Един хубав странен ден

Днес е един от онези дни в които просто искам да си стоя сама у дома, да слушам музика, да не говоря с никой, да чета книга и да позволя на спомените си да нахлуят в главата ми. Точно това чувство имах, когато се събудих, за съжаление трябва да работя, но пък настроението не ме напуска. Неволно и дори нарочно допуснах спомените си и те ме обгърнаха... с цялата си сила.
Днес е слънчево, но в душата ми е някак облачно, приятно облачно, каквото е и моето любимо време – мрачно, леко студено, но не дъждовно...
Някъде бях чела, че самотата всъщност е свобода и се замислих над това. Сега наистина съм сама, самотна и имам пълната свобода да решавам какво да правя с времето си без някой да има влияние, но аз и преди си бях така, естествено съобразявала съм се с този до мен, но това не ми е тежало...
В последно време все по-често се улавям как съм се замечтала. Сякаш летя в безграничните и безбройните си мечти, които всъщност са толкова хубаво нещо. Дори и да ми става тъжно, че нещата не се случват толкова бързо колкото искам аз, все пак поглеждам оптимистично и вярвам, че ще се случат!
Сещам се за предния път, когато прекарах цял ден у дома, сама и някъде витаеща из облаците, много тъжна и смазана... беше преди повече от половин година. Това всъщност не си го позволявам често, както не си позволявам и да плача, но ето че се случва понякога.
Преди около 3-4 месеца си мислих, че по това време.. лято, слънце и с изградени спомени, ще ми бъде тъжно и всъщност ще се чувствам зле. Сега мога да кажа, че се чувствам много добре, и празнотата която усещам не ми пречи, а ми помага.
И всъщност се чувствам прекрасно!

Лятно ми е в душата

Така царската съм полегнала. Отпуснала съм се и хоп, най-накрая лятото за мен дойде. Едно на страна, че ще работя, както го правя и през останалата част на годината, ама пък сесията приключи, най-накрая ще дишам свободно.
И както съм си легнала и едно безгрижно ми е на душата... Разбира се само до утре сутрин, когато се потопя в работна среда и стъпя в офиса. Но това изобщо не ме притеснява.
Пак съм се замечтала. А аз изобщо май не съм спирала да мечтая... Като разполагам с повече свободно време си позволявам да летя в мислите си и мечтите си и да си визуализирам разни хубави неща.. как пътувам и как се забавлявам...
Странно защо, но в последно време бях забравила как да се радвам на живота, бях смазана психически, но... сега вече е по-различно, мисля че бързо ще вляза в лятна ведра форма и усмивката ще се вижда по-често на лицето ми.
Световното съвсем не ме вълнува, но пък си следя резултатите, за да съм информирана и в час.
Плажа е пълен с туристи, всичките легнали и се пекат до червено, докато почне да им щипе. Тази година и аз смятам да ходя на плаж... Ама трябва да измисля начин да не почернявам в лице...
Колената пак ме наболяват, дали защото днес мъкнах едни тежки торби или защото времето се разваля... не знам, но се надявам след кратък релакс да са се оправили поне малко, защото в противен случай ще съм пак с кривата физиономия.
Искам да напиша нещо смислено, но май доста съм изтъпяла покрай тази сесия и съвсем не ми идват в главата мъдри мисли.. Ахх....

Нещо ми тежи...

"Писма до Клаудия" - Хорхе Букай

... Една страхотна книга, която си струва да се прочете, естествено както и другите книги на Хорхе Букай ("Нека ти разкажа" и "Приказки за размисъл").

Ето нещо любимо от книгата:



Боли ме от гнева ти,
от тъгата ти,
от огорчението.
Това, от което ме боли най-много,
е твоето мълчание,
криенето ти от мен,
всичките неистински „не знам”.
Като в онова танго,
„аз те търся и не те намирам”.
Претекст ли търсиш, за да си далеч от мен?
Забрави ли, че аз изкачвам най-високи върхове
само с мисълта за теб?
Когато теб те няма,
игрите на жмичка
и препятствията,
и споренето с гордостта ти
така ме изморяват.
Не ми се хлопа по вратата, която
и двамата жадуваме да се отвори,
но ти, не знам защо, подпираш.




***



Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти – за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз;
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.
/Фриц Пърлс/

Лятно настроение

Обичам летни дъждове
и ветровете сплитащи косите ми...