Страници

четвъртък, 2 май 2013 г.

велики ли са дните?

Един прекрасен празник се задава, а с него и поредица от почивни дни..
Дни в които всички отиват да се видят със семействата си, отиват на екскурзии, срещат се с хора, забавляват се... почиват си и се радват на живота! :)

... И всичко е хубаво.. но не и когато няма с кого да го споделиш...
Споделеното щастие е двойно щастие..

Аз нямам с кого да си споделя щастието, затова ви напомням на вас да не пропуснете да го направите.. ще се почувствате по-добре със сигурност!

Весели празници на празнуващите!

Донори на щастие

Снощи гледах един филм, който беше непланирано тъжен и страшен и който ми даде повод за размисли още от събуждането ми днес..

Размисли за това каква е цената на човешкия живот. Каква е неговата стойност? Какъв е смисълът? Защо живеем? За кого живеем? 

Във филма ставаше въпрос за деца без родители, които ги отглеждат в пансион до навършване на пълнолетие, а след това ги пращат във ферми (по-скоро къщи), където вече са по няколко човека само и където всъщност изчакват да им дойде времето да бъдат донори на хора в нужда, дарявайки своите органи. Т.е. главната цел с която са полагани толкова грижи за тях и никога не са напускали пансиона в детството си е поддържане на доброто им здраве, за да могат да дарят органите си и така всъщност умират доста млади. Това е така понеже им вземат един по един органите и разбира се на 3-то или 4-то даряване те директно умират, защото не им издържа организма. Те са родени и отгледани, за да бъдат донори...

Това изключително много ме потресе.. беше късно когато гледах филма.. точно преди сън.. и може би затова тази сутрин се замислих, отваряйки очи колко ли е тъжно да знаеш, че ще умреш твърде млад и да нямаш избор и право да промениш това...

Замислих се, че дори и ние живеем в заблуждение като си мислим, че сме свободни... Не, не сме!... Въобразяваме си, че има нещо или дори всичко, което зависи от нас.. което контролираме точно ние.. въобразяваме си, че много знаем, от всичко разбираме... ама не.. няма такъв филм.. Живеем в една изкуствено манипулирана среда, където дори и да не осъзнаваме ние всеки ден сме "донори на щастие" за околните, ако разбира се го имаме и умеем да го раздаваме.. ако ли не.. някой на нас ни става "донор на нещастие".. заливайки ни с ужасни думи, мисли и настроения..

И не само.. Това не е всичко.. Има опасност да станем толкова индифирентни към подтискащата ни среда, че да изгубим част от себе си...

....

Мхм.... Що за сутрешни размисли, а?



неделя, 31 март 2013 г.

Изяж ме!

В последният ден от месеца си мисля как бързо лети времето!

Промените за първите 3 месеца от 2013 ги оценявам като по-скоро положителни.
Станах веган, в следствие на което се чувствам прекрасно, защото направих осъзнат избор, а не мъчително принудително ограничаване на нещо. Но по тази тема няма да навлизам в подробности... Най-общо казано - промених отношението към себе си, сменяйки стила си на хранене и тялото не пропусна да ми се отблагодари, защото най-накрая се погрижих за него- спрях му доста вредни неща като месо, млечни продукти от всякакъв род и животински като цяло. Изкарах на сурова храна един месец, прочистих организма си, спрях кафето - и все още съм жива, та даже и за ужас на всички не ми се доспива следобеда, така както на тях (които пият кафе), а в същото време сутрин ставам винаги по-рано от алармата си и съм наспана, като изключим някои редки моменти разбира се, когато съм спала само 3-4 часа.... :))

Чувствам лека умора от хората около мен, които си губят времето да ме убеждават, че съм направила грешен избор за храненето си, сякаш аз съм тръгнала да ги агитирам пък да спират те нещо си..... Това е дразнещо общо взето, тъй като като голям човек смятам, че мога да реша сама за себе си с какво да се храня и не задължавам никого да бъде съгласен с моята идеология, както не искам и никой мен да ме убеждава да ям нещо, което не ми се яде- като месо например.

неделя, 10 март 2013 г.

на дълбоко...

В последно време както казва един мой приятел явно съм се "изпразнила" вътрешно... защото съм станала по-затворена, по-некомуникативна, повече със себе си... Не знам защо стана така, не се оплаквам, защото нищо не се променя с това, само споделям..
Жалкото е, че даже и да ми тежи нещо нямам сълзи, които да изплача, че да ми олекне.. Повечето жени плачат и им олеква.. При мен такова явление не се случва за добро или лошо
Потънала съм на дълбоко.. в себе си...
Наредила съм нещата в главата си, просто ги очаквам! :) С най-добри чувства, разбира се!

Пожелавам Ви слънчеви и усмихнати дни!

неделя, 17 февруари 2013 г.

о, да! не съм готова за дете.

Днес е един прекрасен мрачен ден. Един пореден мрачен ден. Тук в Герстхофен (Германия) си е хладничко, красивичко въпреки това и много приветливо, подредено и спокойно. Ако изпече слънце е за толкова кратко, че никога не пропускаме да отбележим това и да му се зарадваме, защото пече за минути и се скрива.

Днес и в душата ми е мрачно. Бих казала, че там е така от доста време с тенденция към промяна обаче. Времето, което прекарах тук ми помогна да осъзная много важни неща за себе си и живота, да разбера неща, които са били заблуди за мен и да подредя приоритетите си.
Сега съм по-заредена с енергия и желание за промяна, особено когато осъзнах, че съм изключително сама и това всъщност трябва да използвам като плюс, а не като минус. Да си сам не е толкова лошо.. а и съм толкова млада все още...

Сега осъзнах, че и за деца не съм готова все още.. не и ако детето ми е като това на сестра ми.... О, не... Толкова е сладка- да- когато е наспана и ведра и я виждаш един път в седмицата, но истината е, че това дете (на година и половина) е просто трудно за гледане- не иска да стои в количката, иска да пипне всичко, иска на ръце често и изисква толкоооооооова много грижи, че имам усещането, че един ден когато стана майка мъжа ми трябва да ме гледа като принцеса, че съм износила детето и го кърмя... Първо са коликите, после зъбите- те сякаш нямат край.... и после нещо друго ще излезе.... и така..... и така.... си вечно вързан с това дете... и ако имаш нещастието мъжа ти да е пълен мухльо и да е нехаен към грижите за детето.. 100% ще ти иде да се гръмнеш, че някога си се заблуждавала, че това е човека с който искаш да живееш и да градиш бъдеще.. И даже си мисля- мъжа трябва да притежава уникално огромно спокойствие, защото роди ли се детето се променя толкова много, сякаш контактуваш с друг човек.. става по-раздразнителен- сякаш той го е раждал и той всеки ден го кърми.. да им скоча на фасоните............. и... просто.. не знам как има семейства.. има ли въобще такива, които да си живеят нормално и щастливо... без излишни драми.. май детето променя твърде много неща... мхм..

петък, 15 февруари 2013 г.

Германия vs. България

Снимка: река Лех, Бавария

От няколко дни мисля по въпроса- имам ли желание да се връщам в България, имам ли причина?
В момента съм в Германия за ваканцията, прекарах тук 3 седмици, остава ми още 1 седмица. Не бих могла да кажа, че съм видяла всичко, което исках, но все пак имам достатъчно материал, за да се замисля какво въобще искам да правя с живота си от тук нататък.
И да.. определено не намирам причина да стоя в мизерията, наречена родина, страна или място за живеене, защото убедих се, че България е място за оцеляване, не за живеене.
Чудно е как тук хората успяват да живеят спокойно, подредено, чисто, интелигентно.. значи ... уаууу миракъл.. възможно е да се случва някъде по света, но не и в нашата скъпа мизерна страна.. където труда е ниско заплатен, а разходите безбожно високи.
Тук храната е на цени като в България, че даже и по-ниски понякога.. а съотнесено към стандарта им... просто на моменти е смешно.. Да не споменавам, че качеството на продуктите тук е в пъти по-добро от това в България.. Защото в България си въобразяваме, че въобще консумираме нещо качествено или разнообразно...
Тук вкусах прекрасно кисело мляко- по-добро от българското, прекрасно краве сирене- в пъти по-качествено от българското, невероятно разнообразни сирена, много по-вкусни плодове и зеленчуци, хлябове, които в България просто не сме и сънували, защото ги няма... и какво ли още не... Толкова ограничен живот живеем там.. Ето това успях да разбера... Защото тук дори и да не разполагаш с много ще живееш пак по-добре, отколкото в България..
Тук преживях детството си за втори път в рамките на един час, като влязох в детски магазин и видях неща, които дори не съм си представяла, че съществуват... и си мисля.. ние в каква джунгла изостанала живеем..

И се опитвам от няколко дни да породя желание в себе си да ми се живее в България и не намирам... Хората така отрицателно настроени.. всичките имат нужда да ходят на психолог, но за съжаление не могат да си позволят... Жалка картинка, откъдето и да го погледне човек...
И все пак измислих- ще се върна така или иначе, за да науча езици и да имам възможност да избера по-добро място за живот, където няма да ми се налага да се тревожа ежедневно за битовизми, а ще инвестирам в себе си, за да се развивам и да живея щастливо.

: )

сряда, 13 февруари 2013 г.

просто обикновен ден!

Самотно ли ви е?
На мен - да.


...И си мисля, че наистина няма смисъл да се хабя за нещо/някого, което/който не заслужава вниманието ми!