни неща
но какво от това
когато сега крилата ми ги няма
за да полетя?

... града от който искам да избягам...

С всеки изминал път (последно преди 5 месеца си бях тук) се убеждавам, че няма по-неприветлив град от Добрич.
Не бих препоръчала на нито един от моите приятели да посети този град. Мрачен, с намръщени хора и разбити улици, празен, мръсен и грозен. Чудя се въобще как живеят хората тук... Вече се замислям да намаля пътуванията си до Добрич от около 3 пъти на 1 път годишно.
Монтана беше обявен за най-лошия град за живеене, но не съм убедена, че там може да е по-зле, отколкото е в Добрич.. там сигурно хората са малко по-усмихнати :-)

Сама се чувствам по-добре

Стари спомени изплуват,
но какво пък от това,
когато без теб съм много по-добре сега...

Не питай защо ми липсва въпросителна,
това е защото е необходима удивителна!

Напълно заслужи мълчанието ми.



(Посветено на Катя)

безразлична

ти заслужи безразличието ми
напълно го заслужи

хайде без излишни думи...

на кому са нужни тези преструвки?

всеки по пътя си и моля не ме поздравявай
пропадна отдавна в очите ми.

Усмивка за по-дълъг живот!

Искам да споделя с Вас нещо, което прочетох! :)

Десет повели на Лечителя Петър Димков за десет десетилетия живот
1. Изграждайте живота си "съответно" на средата, в която го осъществявате, като изключвате притеснителни "разминавания" между вашия тип витални реакции и околната среда. Всяко несъответствие "хаби" живота!

2. Утвърдете отрано най-подходящия за вас ритъм на живот. Подходящ е всеки ритъм, който разпределя натовареността равномерно в повтарящи се количества и интервали. Това създава пожизнен витален тренинг.

3. Изразходвайте всекидневно определено количество енергия за движение - бягане, гимнастика, ходене. Движението е живот, застоят - смърт.

4. Горните три условия обуславят четвъртото: гледайте на живота доброжелателно, ведро, избягвайте всякакви потискащи емоциите „попарват", износват, убиват организма (духа).

5. Усмихвайте се! Усмивката е здравословна - тя не само изразява здравето, но го прави.

6. Не прекалявайте в нищо и никога! Не преяждайте - това е прекаляване с ядене (преумора на цялото тяло в излишно храносмилане, което убива); не прекалявайте дори с труда - преумората също е „неизлечима". И обратно, не се отдавайте на свръхленост - това е "прекаляване" с бездействието.

7. Правете добро! Това е призванието ви. Притичвайте се на помощ на всекиго, защото така помагате на себе си да се възвисите в самочувствието си на човек.

8. Бъдете любознателни! Любознателността е движение на духа, несравнимо здравословно! Интересувайте се от живота - главното Условие да останете в него.

9. Не се бойте от болести! Това е задължително условие да не боледувате.

10. Живейте и помагайте на всички да живеят добротворно!

дали?

...уж пораснах,
но все още съм наивна
уж пораснах,
а все още ме боли
....и уж пораснах аз,
а в търсене на себе си съм още

неканен гост

идваш като неканен гост в съня ми
защо?
защо го правиш?
кой ти позволява?
как си позволяваш?
спри..
спри.
моля те, спри.

...достатъчно ме нарани...

...мисля си

Защо?
Защо така се случва?

В живота хората идват и си отиват... И всичко е преходно, толкова преходно... И е хубаво, ако свикнем да живеем с тази мисъл... някак по-леко е.

Не търся любов, а щастие.
Не искам привързване, искам близост.
Искам добре прекарано време с теб, а не връзка.
Е, къде изчезнаха тези хубави моменти...

Мхм... Вие мъжете сте толкова страхливи... ужасно много... и ако искате си го признавайте... аз го знам и без да го казвате!

Щастието, свободата.... PARADISE

Толкова ми е приятно в собствената ми компания, че се чудя защо пропилях толкова време да търся приятни моменти в компанията на други хора... Времето безспорно учи на много неща!

Изгубих време, похабих си усилията да търся нещо, което мога да открия сама в себе си!
Но най-важното е, че разбрах, че го притежавам в себе си - щастието, да точно това щастие - вътрешното!!!! Изпитах го - сама със себе си!!!!!! :)
Изключително съм щастлива за всичко, което ми се случи през последните два месеца.. беше трудно, много трудно, но си струваше, защото сега се чувствам щастлива сама със себе си!

Разходка за неизречена раздяла

"When someone leaves, it’s because someone else is about to arrive – I’ll find love again." (Paulo Coelho)


Душата ми плаче.
И този път имам сълзи, които не мога да спра.
Този път имам... и себе си, и самотата, и сълзите, всичко си е мое и го притежавам до болка.

Без думи.
Те не са необходими.
Мълчанието казва много повече неща от думите.
Погледите са достатъчни. Вперени в нищото, в безкрая, в празното пространство, без посока... Те са повече от достатъчни.

И тези усмивки, които имаме са просто плод на нашето състояние, но не се уточнява кое - дали това в което се намираме или това, в което ни се иска да се намираме.

Този път всяко докосване беше болезнено. Малко и силно, но достатъчно, за да каже много повече без думи, отколкото с тях. Достатъчно... за да разбера, че всичко може да бъде плод на нашите фантазии, достатъчно, за да ме накара да почувствам, че отново съм сама.

Благодаря ти, че те имаше, че те има.
Научих.
Много.
Или поне достатъчно за сега.

Inner peace

Flow with whatever may happen
and let your mind be free.
Stay centered by accepting whatever you are doing.
This is the ultimate.
Lao Tzu

In the attitude of silence
the soul finds the path
in a clearer light,
and what is elusive and deceptive
resolvse itself into crystal clearness.
Mahatma Gandi

There are only two ways to live your life.
One as though nothing is miracle.
The other is as though everything is a miracle.
Albert Einstein

Whatever you are doing, seeing, hearing, touching,
smelling, eating or saying,
realize you essential nature as pure Consciousness.
This is the way to liberation.
Maharamayna

The true value of a human being
can be found in the degree
to which he has attained liberation from the self.
Albert Einstein

Be a lamp into yourself.
Work out your liberation with diligence.
Budha

Look at this window:
it is nothing but a hole in the wall,
but because of it the whole room is full of light.
So when the faculties are empty
the heart is full of light.
Chuang Tzu

I am a living member
of the great family of all souls.
William Charming

inside

.patient
.speechless
.indifferent
.lonely

Липсваш ли ми? Липсвам ли ти?

Носталгично съботно настроение... малко спомени... от липса на нови преживявания... от липса на обич, от липса на внимание.... ето това се сетих:

"тази вечер съквартирантката ми ме караше да си правим палачинки и аз се сетих как ти ми правеше... беше толкова хубаво...... събота сутрин.. аз спя още... ти правиш палачинки... всичко мирише на палачинки... ставам и ти поднасяш закуската.... приказка... беше истинска приказка.... :) понякога ми липсват нашите моменти.... както и това колко беше загрижен за мен... и всяка вечер ми казваше.. без изключение.. ако ми е студено да те събудя, за да ме завиеш с твоята завивка... :) мхм...... въпреки, че се разделихме... винаги се сещам с хубаво за времето, когато бяхме заедно.... имахме само хубави моменти... само хубави... :)"

* * *

понякога
самата аз
не искам
думи, внимание... като подаяние..
затова сега не пиша
не говоря
не се обаждам
защото не искам да прося внимание.

понякога
предпочитам сама да премина
през мъката
да я изживея и после
... после нещо хубаво със сигурност ще ме сполети...

Двама ли сме или не? Мога ли да разчитам на теб?

Ако преживяваш сам моментите на радост и тъга.
Ако преживявам сама моментите на тъга и радост.
Тогава защо сме заедно?

Къде е смисъла на това да се наричаме "двойка"?

И ако в началото на връзката си се държим като женени от двадесет години, които се чудят как да избягат един от друг по-бързо, тогава защо сме заедно?

Къде остана непреодолимото желание да видиш някой, да му звъннеш, да му пишеш... къде останаха тези неща, които показват на другия, че може да си общува с теб без задръжки, премерени и претеглени думи, недомлъвки и въпросителни усмивки...?!? Къде остана голямото ти желание да ми видиш усмивката?

Ако преживяваме нещата през разстояние... и дори не си пишем... тогава защо се наричаме "двойка"? Защо? Кажи ми....

Къде е удоволствието от това да сме заедно, ако всеки път когато се срещнем всеки си седне пред компютъра и си мълчим дълго "заедно"?
Къде е насладата от това да сме заедно, ако за 10 дни прекараме 10 минути заедно в истинския смисъл на думата - стоейки и говорейки, общувайки един с друг... А може би това е много за теб? А няма ли какво да направим заедно - да излезем на разходка, да гледаме филм, да си сготвим... просто да правим нещо заедно?

Моля те, остави празните думи, че всичко ти е наред, когато в погледа ти чета тревога и проблеми... неизказани такива.. Моля те, не ми казвай, че си много хепи, защото ако беше щеще да искаш да си общуваме нормално... КАКТО ПРЕДИ!!!


Днес мисля, че всичко вече премина всякакви граници.

Да, отношението ти мисля, че не ме нарани толкова, колкото ме обиди...

И сега, точно от сега започвам да играя твоята игра.. Наслаждавай се!

Ти сам избра това!!!! :-)

Поздрав!!! :) За хубавия ден и хубавия живот!!!!

Ностлагично

Иска ми се да отида някъде, да изчезна за няколко дни, не повече.. да изключа телефона си, да нямам компютър,.. да съм на различно място...... да не може да ме открие никой... да остана със себе си, да се изправя срещу себе си и собствения си страх - да остана сама, да го преодолея и да се изправя толкова силна, поне колкото сега, а и още повече.

Искам да остана сама поне за малко. Сама, но не по начина по който съм сега... А сама на различно ново място, където не познавам никой, където ще имам достатъчно време да преоткрия себе си.

Днес се върнах назад в живота си.. в мислите си... и за първи път от много много време ми стана носталгично за всичко, което съм имала... което не се различава коренно от това което имам сега, но пък много ми липсва...

Искам си усмивките в душата, искам прегръдките топли и сгряващи, които получавах точно когато имах нужда, а не после в някой момент, когато вече не са ми нужни.
Искам си удобството и комфорта, които изпитвах от мисълта, че до себе си имам някой, който ме подкрепя, който ще ме изслуша винаги когато нещо много ми тежи на душата и ще ми подаде ръка, за да ми помогне.
Искам да знам, че в моите най-трудни моменти ТОЙ е тук... ДО МЕН... С МЕН...

Изморих се сама срещу вятъра да вървя.
Изморих се да протягам ръка в празнотата.

От днес

От днес не искам нищо.

От днес нямам очаквания.

От днес съм щастлива сама със себе си.

От днес вече смених очите през които гледам.

От днес нямам нужда от теб!

От днес мога да живея сама!

От днес... вече съм различна.

Няма ме. Няма и да ме откриеш.

Самотата е константа в душата

Сама.
Самотна.

Така се чувствам сега.

Не очаквам вече нищо.
Не искам вече нищо.

...

6-ти Февруари - специален ден!

Днес е един специален, много специален ден, защото моята приятелка Тед има рожден ден!

Честит рожден ден!!!!

Искам да ти пожелая мила Тед да бъдеш винаги така истинска, да бъдеш винаги така емоциаонална, да си много здрава и изпълнена с енергия и положителни емоции, да бъдеш все така по малко неразумно влюбена и да има кой да те пренася в облаците, защото любовта прави с нас чудеса, да, истински чудеса.
Искам също да ти пожелая много успехи в това, с което се заемеш и да ти кажа, че никога не съм се съмнявала в теб.
Пожелавам ти тази твоя година, започваща от рожденната ти дата да бъде една прекрасна година за теб, защото ТИ ГО ЗАСЛУЖАВАШ! Нека вътрешната ти сила те тласка към висините, които си поставила като свои цели.
И не забравяй, че в живота е важен пътя по който преминаваме, за постигането на целите си, опита, който натрупваме. Животът е едно предизвикателство! Никога, никога, никога !!!! не се предавай и когато усетиш лека тъга в душичката си просто си помисли за всички хубави неща, които имаш и за всички мечти, които са станали реалност - а те са много, наистина много, сигурна съм!

Обичам те моя сладка Тед! :-*


За приятелката ми, която никога не ме е оставяла в трудни моменти...
За момичето, което става на 22 години и се държи мъжката ;)...
За жената, която много пъти е карала мъжете да полудяват в най-истинския и хубав смисъл...
За Теди, моята малка вече разумна и много пораснала ПРИЯТЕЛКА!

Егоистично или не?

Днес искам да поговоря за егоизма.

Замисляли ли сте се колко егоистично се държите понякога?
Или пък се замисляте за егоизма само тогава, когато се нуждаете от нещо и приятелите Ви откажат.. и си казвате "егати егоистите...".
Днес аз се замислих, че всъщност несъзнателно щях да действам като егоист, но се усетих на време.
Един приятел ме покани на рожден ден днес и аз мислих една седмица дали да отида или не. Основно колебанията ми бяха, защото няма да познавам никой там, понеже нямаме общи приятели. И мислих, мислих, мислих.... и почти се бях отказала, като се оправдавах с думите "ще отида там, а няма да познавам никой, няма да се чувствам добре и т.н."... И в един момент се поставих на негово място. И прогледнах... Колко егоистично би било от моя страна да не уважа приятеля си на неговия рожден ден (не какъв да е ден), само защото смятам, че няма да ми е много окей там, а това дори не е сигурно.

Не забравяйте да се поставяте на мястото на другия, да погледнете през неговите очи.
Не бъдете егоисти!

Къде са пеперудите?

Къде са пеперудите в стомаха? Къде е тръпката? Онази истинската, която те кара да ти омекват капачките на колената?
Къде е магията?
По дяволите, защо така бързо изчезва всичко?
Къде са безсънните ни нощи с безброй многото приказки?
Къде са ни погледите и смеха от опиянение, че сме един с друг?
Къде си отидоха музиката и виното, заместени от някой филм и нещо друго?
Къде са?

Искам си пак времето, което да искам да спреш за мен, за нас..
Искам си пак сутрините, в които чашите ни са празни, а на лицата ни греят усмивките и радостта, че сме прекарали още една страхотна нощ в смях.
Искам си пак времето само с теб...
Искам си пеперудките..
Искам.

Култура ли? Какво е това?

„Обичам” звука на нокторечачката и гледката на мъж провесил се на терасата да си реже ноктите. Какво по-хубаво, нали? Израз на културата, която очевидно липсва...
Но чакайте малко ние сме в България... тук всяко такова действие е проява на мъжественост... също като да се разхождаш гол до кръста по улиците и да демонстрираш "мускулатурата си на корема", да се оригваш без задръжки и други подобни красиви неща. :)
Дали обаче не се крие някакъв по-дълбок замисъл над това рязане на нокти на терасата, които свободно ще полетят из въздушното пространство, падайки небрежно някъде, където ги издуха вятъра.. И аз не знам... Честно казано след дълги анализи на мъжката психология и поведение не съм открила причината за това явление.
Смятам, че е доста лесно да си режат ноктите на една салфетка, която после да изхвърлят, но за тях явно въпроса съвсем не стои така...
Мъже!... Как да ги разберем?

Вкусно февруарско

Моята мечтана салата стана реалност днес :) 1 Февруари :)
Зелена салата, авокадо и маслини.. ммм.. ВКУСНО!!!!

И едни хубави филийки със сиренце!

Хубав ден, нали?

Днес денят наистина е по-прекрасен!
И слънцето пече различно... да, точно като за теб!! Нали ти е любимо? С лъчите си да те заслепява :)

Усмихни се :)

"усмивката е самота"

Всички явно са свикнали или им се иска да ме виждат само усмихната... ДА, това съм АЗ - усмихнатата Г., която би разведрила всеки, който само направи опит да сведе глава и да се отдаде на проблеми и лоши емоции... Да, аз съм човека, който разсмива с думи, жестове и гримаси, точно тогава, когато всички се нуждаят от това...

Но и аз като всички останали си имам моменти, в които трудно задържам усмивката на лицето си и моменти в които самотата силно ме е обгърнала... моменти в които преживявам душевен катарзис... моменти, които не мога да скрия.. защото съм една голяма емоция.....

И тази вечер беше от тези, в които прекарах време със себе си и се опитах да размисля над нещата, които ми се случват... и да не им се давам...
И вече съм с една идея по-добре.
И утре няма да е като днес.
Защото утре ще съм отново усмихнатата Г. - заредена с положителни емоции и много, наистина много усмивки... :)

обич

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Е. Евтимов

За хубавата вечер и САМОТАТА....

Стоя с чаша вино в ръка... и си мисля.. защо ли трябва да изстрадаме толкова много, за да изпитаме истинското щастие? И кое е това истинско щастие?
И се чудя кога ли се получава онази искра, която толкова силно, но невидимо ни показва, че човека до нас е точният човек.. Кога?

Лятото един приятел ми разказа точно за това чувство, което е изпитал, когато е срещнал жената на живота си.. и беше толкова мило, толкова хубаво - да разбера, че това все пак съществува, дори и да не съм го изпитала лично... щях да се разплача тогава от умиление... беше невероятно някой да ми каже, че искрата съществува...


... по дяволите.. изморих се... признавам се.. изморих се да се боря дори със страховете си, че този път отново няма да се получи... да.... просто съм преживяла достатъчно, за да се страхувам.. просто съм изморена от раздели, изморена от драми... от сериозни разговори и погледи... от всичко това, което ни прави с една идея по-мрачни...

* * *

Имам едно вътрешно усещане... че ще си остана сама... и че ще умра твърде млада... и затова се опитвам да помогна на хорара с каквото мога... защото ми се иска един ден, когато си отида от този свят някой да каже "тя беше добър човек".... Да... звучи налудничево, звучи ненормално... просто това съм АЗ!!!!

И когато сестра ми ми казва, че не е нужно да се опитвам да спасявам целия сват и че така си вредя на себе си.. въобще не я чувам... само я слушам.. но определено не я чувам!!!! Защото аз няма да спра да бъда до приятелите си, когато имат нужда от мен и да им помогна с каквото мога...


Стана леко объркано всичко това, което съм написала, нали? Точно както се чувствам и аз тази вечер - леко объркана......

Обичате ли изненадите?

Обичам да правя изненади :) А вие?
Да, това е едно от нещата, които ме правят щастлива - окрилена от планирана идея или пък спонтанна такава да започна да подготвям нещо малко в доста случаи, но пък хубаво, за да видя после едни хубави изненадани погледи и стоплени душички. Обичам да го правя. Именно заради това много харесвам и подаръците без повод... толкова е сладко, когато видя реакцията на човека срещу мен... прекрасно е.. :)

Ето тази вечер бе такава - вечер в която направих от дефекта - ефект. :)

Прибрах се късно - в 2:00ч. и заварих една мивка с чинии и още извън нея... представете си за какво ужасно нещо става въпрос.. И точно когато бях на ръба да се издразня, че някой не си е спазил обещанието, че ще измие чиниите, точно тогава ми хрумна да се усмихна вътрешно и да взема да измия цялата купчина чинии...
Когато ги измих към 2:30ч. реших, че това е малко и ще изненадам домашните още повече, ако на сутринта се събудят и видят, че няма абсолютно нищо... и почнах да подсушавам всичко.. Подсуших аз посудата, но си казах "малко е... нека направя още нещо, за да им предизвикам сутрешни усмивки на лицата" и реших да изчистя печката. :)

И така час и половина по-късно - вече 3:30ч. си почивам блаженно в леглото и ще заспя много доволна, че съм помогнала и че ще ги изненадам приятно тази сутрин. :)

как, защо, кога?

Как по-лесно можем да приемем загубата в живота си?
И можем ли изобщо да я приемем? От моята гледна точка - МОЖЕМ..! Няма невъзможни неща.
Не, не говоря за загуба на нещо материално, а на нещо много много по-важно... загуба на човек...
Да, говоря точно за онези тъжни и мрачни раздели насред нищото.... които срутват мечти и бутат наредени пъзелчета... точно онези, които коренно променят живота ни.. ако не завинаги, то поне за момент, докато успеем евентуално да се изправим и продължим.. движейки се с новия си експириънс... сякаш някой го интересува.. - всъщност нас най-много ни интересува..
И после ставаме леко затворени, ставаме с една идея по-сериозни и по-трудно отдаващи се на щастието, именно защото вече ни е трудно да му се отдадем напълно, защото знаем, че може всеки момент да го изгубим...
И така потънали в страховете си.. се чудим.. кой и какво може да ни изкара от това състояние.. и си мислим - никой и нищо..!!!! А истина ли е това?

В живота винаги става така, като неписан закон - когато едно нещо умира, друго се ражда... Да, точно така. Не преувеличавам.. случва се както с чувствата, така и с хората...
Помня един студен януарски ден преди 2 години (няма да казвам датата), когато моят прекрасен дядо почина, а в същото време се роди дете на братовчедка ми. Тогава си помислих - не е ли жестоко, че трябва нещо да си тръгне, за да се появи друго.

Това е реалност....
Но защо, защо когато си мислим, че нещо се е случило, точно така както мечтаем или поне малко доближаващо се до това което искаме.. и с много компромиси и любов... защо точно тогава света ни се срутва... И се нуждаем от време, за да се изправим.. да съберем каквото ни е останало от душата... и да продължим.

* * *

Сълзи през смях в очите тъжни,
усмивката е самота,
мечти без страх в лицата чужди,
душата ми е шепа прах.

И вярвам в теб търся те до мене,
и даже зло да ми донесеш,
но искам пак да те виждам денем,
и в твоя свят да ме отведеш.

/част от една песен/

аз, ти, там някъде сами...

Как искам...
много
някъде далеч
да сме само
аз и ти....
откъснати от всичко
от света дори.

Две ръце
да се докосват,
погледи небрежни
да се срещат...
мълчейки
ние да говорим.

Зависими ли сме?

Всички обичаме чувството на независимост.
Аз не познавам човек, който би казал, че не иска да бъде независим.
Обаче защо така се получава, че понякога толкова ни е хубаво с някой, че когато не сме с него се чувстваме леко тъжни и ето пак се появява зависимост - или си с този човек и ти е готино или не си с него и не ти е готино... - оказва се, че доброто ти настроение зависи от някой - в случая или от нещо - по принцип...

Часове като минути

Снимка: favim.com

Понякога ми се иска времето да минава по-бързо.
А понякога искам да го спра.
Напоследък забелязвам, че искам все по-често да мога да спра времето и да се отдам на онези малки сладки моменти, в които просто ми иде да се разтопя от удоволствие.

Понякога минутите са като часове... а понякога часовете като минути...

Не спирай да мечтаеш!

Не поставяйте рамки на мечтите си!

Снимка: www.favim.com

Can I Touch You... There?

Прекрасен зимен ден с аромат на пролет

Днес един човек ме накара да се почувствам толкова прекрасно, че чак усетих аромата на пролетта от пекналото слънце и безгрижието в неделния ден и то посред зима.

Днес душичката ми колоритно се оцвети в моя любим цвят - оранжево!

Когато опознаеш някой и обикнеш душата му всеки елемент в обкръжаващата Ви среда започва да губи значение, защото единственото, което искаш и за което мечтаеш е просто да не спираш да се докосваш до душата на този човек, да се наслаждаваш на усмивките, които ти дарява и тези, които кара да се появяват на твоето лице всеки път щом те погледне.

Днес за първи път от много време ми се искаше да можех да спра времето!

Обещавам!

Обещавам през 2012 година да пиша повече в блога си! :-)
Обещавам да заразя още повече хора с добро настроение и оптимизъм!