Хората забравят

Хората бързо забравят доброто, което си сторил за тях.
Хората често се главозамайват в опиянението от величието си.
И така след доста време прекарано заедно с някой, често след това оставаме като непознати. И хората не пропускат да кажат на всички свои познати неща, които не е много удачно да се казват.
И чудно как се случва до онзи ден да си спал с някой в едно легло, а в други ден вече да сте си наполовина непознати.
А кому е нужно да се доказва и показва, че не той е оставен, а той е оставил някого?
За съжаление да си пораснал не означава да си зрял.
Защото, ако хората бяха зрели нямаше да си позволят да правят детински истории, да говорят навсякъде пълни глупости за човека с който са били толкова време и са прекарали страхотни моменти заедно....

... Но хората забравят... за всичко преживяно, за всичко което си направил за тях, за моментите в които заедно сте си броили стотинките, за моментите в които сте се опитвали да се измъкнете от трудна ситуация, за компромисите, за усмивките които сте си разменяли на пук на всичките проблеми и жертвите, които Ви се е наложило да направите... в името на Вашата връзка и Вашето щастие...
Хората забравят!

Научете се да се радвате на живота

Няма нищо по-добро за здравето и излъчването ви от това, да се събудите сутрин с усмивка и да си кажете "Животът е прекрасен". Много медицински изследвания са показали, че позитивното мислене е пряко свързано с отделянето на хормони на щастието, които понижават кръвното налягане, разширяват кръвоносните съдове, изобщо действат благоприятно на здравословното състояние.

Никак не е трудно да се научите да се радвате на живота.

• Първо трябва да установите кои неща ви развалят настроението и да ги изключите от ежедневието си, до колкото е възможно.
• Сменете досадното звънене на часовника или мобилния телефон с любима песен. Избягвайте хората, местата и ситуациите, които ви дразнят. Не попадайте в конфликтни ситуации особено когато спорът не засяга лично вас.
• Отделяйте време за себе си. Вземете си гореща вана, излезте с приятели, правете всичко, което ви зарежда с положителна енергия.
• В професионален план анализирайте силните и слабите си страни и поправете пропуските. Така няма да се чувствате подтиснати, когато ви дадат задача, с която знаете, че не можете да се справите. Ако работата не ви харесва, сменете я. Ако не можете да си го позволите, си помислете, че все пак е по-добре да имате лоша работа, отколкото никаква работа.
• Дори да нямате големи доходи, не си позволявайте това да ви смачква. Има достатъчно хубави неща, които човек може да направи и без много пари. Ако в обкръжението ви пари е равно на популярност, сменете познатите си. Парите наистина са важни, но не са най-важни.
• Търсете в ежедневието си малките неща, които ви карат да се усмихвате: слънчевото време, разходка в дъжда, първия сняг, пеещите птички, детето на съседите. Има безброй много поводи за усмивка през целия ден, само трябва да се огледате.
• Една от причините за лошото настроение, особено при жените, е нарушеният хормонален баланс, особено преди цикъл. Следете календарчето си внимателно и когато датата приближи, се контролирайте повече: моментното лошо настроение всъщност е плод на физически дискомфорт, който може да бъде избегнат или поне подтиснат. Не позволявайте на някакви химически съединения да ви скарват с приятелите ви още повече, че след седмица няма да си спомняте дори за какво сте се скарали.
• Говорете за това, което ви тежи или което ви дразни у другите. Всичко в живота може да се поправи по един или друг начин.
• Ако и в края на тази статия не сте намерили на какво да се зарадвате в живота си, то вие сте непоправим песимист. Което също си е повод за радост.

Източник: http://www.dar-center.com/article/?article=470

Le Mal De Toi

Живота е прекрасен

В живота има неща много по-важни от празните приказки, клюките или изкуствените усмивки, но малко хора могат да прогледнат и видят над рамките, които сами са си поставили.

Днес разбрах, че не съм си изгубила времето в това което правя последните 4 години...

Днес разбрах, че си е струвало да мина през всичко това, за да се срещна с един неповторим човек от който научих много и ще науча още много.

Днес бе един голям значим ден - 27.09.2011 г.

Днес все още съм в процес на преоткриване на моето "Аз", но една стъпка по-напред.

Аз все още търся тази страст, която ще превземе цялото ми съзнание и ще изпълва дните ми със смисъл, аз все още търся това което искам да правя от сърце, но вече знам че съм все по-близо до това.

Докато някои хора някъде си мислят, че имат проблеми, други хора точно в този момент се борят за живот.

Хора, бъдете по-малко емоционални за нещата в ежедневието, от които не зависи живота ви, влагайте по-малко чувства в заобикалящата ви среда, избягвайте ежедневния стрес и напрежение, които са ви станали рутина, действайте премерено и не на последно място - ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ, защото няма нещо, което да е невъзможно да се случи, щом вярвате в него!!!

Голям цирк, големи усмивки, а душите мазни и празни

Знам, че не трябва да се вълнувам много за неща като лицемерието и лъжите на хората, но... този път останах безмълвна и не толкова изненадана, колкото разочарована от хора, които познавам и които се държат ненормално нагло и лъжат, гледайки в очите.

Не разбирам защо хората се хранят с клюки. Защо гледат с изкуствените си и мазни усмивки и лъжат, гледайки в очите, а после бързат да обсъдят живота ти... И това явно ги нахранва... подхранва и ги поддържа живи...

Защо хората си мислят, че града е ужасно голям и по някаква случайност няма как да се засечем? Света е малък, а какво остава за града, в който живеем.

На кого са нужни големите изкуствени усмивки? Не и на мен.

Защо хората подхранват себе си с информация за живота на другите? Може би техния живот е толкова скучен, че не им остава друго.

Нищо ново, биха казали някои хора. Да, наистина лицемерие и лъжи под път и над път. Днес ти се усмихват изкуствено и са ти големи приятели, интересуват се от теб, а утре те обсъждат. Аман от циркаджии!!!

Края води до начало

Не бива да тъжим, когато някой си отива... Нали така биха казали всички "много силни" хора, сложили си маските по лицата?
За съжаление важните хора в живота ни оставят следа, която не се заличава бързо и лесно. А после... после отново се мъчим да поемем по пътя на оптимистичната самота, внушавайки си, че скоро всичко ще се оправи.

Мъжете - роби на майките си

Не съм сигурна какви точно са отношенията между хората в семейството в чужбина, но със сигурност мога да кажа какви са в България. И ако мога да направя едно резюме между отношенията майка-син, то може би ще доведе до много спорове, породени от страна на мъжете.

Едно нещо обаче е сигурно - трябва да се въведе закон, който да позволи брака между майки и синове. Така със сигурност поне няма да има стари ергени, а жените и без друго са се еманципирали... след като могат да правят всичко сами, тогава защо са им мъже...
В България майките вечно искат да са до децата си... и без това са ги родили, защо пък да не са нон-стоп до тях... ЦЯЛ ЖИВОТ.....

Мили дами, няма оправдание като "семейство", или "личен живот", или като "мъжа ми ще говори с нея и тя ще спре да му звъни по 1000 пъти на ден" ..... НЕ .... Не се подлъгвайте, че мамините синчета ще се превърнат в мъже. Вие може да имате нужда от семейство, дом.. без "странични наблюдатели" под названието "майка закрилница", но когато мъжете Ви мълчат дори в излишък, само защото ги е страх да кажат две думи на майките си.... ще си стоите с екстра "проверка по телефона" и какво ли още не.

Може би, ако жените бяха жени, а мъжете бяха мъже... нещо щеще да е наред... Но в този свят, в който на жените им се налага да се борят като мъже, а мъжете скръстват ръце като женички... и абсурда с майките ще продължава.

А на който не му е добре нека направи нещо по въпроса... Ама така като гледам всички на минутата вдигат телефона или звънят да дадат отчет на мама, явно им е кеф да слугуват психически и физически цял живот на майките си.


П.С. Този който се чувства засегнат и обиден от думите ми нека ги осмисли, защото вярно истината не е приятна, но трябва да се приеме.