Страници

събота, 13 март 2010 г.

Петъчно мисловно словоизлияние


Искам нещо да ти кажа...” се роди от там, че просто искам нещо на някого да кажа, а понякога думите са излишни, нали се досещате... Но и на мен устата ми е голяма, та чак не се спирам да приказвам и от там идва целия проблем.
Тази вечер си говорихме с Теди за разни неща, казахме си доста от това, което имахме да си казваме... искам да кажа, че... изляхме си думите от устите или поне аз моите.
И тя ми каза разни хубави неща, та ако някой ги чуе и не ме познава ще си каже „бреееййй, тя е страшен човек”. А всъщност аз сама понякога на себе си не мога да отговоря на въпроса „Какво съм аз?”.
И тя ми каза, че съм объркала като съм записала икономическа специалност, трябвало било да пиша Психология. Е, вече и аз май клоня към това мнение, но е късно... в нашия университет няма такава специалност. Както и да е.. ще го преживея, а и като ми е хоби не ми е зле. Чета си блогове, книги и научавам това, от което се нуждая.
Май пак се увлякох да пиша, а?

(Без никаква връзка)
Днес обядвах на Хепи (на Червения площад) и за първи път почувствах, че съм прекарала пълноценно времето си за обяд, докато съм сама. Успях, ура! Изчетох списание „Мениджър” и когато стигнах на тъпото „Ева” – онова с многото реклами и картинки ме заболя главата и даже не си направих труда да го разлистя цялото. А и вече почти бях към края на хрупкавите филенца с царевица и блажено почнах да визуализирам как с огромно настроение ще си доработя, а и петък е... как да няма настроение човек, като е края на работната седмица?

Ох, чак сама не се понасям, ама айде... Принципно тези думи все едно не са излезли от моята уста, защото аз почивните дни от известно време не ги харесвам. Обикновено дойде ли събота и неделя и се депресирам, защото нямам работа с която да си запълвам времето, а ако не правя нищо имам чувството, че си губя и пилея времето. Подчертавам, че ми е достатъчен един час или два, за да се насладя на съботната утрин, спокойната закуска, проверката на мейла и на каквото още си чета, малко телевизия и музика и.... след това просто не ме свърта, защото не мога да лежа цял ден, филми не обичам да гледам до припадане, а книга повече от два часа не ми се чете... нъц... а все пак уикенд е и не се работи...
Вече чак ми се иска да си имам още една работа за събота и неделя, за да чувствам че съм оползотворила добре времето си.
Приключения, приключения ми трябват на мен..:)

Is This Love?

вторник, 9 март 2010 г.

Без заглавие

Ден след празника на жената.
А това всъщност има ли значение?
Ако някой изобщо чете блога ми (а то има ли нещо за четене?), добре де, ако някой изобщо го гледа от време на време, значи е забелязал, че съм го поизоставила доста. Не съм писала от много време. Не намирам време или пък желание.. голямо оправдание, а? Даже не се оправдавам... Да!
Днес се чувствам като една празна кутия или една празна чаша или нещо друго, което е празно, и вчера се чувствах така, но днес е повече от вчера. Някак съсипващо и унищожаващо. И си го правя сама, чудно а?
Предизвиквам всички, които успяват да контролират емоциите си да кажат как става това. Лошо нещо е самоунищожението, освен ако не е преход към нещо добро. А какво ще стане, ако прехода продължи по-дълго от нормалното?


Една любима песен...

Ayo – These Days
музика: тук

I know I should be more grateful
grateful for everytihng I have
And I know I should be less downfall
But unfortunately Iam just human
I'm in a big hole surrounded by fear
I'm in a deep dark hole
Deep enough for me to disapear
But should I go if earth the only place I know
All I know is I don't want this anymore
Livin' out life without nowhere what a distant is searching for

There are days where I would love to be somebody else
Days where I am fighting myself
There are days where I wish I would be a child again
And sometimes days where I wish they wouldn't last
Days where I wish I would be dead

Step back, stay away from me
Can't you respect that I only need my peace
These days I'm too weak to see
These days I'm all about me
I don't want to talk this out
Cause there are certain things we don't need to talk about
The silence in between will let you know what I mean
And each time I try to escape
I pray to go not to let me fake
And to take my doubts away
Hum hum....

There are days where I would love to be somebody else
Days where I am fighting myself
There are days where I wish I could be a child again
And sometimes days where I wish they wouldn't last
Days where I wish I would be dead....