Днес и в душата ми е мрачно. Бих казала, че там е така от доста време с тенденция към промяна обаче. Времето, което прекарах тук ми помогна да осъзная много важни неща за себе си и живота, да разбера неща, които са били заблуди за мен и да подредя приоритетите си.
Сега съм по-заредена с енергия и желание за промяна, особено когато осъзнах, че съм изключително сама и това всъщност трябва да използвам като плюс, а не като минус. Да си сам не е толкова лошо.. а и съм толкова млада все още...
Сега осъзнах, че и за деца не съм готова все още.. не и ако детето ми е като това на сестра ми.... О, не... Толкова е сладка- да- когато е наспана и ведра и я виждаш един път в седмицата, но истината е, че това дете (на година и половина) е просто трудно за гледане- не иска да стои в количката, иска да пипне всичко, иска на ръце често и изисква толкоооооооова много грижи, че имам усещането, че един ден когато стана майка мъжа ми трябва да ме гледа като принцеса, че съм износила детето и го кърмя... Първо са коликите, после зъбите- те сякаш нямат край.... и после нещо друго ще излезе.... и така..... и така.... си вечно вързан с това дете... и ако имаш нещастието мъжа ти да е пълен мухльо и да е нехаен към грижите за детето.. 100% ще ти иде да се гръмнеш, че някога си се заблуждавала, че това е човека с който искаш да живееш и да градиш бъдеще.. И даже си мисля- мъжа трябва да притежава уникално огромно спокойствие, защото роди ли се детето се променя толкова много, сякаш контактуваш с друг човек.. става по-раздразнителен- сякаш той го е раждал и той всеки ден го кърми.. да им скоча на фасоните............. и... просто.. не знам как има семейства.. има ли въобще такива, които да си живеят нормално и щастливо... без излишни драми.. май детето променя твърде много неща... мхм..
Няма коментари:
Публикуване на коментар