Страници

Показват се публикациите с етикет Живота е прекрасен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Живота е прекрасен. Показване на всички публикации

вторник, 5 ноември 2013 г.

...за сватбите, бебетата и общоприетите норми

Днес една от най-добрите ми приятелки ми съобщи, че е получила пръстен... Ах, така се развълнувах като научих, че чак ми се насълзиха очите и си помислих... ето така се случва при нормалните хора... и й казах, че се радвам и е страхотно, че има такива емоции, а тя ми каза, че и аз ще имам... да бе да.... почти й повярвах...
Същевременно разбрах, че една наша обща позната е бременна, а онзи ден видях снимка във фейса на своя колежка, която се е омъжила.
Като цяло съм в жестока дупка в това отношение, защото не мога да реша кое е по-хубаво- да имаш семейство или да нямаш, да имаш дете или да нямаш...
Някой друг задава ли си подобни въпроси?



понеделник, 29 юли 2013 г.

Да живееш с малко.. и да си щастлив

Когато се движим сред хората, когато доброволно определяме себе си като роби на суетата си, тогава сякаш каквито и прозрения да се опитва да ни даде Вселената, то все не можем да ги видим.

Как да живееш с малко и да си щастлив е нещо, което искам да ви разкажа, за да видите, че извън суетата в прекомерни граници, съществува друга красива страна на живота.

Преди около две седмици си купих дрехи от магазин за втора употреба. Считам това не просто за наложително (защото нямам пари да си купя нови, а имам нужда), а и за едно чудесно потребление за втори път на неща, които не са стигнали до своя край и не са се амортизирали, един чудесен начин да имам какво да облека, което ще е по-добро със сигурност от протритите ми парцали...

Другото нещо, което ми се случи е, че останах почти без пари, но не казах на никого и дори не го отчетох като тревожна мисъл, която да ме обсебва и поставя в напрежение.
Да, в момента имам 2 лв. в портмонето си и това е така от онзи ден и ще бъде до края на тази седмица вероятно... освен ако не се спъна в някоя банкнота по улицата, но като че ли бих желала да предотвратя такива неща, защото и без друго вчера паднах на дясното си коляно и го потроших.. Не е счупено, но е подуто и на него има цяла гама от цветове, преливащи един в друг. И въпреки това съм благодарна на Господ, защото знам, че това е нещо през което трябва да мина точно сега и защото знам, че можеше да е и много по-зле.. В действителност пазя колената си вече 5 години и то изключително много, защото имам една операция на едното, а и си имах доста проблеми.. та от тогава насам не съм падала.... не и по този начин...

И... скъпи приятели... красотата може да откриете във всичко, стига да имате очи да я видите... и желание, разбира се!

Днес ме осени невероятно вдъхновение (може би моя начин да покажа на себе си, че не желая да бъда глезла, когато нещо ме боли) и приготвих няколко неща с наличните у дома запаси, защото нямам пари за покупки.. Направих прекрасни и вкусни домашни солети със слънчогледови ядки и зехтин, бисквити с овесени ядки и аромат на ванилия и канела, ориз по италиански с домати и маслини "Каламата", ароматна салата от печен пипер и едни сухари по селски.... И съм много щастлива, че успях да не се поддавам на емоцията да тъгувам, че нямам пари, защото всъщност не съм останала гладна, нито на улицата, а даже повиших своята креативност в кухнята..
Всъщност не се беше случвало да готвя скоро... Даже да готвя.. се превърна в лукс, от който и аз не знам защо се лишавам.. но днес беше един доста продуктивен ден.. и между всички тези вкусотийки си почивах с по една торбичка лед на коляното, вярвайки, че ще ми мине по-скоро.


четвъртък, 27 юни 2013 г.

ТИ СИ МАГНИТ ЗА ЩАСТИЕ! Повярвай в това!

Бих желала да ви опиша нещо прекрасно, красиво и радостно, нещо което изпълва съзнанието ми с ярка светлина и чиста енергия - силата на моята мисъл, силата на вашите мисли.
Когато преди 2 седмици си помислих, че искам нещо, но мисълта премина през мен като лъч светлина на който се зарадвах и повярвах, че съществува, тогава мигновено получих онова което исках. 
След два дни си пожелах още нещо и дори не мина час, а то вече се превърна в реалност.
Така постепенно се убедих, че не искането, а вярата ми донесе онова от което имах нужда и желаех толкова силно. Мисля в изобилие и живея в изобилие. 

Онзи ден докато си почивах през ума ми мина още една мисъл и вчера по най-неочаквания начин получих това, за което снощи мислих... 
Изненадах се безкрайно много на тази случайна неслучайност.
Няма случайни неща.
И вчера докато върших някакви неща през съзнанието ми прелитаха тревожни мисли, за които не знаех как точно ще намеря решение, но все пак вярвах, че такова съществува. 
Истина е хора, казвам ви - то дойде! И ме спаси! И още едно дойде... И енергията се задвижи на толкова бързи обороти, че ми остана време само да повтарям "Благодаря, благодаря, благодаря!" на ум... 
Дори нямах време да се зарадвам силно, защото това дойде като нещо очаквано... аз просто знаех и вярвах, че ще настъпи светлина в тунела и проблемите ми няма да са вече проблеми...

И сега си мисля... колко съм щастлива за това и още много...
За всичко осезаемо и неосезаемо.

Не спирайте да работите за себе си и върху себе си.
Правете добро на хората и им помагайте винаги когато можете без да очаквате нищо насреща..
Доброто ще се завърне при вас като бумеранг, точно тогава когато най-малко очаквате и когато сте натрупали достатъчно хубава положителна енергия.

Вие можете да сте магнит за хубави неща!

петък, 15 февруари 2013 г.

Германия vs. България

Снимка: река Лех, Бавария

От няколко дни мисля по въпроса- имам ли желание да се връщам в България, имам ли причина?
В момента съм в Германия за ваканцията, прекарах тук 3 седмици, остава ми още 1 седмица. Не бих могла да кажа, че съм видяла всичко, което исках, но все пак имам достатъчно материал, за да се замисля какво въобще искам да правя с живота си от тук нататък.
И да.. определено не намирам причина да стоя в мизерията, наречена родина, страна или място за живеене, защото убедих се, че България е място за оцеляване, не за живеене.
Чудно е как тук хората успяват да живеят спокойно, подредено, чисто, интелигентно.. значи ... уаууу миракъл.. възможно е да се случва някъде по света, но не и в нашата скъпа мизерна страна.. където труда е ниско заплатен, а разходите безбожно високи.
Тук храната е на цени като в България, че даже и по-ниски понякога.. а съотнесено към стандарта им... просто на моменти е смешно.. Да не споменавам, че качеството на продуктите тук е в пъти по-добро от това в България.. Защото в България си въобразяваме, че въобще консумираме нещо качествено или разнообразно...
Тук вкусах прекрасно кисело мляко- по-добро от българското, прекрасно краве сирене- в пъти по-качествено от българското, невероятно разнообразни сирена, много по-вкусни плодове и зеленчуци, хлябове, които в България просто не сме и сънували, защото ги няма... и какво ли още не... Толкова ограничен живот живеем там.. Ето това успях да разбера... Защото тук дори и да не разполагаш с много ще живееш пак по-добре, отколкото в България..
Тук преживях детството си за втори път в рамките на един час, като влязох в детски магазин и видях неща, които дори не съм си представяла, че съществуват... и си мисля.. ние в каква джунгла изостанала живеем..

И се опитвам от няколко дни да породя желание в себе си да ми се живее в България и не намирам... Хората така отрицателно настроени.. всичките имат нужда да ходят на психолог, но за съжаление не могат да си позволят... Жалка картинка, откъдето и да го погледне човек...
И все пак измислих- ще се върна така или иначе, за да науча езици и да имам възможност да избера по-добро място за живот, където няма да ми се налага да се тревожа ежедневно за битовизми, а ще инвестирам в себе си, за да се развивам и да живея щастливо.

: )

неделя, 27 януари 2013 г.

За мъничко до мен се спри!


Когато се докосвам до душата ти...
Сякаш съм слънчев лъч, галещ глухарче.

Толкова е нежно, неустоимо и красиво това преживяване, че понякога забравям за всичко.
Усмивката ми е израз на вътрешното ми състояние и ти доста често си главната причина тя да се изписва на лицето ми.

Когато ме погледнеш нещо в мен се разтапя, може би цялата ми душа.
Когато ме докоснеш усещам прилива на енергия.
Когато те прегръщам сякаш всички малки частици в мен бушуват от щастие за възможността да съм толкова близо до теб!

В ръцете ти е най-добре, хайде погали ме...
Аз ще ти говоря тихо, да ме чуеш само ти! За мъничко до мен се спри!



събота, 26 януари 2013 г.

На един дъх

Книга.
Курабийки. (-те на баба)
Компютър - не!

Слънце в душата.
Самолет.
Семейство.

Усмивка.
Уединение.
Уникално.

Пътуване.
Позитивизъм.
Полет в небето.

Емоция.
Ентусиазъм.
Ели.

~ ~ ~
На един дъх стягам куфара и излитам!
~ ~ ~

Предстои ми най-прекрасния месец, най-мечтаните дни, най-обичаните ми същества- да видя!







вторник, 22 януари 2013 г.

Цитати от книгата "Как да печелим приятели и да влияем над другите" на Дейл Карнеги

Бенджамин Франклин, който в младостта си не се отличавал с особена тактичност, става толкова дипломатичен, толкова умел с отношенията си с хората, че го изпращат посланик в Франция. Каква е тайната на успеха му? "Не говоря лошо за никого и казвам всичко хубаво, което зная за всекиго", споделя той.

Всеки глупак може да критикува, да съди и недоволства - и повечето го правят.
Но се иска характер и самоконтрол, за да бъдеш разбиращ и прощаващ.
Карлайл казва: "Големите хора си проличават по това как се отнасят към малките хора".


"Най-дълбокият принцип на човешката природа е ненаситната жажда да бъдем оценени" Уилям Джеймс


"Ако спориш, лютиш се и противоречиш, може понякога и да победиш, но победата ти ще бъде измамна, защото никога няма да спечелиш благоразположението на опонента си." Бен Франклин


Буда казва: "На омразата не може да се сложи край с омраза, а с любов." Недоразуменията никога не се приключват със спор, а с такт, дипломатичност, отстъпки и добронамерено желания да разбереш гледната точка на другия.

вторник, 8 януари 2013 г.

Йогата зарежда с енергия

Днес отидох на йога.
Беше толкова хубаво! Атмосферата беше прекрасна, спокойна, създаваше чувство за сигурност, уют и ме изпълни с енергия!


вторник, 1 януари 2013 г.

Весела и усмихната нова година!!!

Само когато направите усилие да излезете от зоната си на комфорт... чак тогава ще видите истински красивите неща в живота... Бъдете смели!!! Защото живота обича смелите!
Не поставяйте граници пред себе си, не се ограничавайте в мечтите си! Бъдете устремени да се впускате в непознатото, да бъдете откриватели на нови неща, да опознаете себе си и да погледнете на живота по различен начин!

Когато проявим дързост да направим нещата извън начина за нормалното, тогава ще открием красотата, вътрешния мир, щастието и още много нови усещания... Чак тогава ще сме способни да оценим шанса, който сме си дали.. да послушаме нашия вътрешен глас..

Не се страхувайте! Това ви желая - бъдете уверени, бъдете смели, бъдете иновативни, бъдете креативни и вашите усилия няма да останат незабелязани, защото ще ви сполетят само хубави неща!!!

Желая на всички една прекрасна 2013-та година, през която да постигнете спокойствието, което търсите, да откриете щастието в малките неща, да намерите любовта, която желаете! Бъдете щастливи!!!

четвъртък, 20 декември 2012 г.

Щастието през моите очи

Понякога щастието е твърде разтегливо понятие и твърде имагинерно. И това е така, защото ние правим нещата такива. Защото всичко зависи от нас.
И по дяволите понякога е толкова, ама толкова трудно да надигнеш глава и да се усмихнеш от вътре, а не от вън.... Да се усмихнеш с душата си, а не с лицето си.... Да почувстваш вътрешната хармония и баланс, да се отпуснеш и да се насладиш на всичко, което имаш, а то не е никак малко, то е повече от достатъчно, просто трябва да затвориш очи и да го видиш....
Знаеш ли колко много хора в момента мечтаят да имат това, от което ти се мръщиш или малко недоволстваш в знак на тъга, възникнала поради неправилното отношение на някой.......

.... и дори сега някоя сълзичка да се е притаила в клепачите ти и да опитва да падне бързо надолу... не и позволявай, защото не забравяй - ТИ СИ СИЛНА!
И това е твоя живот - в който всичко е такова, каквото ТИ САМА СИ ГО НАПРАВИШ!


събота, 1 декември 2012 г.

Ели - извор на спокойствие и усмивки

Днес сестра ми ме попита, коя е първата дума, за която се сещам, когато си мисля за нея. Моят отговор е "спокойствие".

Искам да кажа, че ако някога пак се раждам и мога да избирам къде и при кого да се родя... ако мога да избирам сестра, бих избрала точно моята сестра, защото е най-прекрасната сестричка, която имам.

Моята сестра е по-голяма от мен с 4 години. Бих могла да кажа, че за мен тя е еталон за красотата, която една човешка душа може да създаде и подари на хората, които обича.
Тя е изключително креативна, много идейна и вдъхновяваща личност. Прави всичко с ентусиазъм и много желание. Тя е Елка или както аз я наричам - Ели.

Винаги се възхищавам на умението й да контролира мислите и действията си. Да, в моите очи е точно така. Тя премисля и претегля внимателно своите думи и действия и това я прави мъдра и много емоционално зряла жена.
Ако аз съм вулкана, който избухва, то тя е водата.
И когато аз плача, тя не започва да плаче с мен, а мигновено почва да търси решение на ситуацията, в която съм/сме. Защото тя е много силна!

Умее да вдъхновява, да напътства без да налага своето мнение, да дава свобода, да прегръща идеите на хората и да уважава тяхното мнение, да обича без да задушава, да дарява и подарява усмивки и хубави моменти, да приготвя много специални неща за хората, които обича и най-вече- тя умее да достига до своята зона на комфорт!

Прави списъци, организира всичко и хаос трудно би се забелязал при нея! Ето това е тя- организирана, много специална, грижовна, подредена, изтънчена, с вкус към всеки детайл!

Рисува красиво, с много чувство и вдъхновение :)
Тя е човек на изкуството!

Тя е Ели!

Обичам те, Ели!


* 1-ви декември, 100-ната публикация. Няма случайни неща, нали?

неделя, 18 ноември 2012 г.

баба ми и нейната приятелка!!!

Приятелката на баба ми- баба Янка й казала, че има чартърни полети на много ниски цени! Чудя се въобще баба ми може ли да произнесе думата "чартър" и знае ли значението... и как аджеба се намира в края на ноември билет за Нова Година.. Мисля да звънна на баба ми да каже на Янка да ми уреди един лоу кост билет... :) тез бабки са голяма мафия.. да са живи и здрави!

понеделник, 8 октомври 2012 г.

защо?

Защо на ум си казваме "Обичам те", а на глас страхуваме се да го изречем?
Защо ли толкова е трудно две думички да облечем със звук?

събота, 18 август 2012 г.

странно ли е?

Чудя се... странно ли е, че ми е толкова хубаво като съм сама и ми е толкова приятно в собствената ми компания и не се нуждая от други хора?
Мисля си.. все по-често, че ще се чувствам прекрасно, ако живея сама...
Преди не можех и да си го представя, а сега... сега си мисля, че това е толкова хубаво.. да се съобразяваш само със себе си, да се радваш на себе си и да не ти се налага да влизаш в роля на попивателна гъба за настроения... :)
Имам нужда нещо ново да ми се случи. Имам нужда от промяна! :-)

вторник, 7 август 2012 г.

...защото слънцето ще изгрее!

Поздрав за хубавият ден, за неизречените думи, за прикритите емоции, за потиснатите чувства, за самосъхранението до самоунищожение, за самотните вечери, за равносметката, която правим многократно в опит да открием другото си "Аз"... за тъгата изписана на лицата ни, която прикриваме умело с усмивка всеки път, за дните, прекарани в размисли, за живота, който е едно огромно и уникално предизвикателство!!! Желая ви спокойствие, защото спокойствието осигурява успеха!

четвъртък, 2 август 2012 г.

Espanol

Започнах да уча испански език :)
Толкова съм щастлива... :)


Живота, скъпи приятели, е точно такъв какъвто си го направим!
Не забравяйте - няма нищо случайно!!!

вторник, 31 юли 2012 г.

егоизъм

Егоизма е силно заложен в човешката природа.
До тук ясно..
Но какво правят хората, за да го подтискат? Изобщо правят ли нещо? Замислете се...

Всеки път си мисля колко по-добро място за живеене щеще да стане Земята, ако хората не мислеха само за себе си, а отделяха време и внимание и на хората около тях...
И колко ли различно щеще да бъде, ако не всеки гледаше на първо място собственото си удоволствие, собствените си интереси и не бързаше да ги задоволи, дори и това да означава да направи някого щастлив... Смятам, че колкото и да се заблуждавам насилствено, относно човешкия егоизъм.. пак стигам до самата истина - не се срещат често хора, които биха прескочили нагона си за задоволяване на собствените си потребности, за да помогнат на някого или просто да покажат уважение към другия...

Такъв е живота, такива сме ние.. Човешка природа!

петък, 6 юли 2012 г.

happiness


Щастието е в малките неща :)

събота, 19 май 2012 г.

важно!

Миговете, моментите са толкова важни, значими и големи, колкото ги направим ние!

петък, 27 април 2012 г.

Приятелство

Ако можеш да звъннеш по никое време на този човек.
Ако можеш да му кажеш всичко с точните и непремерени, непретеглени думи, точно както ти идва отвътре.
Ако можеш да му споделиш каквото ти тежи.
Ако можеш да споделиш радостта си с него.
Ако можеш да си помълчиш и да ви е приятно.
Ако можеш да разчиташ на него по всякакъв повод.
Ако знаеш, че не си сам в най-тежките си и трудни моменти, а той е до теб и те подкрепя.
Ако знаеш, че в щастието си той също е до теб, за да го споделиш с него и да стане двойно.
Ако можеш да го прегърнеш без да изричаш думи и той да разбере как се чувстваш.
Ако се опитваш да скриеш, че не ти е добре, но това не проработва и веднага си разкрит и душевното ти състояние е идентифицирано в секундата.
Ако смеха ви изпълва стаята и образува звучна мелодия от щастие.
Ако можеш сутринта рано да си изпиеш кафето с него и да се заредите един друг с хубава енергия.

Ето това е ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ....
Всички останали са просто познати, добри и много добри познати.