Разбираш ли?
Без глас ми се крещи...
Тежи ми, пак ми тежи, когато очите се пълнят със сълзи и една буца стои в гърлото ми.
Пак с поглед те търся,
и не те намирам.
Отново в мислите си бродя
и не те откривам.
Тъжно поглеждам надолу в земята
и твоята сянка е там в тъмнината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар