Един прекрасен празник се задава, а с него и поредица от почивни дни..
Дни в които всички отиват да се видят със семействата си, отиват на екскурзии, срещат се с хора, забавляват се... почиват си и се радват на живота! :)
... И всичко е хубаво.. но не и когато няма с кого да го споделиш...
Споделеното щастие е двойно щастие..
Аз нямам с кого да си споделя щастието, затова ви напомням на вас да не пропуснете да го направите.. ще се почувствате по-добре със сигурност!
Днес е един прекрасен мрачен ден. Един пореден мрачен ден. Тук в Герстхофен (Германия) си е хладничко, красивичко въпреки това и много приветливо, подредено и спокойно. Ако изпече слънце е за толкова кратко, че никога не пропускаме да отбележим това и да му се зарадваме, защото пече за минути и се скрива.
Днес и в душата ми е мрачно. Бих казала, че там е така от доста време с тенденция към промяна обаче. Времето, което прекарах тук ми помогна да осъзная много важни неща за себе си и живота, да разбера неща, които са били заблуди за мен и да подредя приоритетите си.
Сега съм по-заредена с енергия и желание за промяна, особено когато осъзнах, че съм изключително сама и това всъщност трябва да използвам като плюс, а не като минус. Да си сам не е толкова лошо.. а и съм толкова млада все още...
Сега осъзнах, че и за деца не съм готова все още.. не и ако детето ми е като това на сестра ми.... О, не... Толкова е сладка- да- когато е наспана и ведра и я виждаш един път в седмицата, но истината е, че това дете (на година и половина) е просто трудно за гледане- не иска да стои в количката, иска да пипне всичко, иска на ръце често и изисква толкоооооооова много грижи, че имам усещането, че един ден когато стана майка мъжа ми трябва да ме гледа като принцеса, че съм износила детето и го кърмя... Първо са коликите, после зъбите- те сякаш нямат край.... и после нещо друго ще излезе.... и така..... и така.... си вечно вързан с това дете... и ако имаш нещастието мъжа ти да е пълен мухльо и да е нехаен към грижите за детето.. 100% ще ти иде да се гръмнеш, че някога си се заблуждавала, че това е човека с който искаш да живееш и да градиш бъдеще.. И даже си мисля- мъжа трябва да притежава уникално огромно спокойствие, защото роди ли се детето се променя толкова много, сякаш контактуваш с друг човек.. става по-раздразнителен- сякаш той го е раждал и той всеки ден го кърми.. да им скоча на фасоните............. и... просто.. не знам как има семейства.. има ли въобще такива, които да си живеят нормално и щастливо... без излишни драми.. май детето променя твърде много неща... мхм..
Беше ми много любопитно, когато си взех застраховката, която си направих за ваканцията ми в Германия.. как ще я използвам.. в мсисъл.. това е един лист.. ами ако ми се наложи.. как ще я използвам.. Пусто любопитство..
После чувах за здравеопазването тук и добрите условия.. и размишлявах- брей, толков али са усмихнати и вежливи тези германци..
И ненадейно.. контузих си лявото ходило.. - е, разбрах как се използва застраховката- звъниш на иншурънс компанията, обясняваш си проблема, после те ти казват в коя болница да отидеш и накрая си тръгваш зареден с няколко усмивки от доктора, сестрите и всички останали и по-лек с 50 и няколко евро за цялото това удоволствие..
Най-хубавото е, че ми няма нищо, не ми е счупен крака.. ще живея.. и този път.. за добро или за лошо.. по-скоро за добро! : ))
Така че... внимавайте какви мисли допускате в мозъчетата си... и как ги управлявате... защото от много чудене.. ето, че предизвиках без да искам съдбата.. и то по толкова нелеп начин .... че ме запомниха в иншурънс компанията, в болницата.. и в другата иншурънс компания... мхмм... но........... случват се такива битови злополуки- като да станеш от стола и да паднеш на втората крачка и да ти изчаткат костите, нали? ...
Важен е крайния резултат- добре съм и до 2-3 дни доктора каза, че по-добре ще стана :) хаха
Цял живот си мислим, че контролираме нещо- себе си, емоциите си, страховете си, хората около нас.. свободата си.. независимостта си...
Накрая по пътя към себе си осъзнаваме в каква илюзия живеем!
Да, знам колко е неподходящо това и също така, че не решава проблеми...
Но сега в този момент само това би разрешило проблема ми... Нуждата да остана сама със себе си, да намеря спокойствие, да си осигуря пространството, което заслужавам, за да мога да дишам...
Изтощих се от човешкото безобразие, което трябва да търпя, от несъобразителността и от надменното поведение, сякаш някой е нещо повече... а всъщност всички сме равни.
Чудя се... странно ли е, че ми е толкова хубаво като съм сама и ми е толкова приятно в собствената ми компания и не се нуждая от други хора?
Мисля си.. все по-често, че ще се чувствам прекрасно, ако живея сама...
Преди не можех и да си го представя, а сега... сега си мисля, че това е толкова хубаво.. да се съобразяваш само със себе си, да се радваш на себе си и да не ти се налага да влизаш в роля на попивателна гъба за настроения... :)
Имам нужда нещо ново да ми се случи. Имам нужда от промяна! :-)
Поздрав за хубавият ден, за неизречените думи, за прикритите емоции, за потиснатите чувства, за самосъхранението до самоунищожение, за самотните вечери, за равносметката, която правим многократно в опит да открием другото си "Аз"... за тъгата изписана на лицата ни, която прикриваме умело с усмивка всеки път, за дните, прекарани в размисли, за живота, който е едно огромно и уникално предизвикателство!!! Желая ви спокойствие, защото спокойствието осигурява успеха!
Защо изобщо казвате неща, които не изпълнявате? Защо си правите вятър на устата?
По-добре си замълчете, но не обещавайте неща, които не възнамерявате да изпълните..
Писна ми от празни обещания, неизпълнени уговорки и думи на вятъра... Писна ми!!!
Вече официално си правя списък от думи, които като чуя просто ги запращам в боклука, също както вие сте ги запратили още в момента, в който сте ги изрекли....
Не си хабете времето и усилията да говорите неща, които не възнамерявате да изпълните или ще отлагате до безкрай... защото и аз няма да си хабя нервите с вас, а автоматично ви слагам в списъка с несериозни хора....
В живота хората идват и си отиват... И всичко е преходно, толкова преходно... И е хубаво, ако свикнем да живеем с тази мисъл... някак по-леко е.
Не търся любов, а щастие. Не искам привързване, искам близост. Искам добре прекарано време с теб, а не връзка. Е, къде изчезнаха тези хубави моменти...
Мхм... Вие мъжете сте толкова страхливи... ужасно много... и ако искате си го признавайте... аз го знам и без да го казвате!
Носталгично съботно настроение... малко спомени... от липса на нови преживявания... от липса на обич, от липса на внимание.... ето това се сетих:
"тази вечер съквартирантката ми ме караше да си правим палачинки и аз се сетих как ти ми правеше... беше толкова хубаво...... събота сутрин.. аз спя още... ти правиш палачинки... всичко мирише на палачинки... ставам и ти поднасяш закуската.... приказка... беше истинска приказка.... :) понякога ми липсват нашите моменти.... както и това колко беше загрижен за мен... и всяка вечер ми казваше.. без изключение.. ако ми е студено да те събудя, за да ме завиеш с твоята завивка... :) мхм...... въпреки, че се разделихме... винаги се сещам с хубаво за времето, когато бяхме заедно.... имахме само хубави моменти... само хубави... :)"
* * *
понякога самата аз не искам думи, внимание... като подаяние.. затова сега не пиша не говоря не се обаждам защото не искам да прося внимание.
понякога предпочитам сама да премина през мъката да я изживея и после ... после нещо хубаво със сигурност ще ме сполети...
Ако преживяваш сам моментите на радост и тъга. Ако преживявам сама моментите на тъга и радост. Тогава защо сме заедно?
Къде е смисъла на това да се наричаме "двойка"?
И ако в началото на връзката си се държим като женени от двадесет години, които се чудят как да избягат един от друг по-бързо, тогава защо сме заедно?
Къде остана непреодолимото желание да видиш някой, да му звъннеш, да му пишеш... къде останаха тези неща, които показват на другия, че може да си общува с теб без задръжки, премерени и претеглени думи, недомлъвки и въпросителни усмивки...?!? Къде остана голямото ти желание да ми видиш усмивката?
Ако преживяваме нещата през разстояние... и дори не си пишем... тогава защо се наричаме "двойка"? Защо? Кажи ми....
Къде е удоволствието от това да сме заедно, ако всеки път когато се срещнем всеки си седне пред компютъра и си мълчим дълго "заедно"? Къде е насладата от това да сме заедно, ако за 10 дни прекараме 10 минути заедно в истинския смисъл на думата - стоейки и говорейки, общувайки един с друг... А може би това е много за теб? А няма ли какво да направим заедно - да излезем на разходка, да гледаме филм, да си сготвим... просто да правим нещо заедно?
Моля те, остави празните думи, че всичко ти е наред, когато в погледа ти чета тревога и проблеми... неизказани такива.. Моля те, не ми казвай, че си много хепи, защото ако беше щеще да искаш да си общуваме нормално... КАКТО ПРЕДИ!!!
Днес мисля, че всичко вече премина всякакви граници.
Да, отношението ти мисля, че не ме нарани толкова, колкото ме обиди...
И сега, точно от сега започвам да играя твоята игра.. Наслаждавай се!
„Обичам” звука на нокторечачката и гледката на мъж провесил се на терасата да си реже ноктите. Какво по-хубаво, нали? Израз на културата, която очевидно липсва... Но чакайте малко ние сме в България... тук всяко такова действие е проява на мъжественост... също като да се разхождаш гол до кръста по улиците и да демонстрираш "мускулатурата си на корема", да се оригваш без задръжки и други подобни красиви неща. :) Дали обаче не се крие някакъв по-дълбок замисъл над това рязане на нокти на терасата, които свободно ще полетят из въздушното пространство, падайки небрежно някъде, където ги издуха вятъра.. И аз не знам... Честно казано след дълги анализи на мъжката психология и поведение не съм открила причината за това явление. Смятам, че е доста лесно да си режат ноктите на една салфетка, която после да изхвърлят, но за тях явно въпроса съвсем не стои така... Мъже!... Как да ги разберем?
Аз назаем не съм те прегръщал и назаем не съм те мечтал, всяка ласка под брой да ми връщаш. Мен ми стига, че нещо съм дал. Може днес да не дойдеш на среща но след ден, но след два, но след три да потрепне в душата ти нещо и за мен да преминеш гори, над които небето поклаща обгорено от бури платно. Може дълго писма да не пращаш, но да сложиш две думи в едно то за двеста писма да вълнува и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш ала тази целувка една до последния дъх да гори, до последния дъх... и до гроба.
Стоя с чаша вино в ръка... и си мисля.. защо ли трябва да изстрадаме толкова много, за да изпитаме истинското щастие? И кое е това истинско щастие? И се чудя кога ли се получава онази искра, която толкова силно, но невидимо ни показва, че човека до нас е точният човек.. Кога?
Лятото един приятел ми разказа точно за това чувство, което е изпитал, когато е срещнал жената на живота си.. и беше толкова мило, толкова хубаво - да разбера, че това все пак съществува, дори и да не съм го изпитала лично... щях да се разплача тогава от умиление... беше невероятно някой да ми каже, че искрата съществува...
... по дяволите.. изморих се... признавам се.. изморих се да се боря дори със страховете си, че този път отново няма да се получи... да.... просто съм преживяла достатъчно, за да се страхувам.. просто съм изморена от раздели, изморена от драми... от сериозни разговори и погледи... от всичко това, което ни прави с една идея по-мрачни...
* * *
Имам едно вътрешно усещане... че ще си остана сама... и че ще умра твърде млада... и затова се опитвам да помогна на хорара с каквото мога... защото ми се иска един ден, когато си отида от този свят някой да каже "тя беше добър човек".... Да... звучи налудничево, звучи ненормално... просто това съм АЗ!!!!
И когато сестра ми ми казва, че не е нужно да се опитвам да спасявам целия сват и че така си вредя на себе си.. въобще не я чувам... само я слушам.. но определено не я чувам!!!! Защото аз няма да спра да бъда до приятелите си, когато имат нужда от мен и да им помогна с каквото мога...
Стана леко объркано всичко това, което съм написала, нали? Точно както се чувствам и аз тази вечер - леко объркана......
Обичам да правя изненади :) А вие? Да, това е едно от нещата, които ме правят щастлива - окрилена от планирана идея или пък спонтанна такава да започна да подготвям нещо малко в доста случаи, но пък хубаво, за да видя после едни хубави изненадани погледи и стоплени душички. Обичам да го правя. Именно заради това много харесвам и подаръците без повод... толкова е сладко, когато видя реакцията на човека срещу мен... прекрасно е.. :)
Ето тази вечер бе такава - вечер в която направих от дефекта - ефект. :)
Прибрах се късно - в 2:00ч. и заварих една мивка с чинии и още извън нея... представете си за какво ужасно нещо става въпрос.. И точно когато бях на ръба да се издразня, че някой не си е спазил обещанието, че ще измие чиниите, точно тогава ми хрумна да се усмихна вътрешно и да взема да измия цялата купчина чинии... Когато ги измих към 2:30ч. реших, че това е малко и ще изненадам домашните още повече, ако на сутринта се събудят и видят, че няма абсолютно нищо... и почнах да подсушавам всичко.. Подсуших аз посудата, но си казах "малко е... нека направя още нещо, за да им предизвикам сутрешни усмивки на лицата" и реших да изчистя печката. :)
И така час и половина по-късно - вече 3:30ч. си почивам блаженно в леглото и ще заспя много доволна, че съм помогнала и че ще ги изненадам приятно тази сутрин. :)
Точно там където си казахме нашето "чао" и сложихме края на нашите усмивки заедно.. точно там искам да оставя всичко и повече да не се връщам към това, през което преминах, за да те спечеля и за да те загубя не след дълго. Защото за мен това не е поредната временна юношеска връзка, каквато всъщност беше за теб, за мен ти беше нещо.... нещо... има ли значение какво, като дори и да знаеш ще се изсмееш или ще ми дадеш някоя поука да си имам в живота и да не си я забравям.. Нима ще се трогнеш дори просто като човек на човек за всичко, което съм чувствала или чувствам.. едва ли. Даже дълбоко се съмнявам, че самочувствието ти ще ти позволи да вникнеш в думите ми, в душата ми..... а и като се замисля кому е нужно. Живей си животеца, все така безгрижно, защото мисля, че съвсем ти приляга на начина на мислене...
Аз вече се изправих след голямото падане. Вече почувствах сладостта на свободата и най-вече прекрасното чувство на това, че осъзнах колко безполезно е за съжаление да си губя времето. И ти пожелавам всичко най-хубаво! Защото го заслужаваш...
В последно време се наблюдава тенденция сред много хора да не почистват. Е, явно аз съм твърде консервативна, щом като предпочитам да живея на чисто, отколкото да стъпвам в боклуци, а да се къпя по сто пъти на ден, твърдейки, че съм голяма чистница... Не знам дали това е, защото на хората им липсват първите няколко години в живота, когато е трябвало да ги възпитат и да ги научат на някои прости неща като да се почисти дома в който се живее или да се спазват някои елементарни хигиенни навици, но.. е факт, че много кифли съвсем са забравили какво е туй животно прахосмукачката и братовчед му мопа. Наглост на n-та степен се наблюдава в най-близък план... :) За любителите на силни емоции се препоръчва да си вземат раницата с големите нерви преди да се подложат на удоволствието да престъпят прага на кочинката ни. След кратка сесия се организира кампания под надслов "Почисти си дома, преди да заприличаш на прасе" с цел отхвърляне на теорията, че хората ще започнат да водят живот на свине.
Ако скоро спра да пиша в блога си изцяло, значи от нерви съм се гътнала.. Не издържам вече... Да им скоча на фасоните на всички... Е, бива, бива, ама чак пък толкова... Няма да правя компромиси със себе си, заради кефа на някой друг... Писна ми!!! И да, много съм ядосана, пък ако шете ме разберете...
