Нещо ми тежи...

"Писма до Клаудия" - Хорхе Букай

... Една страхотна книга, която си струва да се прочете, естествено както и другите книги на Хорхе Букай ("Нека ти разкажа" и "Приказки за размисъл").

Ето нещо любимо от книгата:



Боли ме от гнева ти,
от тъгата ти,
от огорчението.
Това, от което ме боли най-много,
е твоето мълчание,
криенето ти от мен,
всичките неистински „не знам”.
Като в онова танго,
„аз те търся и не те намирам”.
Претекст ли търсиш, за да си далеч от мен?
Забрави ли, че аз изкачвам най-високи върхове
само с мисълта за теб?
Когато теб те няма,
игрите на жмичка
и препятствията,
и споренето с гордостта ти
така ме изморяват.
Не ми се хлопа по вратата, която
и двамата жадуваме да се отвори,
но ти, не знам защо, подпираш.




***



Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти – за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз;
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.
/Фриц Пърлс/

Лятно настроение

Обичам летни дъждове
и ветровете сплитащи косите ми...

Копнеж

Една сълза се стича сега,
толкова тежка... и пада сама,
и иска да каже много неща.
... И тези надежди, и тези искри,
убиват ме бавно, ти разбери.
Понякога просто искам да спреш
да играеш с моя малък копнеж.
Защото сили няма скоро да имам,
да те гледам и да се усмихвам.
Защото не знаеш как си играеш
с моята малка душа, която е пълна с тъга.

Голямото преяждане

Страшно преядох, направо се разцепих от ядене...

5 бодвания и половина от Шопската салата, 4 хапки от някакви си мазни морски деликатеси, че и жилави на всичкото отгоре + едно семпло филенце от лаврак с няк'в баси и изискания боровинков сос и треви.. - ето това хора, ако не знаете е да се нахраниш в луксозен ресторант.

Желателно е преди да отидете там да влезете в нета или да отворите някоя книга и да си припомните за това как се яде на такива изискани места, като например с кой прибор се започва и как се хваща чашата за вино..

По възможност правете се, че разбирате всичко от това което прочитате в менюто, все едно и във вас всеки ден си правите такива неща, та чак са ви омръзнали. Дет се вика.. пълна досада, ама нали сте там по повод ще хапнете или близнете (както му казвам аз).

Яжте със средно темпо, не много бавно и не много бързо, и никога не изяждайте всичко.. Леле.. та тези големи порции, ако ги изядете после ще се търкаляте до вас като кюфтета.

Като си изядете предястието направете гримаса на преял човек и леко загатнете, че за основно няма място във вашият стомах.

За ДЕСЕРТ - и дума да не става!

Смешки са ми в главата

Музата ми пак дойде и пиша си като дете..

:)

Рими много са ми във главата,
ала празничка ми е душата
Искам бира, пиле печено с ориз.
а за десерт шкембе във зелев лист.
Диня, ябълка, банан,
във главата ми е пак курбан.
Искам нещичко да ям,
но хладилника голям
е празен като барабан.


Днес с приятели си говорихме в рими. Естествено не през цялото време, но... опитвахме се. Пораздвижихме си мозъците.. ефективно, та чак до сега ме държи и пълна случайност - баам, изникнаха ми римички в съзнанието и ги споделям с Вас (въображаемите ми посетители). :)

I wanna scream

Крещи ми се...
Разбираш ли?
Без глас ми се крещи...
Тежи ми, пак ми тежи, когато очите се пълнят със сълзи и една буца стои в гърлото ми.


Пак с поглед те търся,
и не те намирам.
Отново в мислите си бродя
и не те откривам.
Тъжно поглеждам надолу в земята
и твоята сянка е там в тъмнината.