Мразя си рожденния ден!

Дали защото остават само броени дни до него и както всички казват се изпадало в сатурнова дупка? Или пък защото вече ми омръзна всяка година нещата да се случват по един и същи начин? .... Честно казано не знам!

... И се изморих от еднообразието, което ми налагат, от съобразителността, която трябва да проявявам, за да не обидя никой... ИЗМОРИХ СЕ!

Не искам разнообразие от ястия... шумотевица, телефонни обаждания по цял ден или пък честитки на стената ми във фейсбук....

Искам само СПОКОЙСТВИЕ!

Истината често се крие някъде там

Точно там където си казахме нашето "чао" и сложихме края на нашите усмивки заедно.. точно там искам да оставя всичко и повече да не се връщам към това, през което преминах, за да те спечеля и за да те загубя не след дълго. Защото за мен това не е поредната временна юношеска връзка, каквато всъщност беше за теб, за мен ти беше нещо.... нещо... има ли значение какво, като дори и да знаеш ще се изсмееш или ще ми дадеш някоя поука да си имам в живота и да не си я забравям.. Нима ще се трогнеш дори просто като човек на човек за всичко, което съм чувствала или чувствам.. едва ли. Даже дълбоко се съмнявам, че самочувствието ти ще ти позволи да вникнеш в думите ми, в душата ми..... а и като се замисля кому е нужно. Живей си животеца, все така безгрижно, защото мисля, че съвсем ти приляга на начина на мислене...

Аз вече се изправих след голямото падане. Вече почувствах сладостта на свободата и най-вече прекрасното чувство на това, че осъзнах колко безполезно е за съжаление да си губя времето.
И ти пожелавам всичко най-хубаво! Защото го заслужаваш...