на къде?

Не съм писала от месеци насам.. чак ме е срам.. моят блог... а всъщност.. самотник пълен.. изоставен..
Не знам за какво да пиша.. а същевременно толкова много мисли ми се въртят из главата..

...

Искам да се махна от тук... и си въобразявам, че някъде другаде по света ще съм по-щастлива от тук... а дали си въобразявам? Това е въпрос, който подлежи на обсъждане... между мен и мен.. хаха.. :)

Не мога да живея в тази среда, просто сякаш имам алергия към нея.. а може би нямам? Може би просто това, което ми е необходимо не е тук и затова се чувствам така...

И все пак... бих заминала... там където чувствам, че една част от мен ме чака..

5 дни

5 дни.

...до деня, в който майка ми ме е родила... точно на Никулден.

Заради което все са ме питали как може да са ме кръстили Гергана. 

Харесвам си името, независимо как ще бъде изречено... 

5 дни.

...в които ще съм все така самотна, както бях през останалите дни,

но в които ще опитам да не превръщам поредния си рожден ден в огромна емоционална дупка.. а ще запазя самообладание.. и..

пак..

ще си напомням, че ставам на 24, а не на 104...

... имагинерно е всичко... най-лъжливо е чувството за сигурност, най-търсено спокойствието, а като го намерим търсим динамика, въртим се в собствения си кръг... от който бягаме и се връщаме.. цял живот търсим себе си и не се откриваме.. защото непрестанно се променяме...

Честит 1-ви Декември!

Нека този декември е хубав, топъл и щастлив, въпреки душичката, която на много от нас ни липсва да ни стопли, защото я няма или е далеч...

С една идея по-отговорни към нашето щастие.. с една идея по-оценяващи това което имаме.. Нека направим опит да се усмихнем, въпреки всичко.

Огромна въпросителна

Чувствали ли сте сякаш не можете да почувствате себе си... сякаш цялото ви съдържание липсва... сякаш човешката ви система просто показва "System Error", и нямате не физическата, а психическата възможност да се вземете в ръце... да се изправите и да направите бърз план за действие.

Е, драги приятели, свиквайте.. особено, ако сте мазохисти и обичате да се вкарвате дори несъзнателно в такива състояния...



...

В живота си бягах от привързването.
Успях да се откъсна психически от това да се привързвам към мястото на което живея, успях да спра да се привързвам към вещите си прекомерно много, станах гъвкава и доста мобилна, прекалено свободолюбива и малко хаотична. Изведнъж усетих, че вместо да събера всички частици от себе си на едно място, всъщност се разпилях прекомерно много, бих казала неразумно... дотолкова, че изгубих сензорите си за чувствителност.. и вече усещам себе си, сякаш и да ме сложат в пъкъла пак ще се адаптирам... и в крайна сметка душата ми все ще е тази обърканата, счупената и разпиляната, с която съм се запознала от толкова време...

Днес Ви пожелавам хармония и вътрешен мир!

велики ли са дните?

Един прекрасен празник се задава, а с него и поредица от почивни дни..
Дни в които всички отиват да се видят със семействата си, отиват на екскурзии, срещат се с хора, забавляват се... почиват си и се радват на живота! :)

... И всичко е хубаво.. но не и когато няма с кого да го споделиш...
Споделеното щастие е двойно щастие..

Аз нямам с кого да си споделя щастието, затова ви напомням на вас да не пропуснете да го направите.. ще се почувствате по-добре със сигурност!

Весели празници на празнуващите!

Донори на щастие

Снощи гледах един филм, който беше непланирано тъжен и страшен и който ми даде повод за размисли още от събуждането ми днес..

Размисли за това каква е цената на човешкия живот. Каква е неговата стойност? Какъв е смисълът? Защо живеем? За кого живеем? 

Във филма ставаше въпрос за деца без родители, които ги отглеждат в пансион до навършване на пълнолетие, а след това ги пращат във ферми (по-скоро къщи), където вече са по няколко човека само и където всъщност изчакват да им дойде времето да бъдат донори на хора в нужда, дарявайки своите органи. Т.е. главната цел с която са полагани толкова грижи за тях и никога не са напускали пансиона в детството си е поддържане на доброто им здраве, за да могат да дарят органите си и така всъщност умират доста млади. Това е така понеже им вземат един по един органите и разбира се на 3-то или 4-то даряване те директно умират, защото не им издържа организма. Те са родени и отгледани, за да бъдат донори...

Това изключително много ме потресе.. беше късно когато гледах филма.. точно преди сън.. и може би затова тази сутрин се замислих, отваряйки очи колко ли е тъжно да знаеш, че ще умреш твърде млад и да нямаш избор и право да промениш това...

Замислих се, че дори и ние живеем в заблуждение като си мислим, че сме свободни... Не, не сме!... Въобразяваме си, че има нещо или дори всичко, което зависи от нас.. което контролираме точно ние.. въобразяваме си, че много знаем, от всичко разбираме... ама не.. няма такъв филм.. Живеем в една изкуствено манипулирана среда, където дори и да не осъзнаваме ние всеки ден сме "донори на щастие" за околните, ако разбира се го имаме и умеем да го раздаваме.. ако ли не.. някой на нас ни става "донор на нещастие".. заливайки ни с ужасни думи, мисли и настроения..

И не само.. Това не е всичко.. Има опасност да станем толкова индифирентни към подтискащата ни среда, че да изгубим част от себе си...

....

Мхм.... Що за сутрешни размисли, а?

на дълбоко...

В последно време както казва един мой приятел явно съм се "изпразнила" вътрешно... защото съм станала по-затворена, по-некомуникативна, повече със себе си... Не знам защо стана така, не се оплаквам, защото нищо не се променя с това, само споделям..
Жалкото е, че даже и да ми тежи нещо нямам сълзи, които да изплача, че да ми олекне.. Повечето жени плачат и им олеква.. При мен такова явление не се случва за добро или лошо
Потънала съм на дълбоко.. в себе си...
Наредила съм нещата в главата си, просто ги очаквам! :) С най-добри чувства, разбира се!

Пожелавам Ви слънчеви и усмихнати дни!

о, да! не съм готова за дете.

Днес е един прекрасен мрачен ден. Един пореден мрачен ден. Тук в Герстхофен (Германия) си е хладничко, красивичко въпреки това и много приветливо, подредено и спокойно. Ако изпече слънце е за толкова кратко, че никога не пропускаме да отбележим това и да му се зарадваме, защото пече за минути и се скрива.

Днес и в душата ми е мрачно. Бих казала, че там е така от доста време с тенденция към промяна обаче. Времето, което прекарах тук ми помогна да осъзная много важни неща за себе си и живота, да разбера неща, които са били заблуди за мен и да подредя приоритетите си.
Сега съм по-заредена с енергия и желание за промяна, особено когато осъзнах, че съм изключително сама и това всъщност трябва да използвам като плюс, а не като минус. Да си сам не е толкова лошо.. а и съм толкова млада все още...

Сега осъзнах, че и за деца не съм готова все още.. не и ако детето ми е като това на сестра ми.... О, не... Толкова е сладка- да- когато е наспана и ведра и я виждаш един път в седмицата, но истината е, че това дете (на година и половина) е просто трудно за гледане- не иска да стои в количката, иска да пипне всичко, иска на ръце често и изисква толкоооооооова много грижи, че имам усещането, че един ден когато стана майка мъжа ми трябва да ме гледа като принцеса, че съм износила детето и го кърмя... Първо са коликите, после зъбите- те сякаш нямат край.... и после нещо друго ще излезе.... и така..... и така.... си вечно вързан с това дете... и ако имаш нещастието мъжа ти да е пълен мухльо и да е нехаен към грижите за детето.. 100% ще ти иде да се гръмнеш, че някога си се заблуждавала, че това е човека с който искаш да живееш и да градиш бъдеще.. И даже си мисля- мъжа трябва да притежава уникално огромно спокойствие, защото роди ли се детето се променя толкова много, сякаш контактуваш с друг човек.. става по-раздразнителен- сякаш той го е раждал и той всеки ден го кърми.. да им скоча на фасоните............. и... просто.. не знам как има семейства.. има ли въобще такива, които да си живеят нормално и щастливо... без излишни драми.. май детето променя твърде много неща... мхм..

просто обикновен ден!

Самотно ли ви е?

На мен - да.

...И си мисля, че наистина няма смисъл да се хабя за нещо/някого, което/който не заслужава вниманието ми!

Get out of my way

Липсваш ми

Липсваш ми!

Не мога да опиша точно колко много.. и защо... една част от мен те търси.. но не те намира.. толкова много си се затворил в себе си... Защо???

студено

Днес е ден от онези, в които не искам да стоя будна, а всъщност станах рано..

Днес ми е много студено... на тялото, на душата... и много самотно..
Искам да заспя дълбок сън и да се събудя след 15 дни.... без сълзи в очите, без болка в сърцето, без спомени в главата...
Цялата с изпразнено съдържание....

Продължавам да сънувам наяве..

съботно

Днес беше прекрасно странен ден.
Емоционален още от сутринта...

И сега пак ме завладя чувство на неспокойствие... нещо не ме свърта на едно място. мхмммм

Очаквам те!

Много дълбоко в душата ми...
Там някъде...
Съм отредила едно единствено и много специално място..
За теб...
... ти който все още не си се появил... но вървиш бавно и смело със сигурни стъпки към мен!
Аз знам, че ще се забавиш.. и съм търпелива.
Защото знам, че за хубавите неща се изисква кураж и търпение, желание и вяра!

На високото е доста самотно, но все някога някой се осмелява да стигне до там и да открие своето единствено и неповторимо цвете, това което ще му стопли душата, това на което той ще стопли душата!!!

вътрешно

Самотата е в главата...

Чувствата и емоциите вътре в нас...

И всичко се обуславя не от мястото, а от нагласата.

защо?

Защо на ум си казваме "Обичам те", а на глас страхуваме се да го изречем?

Защо ли толкова е трудно две думички да облечем със звук?

душа на парченца

Опитвах да се събера...

Но се бях разпиляла на толкова много парченца..

Душата ми вече не беше цяла, а някъде по пътя в живота ми беше разчупена, изпусната, изоставена и разпръсната...

Сега исках да си я върна толкова много... моята душичка..

Но не можех.. сякаш вече беше късно...

Колкото и да се опитвах... Не успях!

И няма сълзи, които да отмият мъката...

Докато днес си мислеше как кафето ти не стана със същия каймак, какъвто харесваш и се изнерви за това, дори наум...

Докато стоеше пред гардероба си в продължение на 10 минути и се самосъжаляваше, че нямаш хубави дрехи за обличане...

Докато се обуваше и на излизане на вратата си помисли как есента наближава, а старите ти обувки не стават и трябва да отидеш до мола да си купиш нови и то в крак с модните тенденции...

Докато вървеше за работа и се ядосваше на дупките по улиците и на шофьорите, които не спират на пешеходната пътека...

Докато си мислеше, че колегата ти те гледа на криво и се главоболеше какво ли се е случило...

Докато се изнервяше на това, че чакаш на опашката, за да си купиш нещо за обяд, а минутите минават бързо и обедната ти почивка е вече преполовена...

Докато си мислеше как по-пълноценно да си уплътниш уикенда, защото топлите дни са на привършване...

Докато се ядосваше, че тази събота и неделя може да не стават за плаж, защото е по-ветровито и мрачно...

Докато си мислеше как по дяволите може някой да е толкова несъобразителен за нещо, което на теб ти пречи или те дразни...

Докато цял ден позволяваше на дребни мисли и тревоги да заемат съзнанието ти и да пораждат в теб най-различни и често излишни емоции...

... Едно дете загуби своята прекрасна и всеотдайна майка ДНЕС! На 31-ви Август!

Един човешки живот си отиде!!

За една уникална и прекрасна жена... утрешния ден няма да дойде!

Едно невръстно... осиновено... и отгледано с много грижи и любов дете остана без майка, която му беше подарила втори живот, толкова прекрасен и щастлив.

И няма песен, която да отмие болката.

И няма сълзи, които да отмият мъката.

И няма думи, които да отместят тъгата от душата на хората.

Защото от смъртта винаги боли, дори когато е очаквана и предвидима...

Защото просто БОЛИ...

И ще трябва огромна вътрешна сила на един баща да продължи да отглежда детето си сам, защото неговата прекрасна съпруга участваше в неравностойна битка с рака.. тази толкова коварна болест!

ПОЧИВАЙ В МИР, АСЯ!!!

:( :(

Не притежаваме нищо!

Ако знаеш, че нещо или някой е тук може и да не се сетиш за него дълго време и да не го потърсиш, разбереш ли, че изчезва, отдалечава или заминава изведнъж проявяваш непредвидимо голям интерес да го имаш или видиш...

...защото слънцето ще изгрее!

Поздрав за хубавият ден, за неизречените думи, за прикритите емоции, за потиснатите чувства, за самосъхранението до самоунищожение, за самотните вечери, за равносметката, която правим многократно в опит да открием другото си "Аз"... за тъгата изписана на лицата ни, която прикриваме умело с усмивка всеки път, за дните, прекарани в размисли, за живота, който е едно огромно и уникално предизвикателство!!! Желая ви спокойствие, защото спокойствието осигурява успеха!

изтощена

Не съм сигурна, че ми се живее..

Ето това е... нещо което никой не може да разбере, ако му го кажа... затова вече не ми се приказва..

Имам проблеми и не ми се говори с никой, защото никой не може да ми помогне...

А вече... вече съм толкова изтощена....

Изтощена съм от всичките глупости....