Страници

неделя, 17 февруари 2013 г.

о, да! не съм готова за дете.

Днес е един прекрасен мрачен ден. Един пореден мрачен ден. Тук в Герстхофен (Германия) си е хладничко, красивичко въпреки това и много приветливо, подредено и спокойно. Ако изпече слънце е за толкова кратко, че никога не пропускаме да отбележим това и да му се зарадваме, защото пече за минути и се скрива.

Днес и в душата ми е мрачно. Бих казала, че там е така от доста време с тенденция към промяна обаче. Времето, което прекарах тук ми помогна да осъзная много важни неща за себе си и живота, да разбера неща, които са били заблуди за мен и да подредя приоритетите си.
Сега съм по-заредена с енергия и желание за промяна, особено когато осъзнах, че съм изключително сама и това всъщност трябва да използвам като плюс, а не като минус. Да си сам не е толкова лошо.. а и съм толкова млада все още...

Сега осъзнах, че и за деца не съм готова все още.. не и ако детето ми е като това на сестра ми.... О, не... Толкова е сладка- да- когато е наспана и ведра и я виждаш един път в седмицата, но истината е, че това дете (на година и половина) е просто трудно за гледане- не иска да стои в количката, иска да пипне всичко, иска на ръце често и изисква толкоооооооова много грижи, че имам усещането, че един ден когато стана майка мъжа ми трябва да ме гледа като принцеса, че съм износила детето и го кърмя... Първо са коликите, после зъбите- те сякаш нямат край.... и после нещо друго ще излезе.... и така..... и така.... си вечно вързан с това дете... и ако имаш нещастието мъжа ти да е пълен мухльо и да е нехаен към грижите за детето.. 100% ще ти иде да се гръмнеш, че някога си се заблуждавала, че това е човека с който искаш да живееш и да градиш бъдеще.. И даже си мисля- мъжа трябва да притежава уникално огромно спокойствие, защото роди ли се детето се променя толкова много, сякаш контактуваш с друг човек.. става по-раздразнителен- сякаш той го е раждал и той всеки ден го кърми.. да им скоча на фасоните............. и... просто.. не знам как има семейства.. има ли въобще такива, които да си живеят нормално и щастливо... без излишни драми.. май детето променя твърде много неща... мхм..

петък, 15 февруари 2013 г.

Германия vs. България

Снимка: река Лех, Бавария

От няколко дни мисля по въпроса- имам ли желание да се връщам в България, имам ли причина?
В момента съм в Германия за ваканцията, прекарах тук 3 седмици, остава ми още 1 седмица. Не бих могла да кажа, че съм видяла всичко, което исках, но все пак имам достатъчно материал, за да се замисля какво въобще искам да правя с живота си от тук нататък.
И да.. определено не намирам причина да стоя в мизерията, наречена родина, страна или място за живеене, защото убедих се, че България е място за оцеляване, не за живеене.
Чудно е как тук хората успяват да живеят спокойно, подредено, чисто, интелигентно.. значи ... уаууу миракъл.. възможно е да се случва някъде по света, но не и в нашата скъпа мизерна страна.. където труда е ниско заплатен, а разходите безбожно високи.
Тук храната е на цени като в България, че даже и по-ниски понякога.. а съотнесено към стандарта им... просто на моменти е смешно.. Да не споменавам, че качеството на продуктите тук е в пъти по-добро от това в България.. Защото в България си въобразяваме, че въобще консумираме нещо качествено или разнообразно...
Тук вкусах прекрасно кисело мляко- по-добро от българското, прекрасно краве сирене- в пъти по-качествено от българското, невероятно разнообразни сирена, много по-вкусни плодове и зеленчуци, хлябове, които в България просто не сме и сънували, защото ги няма... и какво ли още не... Толкова ограничен живот живеем там.. Ето това успях да разбера... Защото тук дори и да не разполагаш с много ще живееш пак по-добре, отколкото в България..
Тук преживях детството си за втори път в рамките на един час, като влязох в детски магазин и видях неща, които дори не съм си представяла, че съществуват... и си мисля.. ние в каква джунгла изостанала живеем..

И се опитвам от няколко дни да породя желание в себе си да ми се живее в България и не намирам... Хората така отрицателно настроени.. всичките имат нужда да ходят на психолог, но за съжаление не могат да си позволят... Жалка картинка, откъдето и да го погледне човек...
И все пак измислих- ще се върна така или иначе, за да науча езици и да имам възможност да избера по-добро място за живот, където няма да ми се налага да се тревожа ежедневно за битовизми, а ще инвестирам в себе си, за да се развивам и да живея щастливо.

: )

сряда, 13 февруари 2013 г.

просто обикновен ден!

Самотно ли ви е?
На мен - да.


...И си мисля, че наистина няма смисъл да се хабя за нещо/някого, което/който не заслужава вниманието ми!


сряда, 6 февруари 2013 г.

Внимавай какво си пожелаваш

Внимавай какво си пожелаваш!

Беше ми много любопитно, когато си взех застраховката, която си направих за ваканцията ми в Германия.. как ще я използвам.. в мсисъл.. това е един лист.. ами ако ми се наложи.. как ще я използвам.. Пусто любопитство..
После чувах за здравеопазването тук и добрите условия.. и размишлявах- брей, толков али са усмихнати и вежливи тези германци..

И ненадейно.. контузих си лявото ходило.. - е, разбрах как се използва застраховката- звъниш на иншурънс компанията, обясняваш си проблема, после те ти казват в коя болница да отидеш и накрая си тръгваш зареден с няколко усмивки от доктора, сестрите и всички останали и по-лек с 50 и няколко евро за цялото това удоволствие..

Най-хубавото е, че ми няма нищо, не ми е счупен крака.. ще живея.. и този път.. за добро или за лошо.. по-скоро за добро! : ))

Така че... внимавайте какви мисли допускате в мозъчетата си... и как ги управлявате... защото от много чудене.. ето, че предизвиках без да искам съдбата.. и то по толкова нелеп начин .... че ме запомниха в иншурънс компанията, в болницата.. и в другата иншурънс компания... мхмм... но........... случват се такива битови злополуки- като да станеш от стола и да паднеш на втората крачка и да ти изчаткат костите, нали? ...

Важен е крайния резултат- добре съм и до 2-3 дни доктора каза, че по-добре ще стана :) хаха