Приятелство

Ако можеш да звъннеш по никое време на този човек.
Ако можеш да му кажеш всичко с точните и непремерени, непретеглени думи, точно както ти идва отвътре.
Ако можеш да му споделиш каквото ти тежи.
Ако можеш да споделиш радостта си с него.
Ако можеш да си помълчиш и да ви е приятно.
Ако можеш да разчиташ на него по всякакъв повод.
Ако знаеш, че не си сам в най-тежките си и трудни моменти, а той е до теб и те подкрепя.
Ако знаеш, че в щастието си той също е до теб, за да го споделиш с него и да стане двойно.
Ако можеш да го прегърнеш без да изричаш думи и той да разбере как се чувстваш.
Ако се опитваш да скриеш, че не ти е добре, но това не проработва и веднага си разкрит и душевното ти състояние е идентифицирано в секундата.
Ако смеха ви изпълва стаята и образува звучна мелодия от щастие.
Ако можеш сутринта рано да си изпиеш кафето с него и да се заредите един друг с хубава енергия.

Ето това е ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ....
Всички останали са просто познати, добри и много добри познати.

6-ти Февруари - специален ден!

Днес е един специален, много специален ден, защото моята приятелка Тед има рожден ден!

Честит рожден ден!!!!

Искам да ти пожелая мила Тед да бъдеш винаги така истинска, да бъдеш винаги така емоциаонална, да си много здрава и изпълнена с енергия и положителни емоции, да бъдеш все така по малко неразумно влюбена и да има кой да те пренася в облаците, защото любовта прави с нас чудеса, да, истински чудеса.
Искам също да ти пожелая много успехи в това, с което се заемеш и да ти кажа, че никога не съм се съмнявала в теб.
Пожелавам ти тази твоя година, започваща от рожденната ти дата да бъде една прекрасна година за теб, защото ТИ ГО ЗАСЛУЖАВАШ! Нека вътрешната ти сила те тласка към висините, които си поставила като свои цели.
И не забравяй, че в живота е важен пътя по който преминаваме, за постигането на целите си, опита, който натрупваме. Животът е едно предизвикателство! Никога, никога, никога !!!! не се предавай и когато усетиш лека тъга в душичката си просто си помисли за всички хубави неща, които имаш и за всички мечти, които са станали реалност - а те са много, наистина много, сигурна съм!

Обичам те моя сладка Тед! :-*


За приятелката ми, която никога не ме е оставяла в трудни моменти...
За момичето, което става на 22 години и се държи мъжката ;)...
За жената, която много пъти е карала мъжете да полудяват в най-истинския и хубав смисъл...
За Теди, моята малка вече разумна и много пораснала ПРИЯТЕЛКА!

Егоистично или не?

Днес искам да поговоря за егоизма.

Замисляли ли сте се колко егоистично се държите понякога?
Или пък се замисляте за егоизма само тогава, когато се нуждаете от нещо и приятелите Ви откажат.. и си казвате "егати егоистите...".
Днес аз се замислих, че всъщност несъзнателно щях да действам като егоист, но се усетих на време.
Един приятел ме покани на рожден ден днес и аз мислих една седмица дали да отида или не. Основно колебанията ми бяха, защото няма да познавам никой там, понеже нямаме общи приятели. И мислих, мислих, мислих.... и почти се бях отказала, като се оправдавах с думите "ще отида там, а няма да познавам никой, няма да се чувствам добре и т.н."... И в един момент се поставих на негово място. И прогледнах... Колко егоистично би било от моя страна да не уважа приятеля си на неговия рожден ден (не какъв да е ден), само защото смятам, че няма да ми е много окей там, а това дори не е сигурно.

Не забравяйте да се поставяте на мястото на другия, да погледнете през неговите очи.
Не бъдете егоисти!

За хубавата вечер и САМОТАТА....

Стоя с чаша вино в ръка... и си мисля.. защо ли трябва да изстрадаме толкова много, за да изпитаме истинското щастие? И кое е това истинско щастие?
И се чудя кога ли се получава онази искра, която толкова силно, но невидимо ни показва, че човека до нас е точният човек.. Кога?

Лятото един приятел ми разказа точно за това чувство, което е изпитал, когато е срещнал жената на живота си.. и беше толкова мило, толкова хубаво - да разбера, че това все пак съществува, дори и да не съм го изпитала лично... щях да се разплача тогава от умиление... беше невероятно някой да ми каже, че искрата съществува...


... по дяволите.. изморих се... признавам се.. изморих се да се боря дори със страховете си, че този път отново няма да се получи... да.... просто съм преживяла достатъчно, за да се страхувам.. просто съм изморена от раздели, изморена от драми... от сериозни разговори и погледи... от всичко това, което ни прави с една идея по-мрачни...

* * *

Имам едно вътрешно усещане... че ще си остана сама... и че ще умра твърде млада... и затова се опитвам да помогна на хорара с каквото мога... защото ми се иска един ден, когато си отида от този свят някой да каже "тя беше добър човек".... Да... звучи налудничево, звучи ненормално... просто това съм АЗ!!!!

И когато сестра ми ми казва, че не е нужно да се опитвам да спасявам целия сват и че така си вредя на себе си.. въобще не я чувам... само я слушам.. но определено не я чувам!!!! Защото аз няма да спра да бъда до приятелите си, когато имат нужда от мен и да им помогна с каквото мога...


Стана леко объркано всичко това, което съм написала, нали? Точно както се чувствам и аз тази вечер - леко объркана......

Защо не разбират хората от дума... Или наложи ми се да излъжа

Наближават празници. Почти дойдоха.
Е, трябва ли пък да празнувам, когато не ми се празнува?
На Коледа по принуда със семейството ще се "празнува"... това е ясно и даже ще преживея някак това дълго стоене на масата, поглъщането на огромни количества храна, сякаш на следващия ден света свършва.
Но тук идва въпроса - защо никой не може да разбере, че на Нова Година искам просто да си лежа в леглото и да си скучая по моя начин... примерно... А не искам да се събирам с хора, не ми се ходи на ресторант... И в моменти като този ми се налага да лъжа. И почвам вече активно да го правя идните дни, та чак докато дойде Нова Година.
На едната си приятелка трябва да кажа, че ще съм с колеги. На колегите трябва да кажа, че ще съм с приятели. На сестра ми трябва да кажа, че ще съм с приятелката ми, на нашите същата версия.
И защо всичко това? За да успея най-накрая на спокойствие да вися пред телевизора, лежейки под завивките? Ах, колко трудно! Само ако можеше просто всички да ме оставят на мира с непрестанните си въпроси за каквото и да било, включително и да ме карат на сила да празнувам и да ме канят на паритита, когато съм им казала, че аз на този ден ще съм си в нас...