Създадох този блог преди много време с идеята да пиша всичко онова, което искам да кажа на някого, но няма на кого... Така това място се превърна в мой пристан за неподредениете ми мисли, мое вдъхновение, мое дневниче и място, където не си поставям рамки.
Казвам се Гергана и съм на 24 години. Интересувам се от психология, обичам да чета книги, да пътувам, да си говоря с хората, понякога да готвя и най-вече - да правя хората щастливи. Най-приятното чувство, което познавам е това да доставя щастие на някого, а най-вълнуващата емоция - да видя усмивката на човека срещу мен от изненадата, която съм направила.
Харесвам истинските писма на лист хартия в плик, носи в себе си толкова тръпка от очакването, от отварянето, от допира на листа, от емоцията, че някой някъде те мисли и ти праща частица от себе си, изписана на лист хартия. За съжаление нямам с кого да си пиша такива писма, но в редките случаи, когато аз го правя изгарям от вълнение.
Живея във Варна. Харесва ми тук, но пък все си мисля... домът е там, където съм аз... Нямам материална принадлежност към мястото на което съм, определям се като гъвкава и мобилна личност. Бих заминала на другия край на планетата само да намеря причина. Лесно се разделям с вещите си и това ме кара да се чувствам много свободна. Не обичам да трупам, харесва ми опростения начин на живот.
Вегетарианка съм и имам своите причини за това. Чувствам се добре и не търся лекции за полезността на месото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар