Снимка: река Лех, Бавария
От няколко дни мисля по въпроса- имам ли желание да се връщам в България, имам ли причина?
В момента съм в Германия за ваканцията, прекарах тук 3 седмици, остава ми още 1 седмица. Не бих могла да кажа, че съм видяла всичко, което исках, но все пак имам достатъчно материал, за да се замисля какво въобще искам да правя с живота си от тук нататък.
И да.. определено не намирам причина да стоя в мизерията, наречена родина, страна или място за живеене, защото убедих се, че България е място за оцеляване, не за живеене.
Чудно е как тук хората успяват да живеят спокойно, подредено, чисто, интелигентно.. значи ... уаууу миракъл.. възможно е да се случва някъде по света, но не и в нашата скъпа мизерна страна.. където труда е ниско заплатен, а разходите безбожно високи.
Тук храната е на цени като в България, че даже и по-ниски понякога.. а съотнесено към стандарта им... просто на моменти е смешно.. Да не споменавам, че качеството на продуктите тук е в пъти по-добро от това в България.. Защото в България си въобразяваме, че въобще консумираме нещо качествено или разнообразно...
Тук вкусах прекрасно кисело мляко- по-добро от българското, прекрасно краве сирене- в пъти по-качествено от българското, невероятно разнообразни сирена, много по-вкусни плодове и зеленчуци, хлябове, които в България просто не сме и сънували, защото ги няма... и какво ли още не... Толкова ограничен живот живеем там.. Ето това успях да разбера... Защото тук дори и да не разполагаш с много ще живееш пак по-добре, отколкото в България..
Тук преживях детството си за втори път в рамките на един час, като влязох в детски магазин и видях неща, които дори не съм си представяла, че съществуват... и си мисля.. ние в каква джунгла изостанала живеем..
И се опитвам от няколко дни да породя желание в себе си да ми се живее в България и не намирам... Хората така отрицателно настроени.. всичките имат нужда да ходят на психолог, но за съжаление не могат да си позволят... Жалка картинка, откъдето и да го погледне човек...
И все пак измислих- ще се върна така или иначе, за да науча езици и да имам възможност да избера по-добро място за живот, където няма да ми се налага да се тревожа ежедневно за битовизми, а ще инвестирам в себе си, за да се развивам и да живея щастливо.
: )
