Страници

четвъртък, 2 май 2013 г.

велики ли са дните?

Един прекрасен празник се задава, а с него и поредица от почивни дни..
Дни в които всички отиват да се видят със семействата си, отиват на екскурзии, срещат се с хора, забавляват се... почиват си и се радват на живота! :)

... И всичко е хубаво.. но не и когато няма с кого да го споделиш...
Споделеното щастие е двойно щастие..

Аз нямам с кого да си споделя щастието, затова ви напомням на вас да не пропуснете да го направите.. ще се почувствате по-добре със сигурност!

Весели празници на празнуващите!

Донори на щастие

Снощи гледах един филм, който беше непланирано тъжен и страшен и който ми даде повод за размисли още от събуждането ми днес..

Размисли за това каква е цената на човешкия живот. Каква е неговата стойност? Какъв е смисълът? Защо живеем? За кого живеем? 

Във филма ставаше въпрос за деца без родители, които ги отглеждат в пансион до навършване на пълнолетие, а след това ги пращат във ферми (по-скоро къщи), където вече са по няколко човека само и където всъщност изчакват да им дойде времето да бъдат донори на хора в нужда, дарявайки своите органи. Т.е. главната цел с която са полагани толкова грижи за тях и никога не са напускали пансиона в детството си е поддържане на доброто им здраве, за да могат да дарят органите си и така всъщност умират доста млади. Това е така понеже им вземат един по един органите и разбира се на 3-то или 4-то даряване те директно умират, защото не им издържа организма. Те са родени и отгледани, за да бъдат донори...

Това изключително много ме потресе.. беше късно когато гледах филма.. точно преди сън.. и може би затова тази сутрин се замислих, отваряйки очи колко ли е тъжно да знаеш, че ще умреш твърде млад и да нямаш избор и право да промениш това...

Замислих се, че дори и ние живеем в заблуждение като си мислим, че сме свободни... Не, не сме!... Въобразяваме си, че има нещо или дори всичко, което зависи от нас.. което контролираме точно ние.. въобразяваме си, че много знаем, от всичко разбираме... ама не.. няма такъв филм.. Живеем в една изкуствено манипулирана среда, където дори и да не осъзнаваме ние всеки ден сме "донори на щастие" за околните, ако разбира се го имаме и умеем да го раздаваме.. ако ли не.. някой на нас ни става "донор на нещастие".. заливайки ни с ужасни думи, мисли и настроения..

И не само.. Това не е всичко.. Има опасност да станем толкова индифирентни към подтискащата ни среда, че да изгубим част от себе си...

....

Мхм.... Що за сутрешни размисли, а?