Страници

вторник, 31 януари 2012 г.

Хубав ден, нали?


Днес денят наистина е по-прекрасен!
И слънцето пече различно... да, точно като за теб!! Нали ти е любимо? С лъчите си да те заслепява :)

Усмихни се :)

"усмивката е самота"


Всички явно са свикнали или им се иска да ме виждат само усмихната... ДА, това съм АЗ - усмихнатата Г., която би разведрила всеки, който само направи опит да сведе глава и да се отдаде на проблеми и лоши емоции... Да, аз съм човека, който разсмива с думи, жестове и гримаси, точно тогава, когато всички се нуждаят от това...

Но и аз като всички останали си имам моменти, в които трудно задържам усмивката на лицето си и моменти в които самотата силно ме е обгърнала... моменти в които преживявам душевен катарзис... моменти, които не мога да скрия.. защото съм една голяма емоция.....

И тази вечер беше от тези, в които прекарах време със себе си и се опитах да размисля над нещата, които ми се случват... и да не им се давам...
И вече съм с една идея по-добре.
И утре няма да е като днес.
Защото утре ще съм отново усмихнатата Г. - заредена с положителни емоции и много, наистина много усмивки... :)

понеделник, 30 януари 2012 г.

обич


ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Е. Евтимов

неделя, 29 януари 2012 г.

За хубавата вечер и САМОТАТА....


Стоя с чаша вино в ръка... и си мисля.. защо ли трябва да изстрадаме толкова много, за да изпитаме истинското щастие? И кое е това истинско щастие?
И се чудя кога ли се получава онази искра, която толкова силно, но невидимо ни показва, че човека до нас е точният човек.. Кога?

Лятото един приятел ми разказа точно за това чувство, което е изпитал, когато е срещнал жената на живота си.. и беше толкова мило, толкова хубаво - да разбера, че това все пак съществува, дори и да не съм го изпитала лично... щях да се разплача тогава от умиление... беше невероятно някой да ми каже, че искрата съществува...


... по дяволите.. изморих се... признавам се.. изморих се да се боря дори със страховете си, че този път отново няма да се получи... да.... просто съм преживяла достатъчно, за да се страхувам.. просто съм изморена от раздели, изморена от драми... от сериозни разговори и погледи... от всичко това, което ни прави с една идея по-мрачни...

* * *

Имам едно вътрешно усещане... че ще си остана сама... и че ще умра твърде млада... и затова се опитвам да помогна на хорара с каквото мога... защото ми се иска един ден, когато си отида от този свят някой да каже "тя беше добър човек".... Да... звучи налудничево, звучи ненормално... просто това съм АЗ!!!!

И когато сестра ми ми казва, че не е нужно да се опитвам да спасявам целия сват и че така си вредя на себе си.. въобще не я чувам... само я слушам.. но определено не я чувам!!!! Защото аз няма да спра да бъда до приятелите си, когато имат нужда от мен и да им помогна с каквото мога...


Стана леко объркано всичко това, което съм написала, нали? Точно както се чувствам и аз тази вечер - леко объркана......

петък, 27 януари 2012 г.

Обичате ли изненадите?


Обичам да правя изненади :) А вие?
Да, това е едно от нещата, които ме правят щастлива - окрилена от планирана идея или пък спонтанна такава да започна да подготвям нещо малко в доста случаи, но пък хубаво, за да видя после едни хубави изненадани погледи и стоплени душички. Обичам да го правя. Именно заради това много харесвам и подаръците без повод... толкова е сладко, когато видя реакцията на човека срещу мен... прекрасно е.. :)

Ето тази вечер бе такава - вечер в която направих от дефекта - ефект. :)

Прибрах се късно - в 2:00ч. и заварих една мивка с чинии и още извън нея... представете си за какво ужасно нещо става въпрос.. И точно когато бях на ръба да се издразня, че някой не си е спазил обещанието, че ще измие чиниите, точно тогава ми хрумна да се усмихна вътрешно и да взема да измия цялата купчина чинии...
Когато ги измих към 2:30ч. реших, че това е малко и ще изненадам домашните още повече, ако на сутринта се събудят и видят, че няма абсолютно нищо... и почнах да подсушавам всичко.. Подсуших аз посудата, но си казах "малко е... нека направя още нещо, за да им предизвикам сутрешни усмивки на лицата" и реших да изчистя печката. :)

И така час и половина по-късно - вече 3:30ч. си почивам блаженно в леглото и ще заспя много доволна, че съм помогнала и че ще ги изненадам приятно тази сутрин. :)

сряда, 25 януари 2012 г.

как, защо, кога?


Как по-лесно можем да приемем загубата в живота си?
И можем ли изобщо да я приемем? От моята гледна точка - МОЖЕМ..! Няма невъзможни неща.
Не, не говоря за загуба на нещо материално, а на нещо много много по-важно... загуба на човек...
Да, говоря точно за онези тъжни и мрачни раздели насред нищото.... които срутват мечти и бутат наредени пъзелчета... точно онези, които коренно променят живота ни.. ако не завинаги, то поне за момент, докато успеем евентуално да се изправим и продължим.. движейки се с новия си експириънс... сякаш някой го интересува.. - всъщност нас най-много ни интересува..
И после ставаме леко затворени, ставаме с една идея по-сериозни и по-трудно отдаващи се на щастието, именно защото вече ни е трудно да му се отдадем напълно, защото знаем, че може всеки момент да го изгубим...
И така потънали в страховете си.. се чудим.. кой и какво може да ни изкара от това състояние.. и си мислим - никой и нищо..!!!! А истина ли е това?

В живота винаги става така, като неписан закон - когато едно нещо умира, друго се ражда... Да, точно така. Не преувеличавам.. случва се както с чувствата, така и с хората...
Помня един студен януарски ден преди 2 години (няма да казвам датата), когато моят прекрасен дядо почина, а в същото време се роди дете на братовчедка ми. Тогава си помислих - не е ли жестоко, че трябва нещо да си тръгне, за да се появи друго.

Това е реалност....
Но защо, защо когато си мислим, че нещо се е случило, точно така както мечтаем или поне малко доближаващо се до това което искаме.. и с много компромиси и любов... защо точно тогава света ни се срутва... И се нуждаем от време, за да се изправим.. да съберем каквото ни е останало от душата... и да продължим.

* * *

Сълзи през смях в очите тъжни,
усмивката е самота,
мечти без страх в лицата чужди,
душата ми е шепа прах.

И вярвам в теб търся те до мене,
и даже зло да ми донесеш,
но искам пак да те виждам денем,
и в твоя свят да ме отведеш.

/част от една песен/

понеделник, 23 януари 2012 г.

аз, ти, там някъде сами...


Как искам...
много
някъде далеч
да сме само
аз и ти....
откъснати от всичко
от света дори.

Две ръце
да се докосват,
погледи небрежни
да се срещат...
мълчейки
ние да говорим.


неделя, 22 януари 2012 г.

Зависими ли сме?


Всички обичаме чувството на независимост.
Аз не познавам човек, който би казал, че не иска да бъде независим.
Обаче защо така се получава, че понякога толкова ни е хубаво с някой, че когато не сме с него се чувстваме леко тъжни и ето пак се появява зависимост - или си с този човек и ти е готино или не си с него и не ти е готино... - оказва се, че доброто ти настроение зависи от някой - в случая или от нещо - по принцип...

събота, 21 януари 2012 г.

Часове като минути

Снимка: favim.com

Понякога ми се иска времето да минава по-бързо.
А понякога искам да го спра.
Напоследък забелязвам, че искам все по-често да мога да спра времето и да се отдам на онези малки сладки моменти, в които просто ми иде да се разтопя от удоволствие.

Понякога минутите са като часове... а понякога часовете като минути...

петък, 20 януари 2012 г.

Не спирай да мечтаеш!

Не поставяйте рамки на мечтите си!
Снимка: www.favim.com

вторник, 17 януари 2012 г.

неделя, 15 януари 2012 г.

Прекрасен зимен ден с аромат на пролет

Днес един човек ме накара да се почувствам толкова прекрасно, че чак усетих аромата на пролетта от пекналото слънце и безгрижието в неделния ден и то посред зима.

Днес душичката ми колоритно се оцвети в моя любим цвят - оранжево!

Когато опознаеш някой и обикнеш душата му всеки елемент в обкръжаващата Ви среда започва да губи значение, защото единственото, което искаш и за което мечтаеш е просто да не спираш да се докосваш до душата на този човек, да се наслаждаваш на усмивките, които ти дарява и тези, които кара да се появяват на твоето лице всеки път щом те погледне.

Днес за първи път от много време ми се искаше да можех да спра времето!

Обещавам!



Обещавам през 2012 година да пиша повече в блога си! :-)
Обещавам да заразя още повече хора с добро настроение и оптимизъм!