Приятелство

Ако можеш да звъннеш по никое време на този човек.
Ако можеш да му кажеш всичко с точните и непремерени, непретеглени думи, точно както ти идва отвътре.
Ако можеш да му споделиш каквото ти тежи.
Ако можеш да споделиш радостта си с него.
Ако можеш да си помълчиш и да ви е приятно.
Ако можеш да разчиташ на него по всякакъв повод.
Ако знаеш, че не си сам в най-тежките си и трудни моменти, а той е до теб и те подкрепя.
Ако знаеш, че в щастието си той също е до теб, за да го споделиш с него и да стане двойно.
Ако можеш да го прегърнеш без да изричаш думи и той да разбере как се чувстваш.
Ако се опитваш да скриеш, че не ти е добре, но това не проработва и веднага си разкрит и душевното ти състояние е идентифицирано в секундата.
Ако смеха ви изпълва стаята и образува звучна мелодия от щастие.
Ако можеш сутринта рано да си изпиеш кафето с него и да се заредите един друг с хубава енергия.

Ето това е ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ....
Всички останали са просто познати, добри и много добри познати.

Днес отново мисля за теб и искам нещо да ти кажа...
Но защо да го правя, като знам, че нищо няма да се промени?

Тъгата ме е прегърнала с две ръце.. това е истината.......


П.С. Ще ми трабват много от тези усмивки, докато моята истинска се появи на лицето ми....

търся ги, търся те

търся си крилата
за да полетя!

къде са те?
не виждам
от сълзи
мъгла ми стана пред очите

спомням си... разни неща
но какво от това
когато сега крилата ми ги няма
за да полетя?

... града от който искам да избягам...

С всеки изминал път (последно преди 5 месеца си бях тук) се убеждавам, че няма по-неприветлив град от Добрич.
Не бих препоръчала на нито един от моите приятели да посети този град. Мрачен, с намръщени хора и разбити улици, празен, мръсен и грозен. Чудя се въобще как живеят хората тук... Вече се замислям да намаля пътуванията си до Добрич от около 3 пъти на 1 път годишно.
Монтана беше обявен за най-лошия град за живеене, но не съм убедена, че там може да е по-зле, отколкото е в Добрич.. там сигурно хората са малко по-усмихнати :-)

Сама се чувствам по-добре

Стари спомени изплуват,
но какво пък от това,
когато без теб съм много по-добре сега...

Не питай защо ми липсва въпросителна,
това е защото е необходима удивителна!

Напълно заслужи мълчанието ми.



(Посветено на Катя)

безразлична

ти заслужи безразличието ми
напълно го заслужи

хайде без излишни думи...

на кому са нужни тези преструвки?

всеки по пътя си и моля не ме поздравявай
пропадна отдавна в очите ми.