Страници

четвъртък, 20 декември 2012 г.

Щастието през моите очи

Понякога щастието е твърде разтегливо понятие и твърде имагинерно. И това е така, защото ние правим нещата такива. Защото всичко зависи от нас.
И по дяволите понякога е толкова, ама толкова трудно да надигнеш глава и да се усмихнеш от вътре, а не от вън.... Да се усмихнеш с душата си, а не с лицето си.... Да почувстваш вътрешната хармония и баланс, да се отпуснеш и да се насладиш на всичко, което имаш, а то не е никак малко, то е повече от достатъчно, просто трябва да затвориш очи и да го видиш....
Знаеш ли колко много хора в момента мечтаят да имат това, от което ти се мръщиш или малко недоволстваш в знак на тъга, възникнала поради неправилното отношение на някой.......

.... и дори сега някоя сълзичка да се е притаила в клепачите ти и да опитва да падне бързо надолу... не и позволявай, защото не забравяй - ТИ СИ СИЛНА!
И това е твоя живот - в който всичко е такова, каквото ТИ САМА СИ ГО НАПРАВИШ!


назад

Мисля си колко е прекрасно, че когато се връщаме в спомените си се сещаме само за хубавите неща, които са ни се случили...



събота, 1 декември 2012 г.

Ели - извор на спокойствие и усмивки

Днес сестра ми ме попита, коя е първата дума, за която се сещам, когато си мисля за нея. Моят отговор е "спокойствие".

Искам да кажа, че ако някога пак се раждам и мога да избирам къде и при кого да се родя... ако мога да избирам сестра, бих избрала точно моята сестра, защото е най-прекрасната сестричка, която имам.

Моята сестра е по-голяма от мен с 4 години. Бих могла да кажа, че за мен тя е еталон за красотата, която една човешка душа може да създаде и подари на хората, които обича.
Тя е изключително креативна, много идейна и вдъхновяваща личност. Прави всичко с ентусиазъм и много желание. Тя е Елка или както аз я наричам - Ели.

Винаги се възхищавам на умението й да контролира мислите и действията си. Да, в моите очи е точно така. Тя премисля и претегля внимателно своите думи и действия и това я прави мъдра и много емоционално зряла жена.
Ако аз съм вулкана, който избухва, то тя е водата.
И когато аз плача, тя не започва да плаче с мен, а мигновено почва да търси решение на ситуацията, в която съм/сме. Защото тя е много силна!

Умее да вдъхновява, да напътства без да налага своето мнение, да дава свобода, да прегръща идеите на хората и да уважава тяхното мнение, да обича без да задушава, да дарява и подарява усмивки и хубави моменти, да приготвя много специални неща за хората, които обича и най-вече- тя умее да достига до своята зона на комфорт!

Прави списъци, организира всичко и хаос трудно би се забелязал при нея! Ето това е тя- организирана, много специална, грижовна, подредена, изтънчена, с вкус към всеки детайл!

Рисува красиво, с много чувство и вдъхновение :)
Тя е човек на изкуството!

Тя е Ели!

Обичам те, Ели!


* 1-ви декември, 100-ната публикация. Няма случайни неща, нали?