И няма сълзи, които да отмият мъката...

Докато днес си мислеше как кафето ти не стана със същия каймак, какъвто харесваш и се изнерви за това, дори наум...

Докато стоеше пред гардероба си в продължение на 10 минути и се самосъжаляваше, че нямаш хубави дрехи за обличане...

Докато се обуваше и на излизане на вратата си помисли как есента наближава, а старите ти обувки не стават и трябва да отидеш до мола да си купиш нови и то в крак с модните тенденции...

Докато вървеше за работа и се ядосваше на дупките по улиците и на шофьорите, които не спират на пешеходната пътека...

Докато си мислеше, че колегата ти те гледа на криво и се главоболеше какво ли се е случило...

Докато се изнервяше на това, че чакаш на опашката, за да си купиш нещо за обяд, а минутите минават бързо и обедната ти почивка е вече преполовена...

Докато си мислеше как по-пълноценно да си уплътниш уикенда, защото топлите дни са на привършване...

Докато се ядосваше, че тази събота и неделя може да не стават за плаж, защото е по-ветровито и мрачно...

Докато си мислеше как по дяволите може някой да е толкова несъобразителен за нещо, което на теб ти пречи или те дразни...

Докато цял ден позволяваше на дребни мисли и тревоги да заемат съзнанието ти и да пораждат в теб най-различни и често излишни емоции...

... Едно дете загуби своята прекрасна и всеотдайна майка ДНЕС! На 31-ви Август!

Един човешки живот си отиде!!

За една уникална и прекрасна жена... утрешния ден няма да дойде!

Едно невръстно... осиновено... и отгледано с много грижи и любов дете остана без майка, която му беше подарила втори живот, толкова прекрасен и щастлив.

И няма песен, която да отмие болката.

И няма сълзи, които да отмият мъката.

И няма думи, които да отместят тъгата от душата на хората.

Защото от смъртта винаги боли, дори когато е очаквана и предвидима...

Защото просто БОЛИ...

И ще трябва огромна вътрешна сила на един баща да продължи да отглежда детето си сам, защото неговата прекрасна съпруга участваше в неравностойна битка с рака.. тази толкова коварна болест!

ПОЧИВАЙ В МИР, АСЯ!!!

:( :(

Не притежаваме нищо!

Ако знаеш, че нещо или някой е тук може и да не се сетиш за него дълго време и да не го потърсиш, разбереш ли, че изчезва, отдалечава или заминава изведнъж проявяваш непредвидимо голям интерес да го имаш или видиш...

Бягство

Искам да избягам.

Да, знам колко е неподходящо това и също така, че не решава проблеми...

Но сега в този момент само това би разрешило проблема ми... Нуждата да остана сама със себе си, да намеря спокойствие, да си осигуря пространството, което заслужавам, за да мога да дишам...

Изтощих се от човешкото безобразие, което трябва да търпя, от несъобразителността и от надменното поведение, сякаш някой е нещо повече... а всъщност всички сме равни.

ИСКАМ ДА ИЗБЯГАМ...

странно ли е?

Чудя се... странно ли е, че ми е толкова хубаво като съм сама и ми е толкова приятно в собствената ми компания и не се нуждая от други хора?

Мисля си.. все по-често, че ще се чувствам прекрасно, ако живея сама...

Преди не можех и да си го представя, а сега... сега си мисля, че това е толкова хубаво.. да се съобразяваш само със себе си, да се радваш на себе си и да не ти се налага да влизаш в роля на попивателна гъба за настроения... :)

Имам нужда нещо ново да ми се случи. Имам нужда от промяна! :-)

...защото слънцето ще изгрее!

Поздрав за хубавият ден, за неизречените думи, за прикритите емоции, за потиснатите чувства, за самосъхранението до самоунищожение, за самотните вечери, за равносметката, която правим многократно в опит да открием другото си "Аз"... за тъгата изписана на лицата ни, която прикриваме умело с усмивка всеки път, за дните, прекарани в размисли, за живота, който е едно огромно и уникално предизвикателство!!! Желая ви спокойствие, защото спокойствието осигурява успеха!

Espanol

Започнах да уча испански език :)

Толкова съм щастлива... :)

Живота, скъпи приятели, е точно такъв какъвто си го направим!

Не забравяйте - няма нищо случайно!!!