Да живееш с малко.. и да си щастлив

Когато се движим сред хората, когато доброволно определяме себе си като роби на суетата си, тогава сякаш каквито и прозрения да се опитва да ни даде Вселената, то все не можем да ги видим.

Как да живееш с малко и да си щастлив е нещо, което искам да ви разкажа, за да видите, че извън суетата в прекомерни граници, съществува друга красива страна на живота.

Преди около две седмици си купих дрехи от магазин за втора употреба. Считам това не просто за наложително (защото нямам пари да си купя нови, а имам нужда), а и за едно чудесно потребление за втори път на неща, които не са стигнали до своя край и не са се амортизирали, един чудесен начин да имам какво да облека, което ще е по-добро със сигурност от протритите ми парцали...

Другото нещо, което ми се случи е, че останах почти без пари, но не казах на никого и дори не го отчетох като тревожна мисъл, която да ме обсебва и поставя в напрежение.
Да, в момента имам 2 лв. в портмонето си и това е така от онзи ден и ще бъде до края на тази седмица вероятно... освен ако не се спъна в някоя банкнота по улицата, но като че ли бих желала да предотвратя такива неща, защото и без друго вчера паднах на дясното си коляно и го потроших.. Не е счупено, но е подуто и на него има цяла гама от цветове, преливащи един в друг. И въпреки това съм благодарна на Господ, защото знам, че това е нещо през което трябва да мина точно сега и защото знам, че можеше да е и много по-зле.. В действителност пазя колената си вече 5 години и то изключително много, защото имам една операция на едното, а и си имах доста проблеми.. та от тогава насам не съм падала.... не и по този начин...

И... скъпи приятели... красотата може да откриете във всичко, стига да имате очи да я видите... и желание, разбира се!

Днес ме осени невероятно вдъхновение (може би моя начин да покажа на себе си, че не желая да бъда глезла, когато нещо ме боли) и приготвих няколко неща с наличните у дома запаси, защото нямам пари за покупки.. Направих прекрасни и вкусни домашни солети със слънчогледови ядки и зехтин, бисквити с овесени ядки и аромат на ванилия и канела, ориз по италиански с домати и маслини "Каламата", ароматна салата от печен пипер и едни сухари по селски.... И съм много щастлива, че успях да не се поддавам на емоцията да тъгувам, че нямам пари, защото всъщност не съм останала гладна, нито на улицата, а даже повиших своята креативност в кухнята..
Всъщност не се беше случвало да готвя скоро... Даже да готвя.. се превърна в лукс, от който и аз не знам защо се лишавам.. но днес беше един доста продуктивен ден.. и между всички тези вкусотийки си почивах с по една торбичка лед на коляното, вярвайки, че ще ми мине по-скоро.

Изяж ме!

В последният ден от месеца си мисля как бързо лети времето!

Промените за първите 3 месеца от 2013 ги оценявам като по-скоро положителни.
Станах веган, в следствие на което се чувствам прекрасно, защото направих осъзнат избор, а не мъчително принудително ограничаване на нещо. Но по тази тема няма да навлизам в подробности... Най-общо казано - промених отношението към себе си, сменяйки стила си на хранене и тялото не пропусна да ми се отблагодари, защото най-накрая се погрижих за него- спрях му доста вредни неща като месо, млечни продукти от всякакъв род и животински като цяло. Изкарах на сурова храна един месец, прочистих организма си, спрях кафето - и все още съм жива, та даже и за ужас на всички не ми се доспива следобеда, така както на тях (които пият кафе), а в същото време сутрин ставам винаги по-рано от алармата си и съм наспана, като изключим някои редки моменти разбира се, когато съм спала само 3-4 часа.... :))

Чувствам лека умора от хората около мен, които си губят времето да ме убеждават, че съм направила грешен избор за храненето си, сякаш аз съм тръгнала да ги агитирам пък да спират те нещо си..... Това е дразнещо общо взето, тъй като като голям човек смятам, че мога да реша сама за себе си с какво да се храня и не задължавам никого да бъде съгласен с моята идеология, както не искам и никой мен да ме убеждава да ям нещо, което не ми се яде- като месо например.

о, да! не съм готова за дете.

Днес е един прекрасен мрачен ден. Един пореден мрачен ден. Тук в Герстхофен (Германия) си е хладничко, красивичко въпреки това и много приветливо, подредено и спокойно. Ако изпече слънце е за толкова кратко, че никога не пропускаме да отбележим това и да му се зарадваме, защото пече за минути и се скрива.

Днес и в душата ми е мрачно. Бих казала, че там е така от доста време с тенденция към промяна обаче. Времето, което прекарах тук ми помогна да осъзная много важни неща за себе си и живота, да разбера неща, които са били заблуди за мен и да подредя приоритетите си.
Сега съм по-заредена с енергия и желание за промяна, особено когато осъзнах, че съм изключително сама и това всъщност трябва да използвам като плюс, а не като минус. Да си сам не е толкова лошо.. а и съм толкова млада все още...

Сега осъзнах, че и за деца не съм готова все още.. не и ако детето ми е като това на сестра ми.... О, не... Толкова е сладка- да- когато е наспана и ведра и я виждаш един път в седмицата, но истината е, че това дете (на година и половина) е просто трудно за гледане- не иска да стои в количката, иска да пипне всичко, иска на ръце често и изисква толкоооооооова много грижи, че имам усещането, че един ден когато стана майка мъжа ми трябва да ме гледа като принцеса, че съм износила детето и го кърмя... Първо са коликите, после зъбите- те сякаш нямат край.... и после нещо друго ще излезе.... и така..... и така.... си вечно вързан с това дете... и ако имаш нещастието мъжа ти да е пълен мухльо и да е нехаен към грижите за детето.. 100% ще ти иде да се гръмнеш, че някога си се заблуждавала, че това е човека с който искаш да живееш и да градиш бъдеще.. И даже си мисля- мъжа трябва да притежава уникално огромно спокойствие, защото роди ли се детето се променя толкова много, сякаш контактуваш с друг човек.. става по-раздразнителен- сякаш той го е раждал и той всеки ден го кърми.. да им скоча на фасоните............. и... просто.. не знам как има семейства.. има ли въобще такива, които да си живеят нормално и щастливо... без излишни драми.. май детето променя твърде много неща... мхм..

Германия vs. България

Снимка: река Лех, Бавария

От няколко дни мисля по въпроса- имам ли желание да се връщам в България, имам ли причина?
В момента съм в Германия за ваканцията, прекарах тук 3 седмици, остава ми още 1 седмица. Не бих могла да кажа, че съм видяла всичко, което исках, но все пак имам достатъчно материал, за да се замисля какво въобще искам да правя с живота си от тук нататък.
И да.. определено не намирам причина да стоя в мизерията, наречена родина, страна или място за живеене, защото убедих се, че България е място за оцеляване, не за живеене.
Чудно е как тук хората успяват да живеят спокойно, подредено, чисто, интелигентно.. значи ... уаууу миракъл.. възможно е да се случва някъде по света, но не и в нашата скъпа мизерна страна.. където труда е ниско заплатен, а разходите безбожно високи.
Тук храната е на цени като в България, че даже и по-ниски понякога.. а съотнесено към стандарта им... просто на моменти е смешно.. Да не споменавам, че качеството на продуктите тук е в пъти по-добро от това в България.. Защото в България си въобразяваме, че въобще консумираме нещо качествено или разнообразно...
Тук вкусах прекрасно кисело мляко- по-добро от българското, прекрасно краве сирене- в пъти по-качествено от българското, невероятно разнообразни сирена, много по-вкусни плодове и зеленчуци, хлябове, които в България просто не сме и сънували, защото ги няма... и какво ли още не... Толкова ограничен живот живеем там.. Ето това успях да разбера... Защото тук дори и да не разполагаш с много ще живееш пак по-добре, отколкото в България..
Тук преживях детството си за втори път в рамките на един час, като влязох в детски магазин и видях неща, които дори не съм си представяла, че съществуват... и си мисля.. ние в каква джунгла изостанала живеем..

И се опитвам от няколко дни да породя желание в себе си да ми се живее в България и не намирам... Хората така отрицателно настроени.. всичките имат нужда да ходят на психолог, но за съжаление не могат да си позволят... Жалка картинка, откъдето и да го погледне човек...
И все пак измислих- ще се върна така или иначе, за да науча езици и да имам възможност да избера по-добро място за живот, където няма да ми се налага да се тревожа ежедневно за битовизми, а ще инвестирам в себе си, за да се развивам и да живея щастливо.

: )

просто обикновен ден!

Самотно ли ви е?

На мен - да.

...И си мисля, че наистина няма смисъл да се хабя за нещо/някого, което/който не заслужава вниманието ми!

Внимавай какво си пожелаваш

Внимавай какво си пожелаваш!

Беше ми много любопитно, когато си взех застраховката, която си направих за ваканцията ми в Германия.. как ще я използвам.. в мсисъл.. това е един лист.. ами ако ми се наложи.. как ще я използвам.. Пусто любопитство..
После чувах за здравеопазването тук и добрите условия.. и размишлявах- брей, толков али са усмихнати и вежливи тези германци..

И ненадейно.. контузих си лявото ходило.. - е, разбрах как се използва застраховката- звъниш на иншурънс компанията, обясняваш си проблема, после те ти казват в коя болница да отидеш и накрая си тръгваш зареден с няколко усмивки от доктора, сестрите и всички останали и по-лек с 50 и няколко евро за цялото това удоволствие..

Най-хубавото е, че ми няма нищо, не ми е счупен крака.. ще живея.. и този път.. за добро или за лошо.. по-скоро за добро! : ))

Така че... внимавайте какви мисли допускате в мозъчетата си... и как ги управлявате... защото от много чудене.. ето, че предизвиках без да искам съдбата.. и то по толкова нелеп начин .... че ме запомниха в иншурънс компанията, в болницата.. и в другата иншурънс компания... мхмм... но........... случват се такива битови злополуки- като да станеш от стола и да паднеш на втората крачка и да ти изчаткат костите, нали? ...

Важен е крайния резултат- добре съм и до 2-3 дни доктора каза, че по-добре ще стана :) хаха

За мъничко до мен се спри!

Когато се докосвам до душата ти...
Сякаш съм слънчев лъч, галещ глухарче.

Толкова е нежно, неустоимо и красиво това преживяване, че понякога забравям за всичко.
Усмивката ми е израз на вътрешното ми състояние и ти доста често си главната причина тя да се изписва на лицето ми.

Когато ме погледнеш нещо в мен се разтапя, може би цялата ми душа.
Когато ме докоснеш усещам прилива на енергия.
Когато те прегръщам сякаш всички малки частици в мен бушуват от щастие за възможността да съм толкова близо до теб!

В ръцете ти е най-добре, хайде погали ме...
Аз ще ти говоря тихо, да ме чуеш само ти! За мъничко до мен се спри!

Здравословна и диетична храна - Nutrient health & diet center

Днес се натъкнах на вкусна, здравословна и качествена храна, която успях да поръчам от сайта на диетологичен център Nutrient. (link)

Отварям си фейсбука, докато си пия кафето сутринта и попадам на едно изображение, чиито текст гласи "Живота е кратък, изяж първо десерта!", а коментара към него "Може и по 2 десерта, стига да са от нашите :)" (може да видиш по-конкретно публикацията тук).
И си помислих, че явно съм пропуснала факта, че този диетологичен център предлага храна за дома, след което бързо отворих сайта им и какво да видя- едно изключително разнообразно обедно меню, толкова впечатляващо. Усетих, че ще бъде добро попадение и бързо си избрах, поръчах и зачаках с нетърпение да дойде време за обяд.

И в резултат на това - очакванията ми бяха надминати, всичко беше топло, вкусно, прекрасно и много добре поднесено, с внимание към всеки детайл! Възхитена съм от организацията на тези хора, които всъщност даже не познавам и не съм виждала, но бих казала само хубави неща за тях.

Възнамерявам някой ден да отида и на консултация при д-р Найденова, за да ми изготви индивидуален режим за хранене и физическа активност, та да постигна по-добра форма!

За протокола - сверих си часовника за солта.. храната беше безсолна, което означава, че явно аз всекидневно прекалявам със солта.

На всички почитатели на вкусната и качествена храна на достъпни цени препоръчвам с две ръце храната от център Нутриент. Доверете им се и няма да останете разочаровани!

Снимки: nutrient.bg

контрол

Цял живот си мислим, че контролираме нещо- себе си, емоциите си, страховете си, хората около нас.. свободата си.. независимостта си...
Накрая по пътя към себе си осъзнаваме в каква илюзия живеем!

съботно

Днес беше прекрасно странен ден.
Емоционален още от сутринта...

И сега пак ме завладя чувство на неспокойствие... нещо не ме свърта на едно място. мхмммм

назад

Мисля си колко е прекрасно, че когато се връщаме в спомените си се сещаме само за хубавите неща, които са ни се случили...

Бягство

Искам да избягам.

Да, знам колко е неподходящо това и също така, че не решава проблеми...

Но сега в този момент само това би разрешило проблема ми... Нуждата да остана сама със себе си, да намеря спокойствие, да си осигуря пространството, което заслужавам, за да мога да дишам...

Изтощих се от човешкото безобразие, което трябва да търпя, от несъобразителността и от надменното поведение, сякаш някой е нещо повече... а всъщност всички сме равни.

ИСКАМ ДА ИЗБЯГАМ...

странно ли е?

Чудя се... странно ли е, че ми е толкова хубаво като съм сама и ми е толкова приятно в собствената ми компания и не се нуждая от други хора?

Мисля си.. все по-често, че ще се чувствам прекрасно, ако живея сама...

Преди не можех и да си го представя, а сега... сега си мисля, че това е толкова хубаво.. да се съобразяваш само със себе си, да се радваш на себе си и да не ти се налага да влизаш в роля на попивателна гъба за настроения... :)

Имам нужда нещо ново да ми се случи. Имам нужда от промяна! :-)

усет + нотка съобразителност

Ако хората бяха с една-две идеи по-съобразителни, конфликтите между тях щяха да намалеят с около 80%.

Толкова ли е трудно да поработим върху това да си спестим лошите емоции и да живеем по-спокойно???

Вътрешен усет - това е разковничето, което толкова малко хора притежават. Елементарно, но .... явно не чак толкова!

ей как не ви писна?

Направо вече ми се повдига от празни думи...

Защо изобщо казвате неща, които не изпълнявате? Защо си правите вятър на устата?

По-добре си замълчете, но не обещавайте неща, които не възнамерявате да изпълните..

Писна ми от празни обещания, неизпълнени уговорки и думи на вятъра... Писна ми!!!

Вече официално си правя списък от думи, които като чуя просто ги запращам в боклука, също както вие сте ги запратили още в момента, в който сте ги изрекли....

Не си хабете времето и усилията да говорите неща, които не възнамерявате да изпълните или ще отлагате до безкрай... защото и аз няма да си хабя нервите с вас, а автоматично ви слагам в списъка с несериозни хора....

Егоистично или не?

Днес искам да поговоря за егоизма.

Замисляли ли сте се колко егоистично се държите понякога?
Или пък се замисляте за егоизма само тогава, когато се нуждаете от нещо и приятелите Ви откажат.. и си казвате "егати егоистите...".
Днес аз се замислих, че всъщност несъзнателно щях да действам като егоист, но се усетих на време.
Един приятел ме покани на рожден ден днес и аз мислих една седмица дали да отида или не. Основно колебанията ми бяха, защото няма да познавам никой там, понеже нямаме общи приятели. И мислих, мислих, мислих.... и почти се бях отказала, като се оправдавах с думите "ще отида там, а няма да познавам никой, няма да се чувствам добре и т.н."... И в един момент се поставих на негово място. И прогледнах... Колко егоистично би било от моя страна да не уважа приятеля си на неговия рожден ден (не какъв да е ден), само защото смятам, че няма да ми е много окей там, а това дори не е сигурно.

Не забравяйте да се поставяте на мястото на другия, да погледнете през неговите очи.
Не бъдете егоисти!

Култура ли? Какво е това?

„Обичам” звука на нокторечачката и гледката на мъж провесил се на терасата да си реже ноктите. Какво по-хубаво, нали? Израз на културата, която очевидно липсва...
Но чакайте малко ние сме в България... тук всяко такова действие е проява на мъжественост... също като да се разхождаш гол до кръста по улиците и да демонстрираш "мускулатурата си на корема", да се оригваш без задръжки и други подобни красиви неща. :)
Дали обаче не се крие някакъв по-дълбок замисъл над това рязане на нокти на терасата, които свободно ще полетят из въздушното пространство, падайки небрежно някъде, където ги издуха вятъра.. И аз не знам... Честно казано след дълги анализи на мъжката психология и поведение не съм открила причината за това явление.
Смятам, че е доста лесно да си режат ноктите на една салфетка, която после да изхвърлят, но за тях явно въпроса съвсем не стои така...
Мъже!... Как да ги разберем?

Вкусно февруарско

Моята мечтана салата стана реалност днес :) 1 Февруари :)
Зелена салата, авокадо и маслини.. ммм.. ВКУСНО!!!!

И едни хубави филийки със сиренце!

Обичате ли изненадите?

Обичам да правя изненади :) А вие?
Да, това е едно от нещата, които ме правят щастлива - окрилена от планирана идея или пък спонтанна такава да започна да подготвям нещо малко в доста случаи, но пък хубаво, за да видя после едни хубави изненадани погледи и стоплени душички. Обичам да го правя. Именно заради това много харесвам и подаръците без повод... толкова е сладко, когато видя реакцията на човека срещу мен... прекрасно е.. :)

Ето тази вечер бе такава - вечер в която направих от дефекта - ефект. :)

Прибрах се късно - в 2:00ч. и заварих една мивка с чинии и още извън нея... представете си за какво ужасно нещо става въпрос.. И точно когато бях на ръба да се издразня, че някой не си е спазил обещанието, че ще измие чиниите, точно тогава ми хрумна да се усмихна вътрешно и да взема да измия цялата купчина чинии...
Когато ги измих към 2:30ч. реших, че това е малко и ще изненадам домашните още повече, ако на сутринта се събудят и видят, че няма абсолютно нищо... и почнах да подсушавам всичко.. Подсуших аз посудата, но си казах "малко е... нека направя още нещо, за да им предизвикам сутрешни усмивки на лицата" и реших да изчистя печката. :)

И така час и половина по-късно - вече 3:30ч. си почивам блаженно в леглото и ще заспя много доволна, че съм помогнала и че ще ги изненадам приятно тази сутрин. :)

как, защо, кога?

Как по-лесно можем да приемем загубата в живота си?
И можем ли изобщо да я приемем? От моята гледна точка - МОЖЕМ..! Няма невъзможни неща.
Не, не говоря за загуба на нещо материално, а на нещо много много по-важно... загуба на човек...
Да, говоря точно за онези тъжни и мрачни раздели насред нищото.... които срутват мечти и бутат наредени пъзелчета... точно онези, които коренно променят живота ни.. ако не завинаги, то поне за момент, докато успеем евентуално да се изправим и продължим.. движейки се с новия си експириънс... сякаш някой го интересува.. - всъщност нас най-много ни интересува..
И после ставаме леко затворени, ставаме с една идея по-сериозни и по-трудно отдаващи се на щастието, именно защото вече ни е трудно да му се отдадем напълно, защото знаем, че може всеки момент да го изгубим...
И така потънали в страховете си.. се чудим.. кой и какво може да ни изкара от това състояние.. и си мислим - никой и нищо..!!!! А истина ли е това?

В живота винаги става така, като неписан закон - когато едно нещо умира, друго се ражда... Да, точно така. Не преувеличавам.. случва се както с чувствата, така и с хората...
Помня един студен януарски ден преди 2 години (няма да казвам датата), когато моят прекрасен дядо почина, а в същото време се роди дете на братовчедка ми. Тогава си помислих - не е ли жестоко, че трябва нещо да си тръгне, за да се появи друго.

Това е реалност....
Но защо, защо когато си мислим, че нещо се е случило, точно така както мечтаем или поне малко доближаващо се до това което искаме.. и с много компромиси и любов... защо точно тогава света ни се срутва... И се нуждаем от време, за да се изправим.. да съберем каквото ни е останало от душата... и да продължим.

* * *

Сълзи през смях в очите тъжни,
усмивката е самота,
мечти без страх в лицата чужди,
душата ми е шепа прах.

И вярвам в теб търся те до мене,
и даже зло да ми донесеш,
но искам пак да те виждам денем,
и в твоя свят да ме отведеш.

/част от една песен/