Никой не избира родителите си

Ако възпитанието беше лесна работа на много хора нямаше да им липсват първите 7 години.
Ако всеотдайността беше присъща на всички майки, много от тях след години нямаше да съжаляват, че са пренебрегвали децата си в името на свободното си време и нямаше да правят отчаяно-луди опити да бъдат в живота на вече порасналите си деца, които не се нуждаят вече от тях, така както са се нуждаели преди.
Ако родителите знаеха как да гледат децата си, нямаше да се опитват да пестят време и грижи, те щяха да са с децата си точно тогава когато трябва... а именно, когато децата са малки и се нуждаят от майчини ласки.
Ако само знаеха как неусетно пробуждат тиха омраза в децата си, защото не са им отделили време да си поиграят, да прочетат някоя приказка, да гледат филмче...

Ахх, само АКО родителите знаеха всичко това и още много, НО НАВРЕМЕ, то сега нямаше много от тях да стоят самотни и нещастни в празните си къщи, правейки стотния опит за днешния ден да се свържат с ЧОВЕКА, който те наричат свое ДЕТЕ.

Скъпи родители,
За съжаление вече е твърде късно да се сближите с децата си, които всъщност не са вече деца, а големи хора.
Времето не се връща назад!
Отчаяните Ви опити да сте 24 часа / 7 дни в седмицата в живота на децата си е по-вероятно да ви отдалечат от тях повече, отколкото да Ви сближат!



!!!... Благодаря на родителите си, че са всеотдайни и толкова прекрасни, че благодарение на тях имаме едно незабравимо детство и най-вече им благодаря за начина по който са ме възпитали и за времето, което са ми отделяли, винаги и точно тогава когато съм имала нужда от тях !!!

Грешките на хората понякога са непоправими

Родители, които сте изоставили децата си в ранна детска възраст под различни предлози, не се опитвайте да създадете близост между себе си и детето си, безполезно е вече.
Използвайте времето си за по-полезни неща, защото времето назад не се връща и детето ви няма тази нужда от вас, която е имало когато е било малко.
Не подкупвайте вниманието на детето си с материални неща... не материализирайте мечтите си за близост с куп безполезни неща, подаръците не връщат годините и не запълват празнините в душите на хората.
Дано поне сте постигнали целите си - може би добра кариера или пък свобода от ревящи деца, нуждаещи се от вашите грижи.
Дано ясно разбирате, че именно децата ви всъщност не са ваши деца, а са деца на родителите ви, които вероятно са ги отгледали, или пък на бавачките на които сте ги давали или пък на учителките си в детската градина.... И най-вече - те са големи хора и не се нуждаят от престорените ви грижи след толкова много години!

Жал ми е както за лошото детство на децата ви, така и за вас... защото това никога няма да спре да ви тежи на съвестта (ако разбира се изобщо имате такава).....

Липсваш ми

Липсваш ми!!!

Много ми липсваш!