Страници

неделя, 29 август 2010 г.

За мечтите, за носталгията и хубавия неделен ден...

Не е ли по-лесно да мислим за самотата, като за свобода. Нали всеки иска това, точно това.. да бъде свободен.
Слънцето силно огрява терасата ми и много спомени изплуват в съзнанието ми, но всъщност се чувствам много добре. Мисля за това като за нещо хубаво на което му е минало времето, а на негово място идва нещо още по-добро или пък по-интересно.
Не е ли жалко, че оценяваме какво сме имали, едва когато го изгубим... Да, но пък какво можем да направим, освен да продължим напред и да се поучим от грешките си...
И днес е един от онези дни, в които нямам какво да правя, нямам планове и съм в очакване нещо хубаво да ме сполети. Твърде оптимистично звучи, нали? Не ми пука.. предпочитам да е твърде оптимистично, отколкото твърде песимистично.