престорената ви заинтересованост вече ми омръзна

Когато знаеш, че някой е тук - не се сещаш да го потърсиш дълго време.
Като разбереш, че няма да го има скоро - проявяваш нескрит интерес.
Като замине - дори не пишеш по скайпа, мейла или ФБ.

Питам -  що по дяволите не питате директно човека как е, ами разпитвате леля му, стринка му, вуйна му и така до 9-то коляно.... Толкоз трудно ли е да му се невиди, ако чак пък толкова много ви е грижа за тоз човек- да му звъннете, да му пишете няколко реда?!?!?!

Пуууу, чувствам се като кол център.... повече не отговарям на никакви въпроси за никой, всеки си има телефон, технологиите са достатъчно развити- измислете как и като ви е нещо много интересно- досетете се, че имате приятели и им звъннете лично да ги питате как са и ся аджеба кой с кой бил, де работел, косата му лилава ли е или жълта.....

Писна ми от престорената ви заинтересованост!!!!!!!! Защото, ако наистина се интересувахте от някой, щяхте лично да се свържете с него.....
Аз не съм информационна станция и не отговарям за душевното и материалното състояние на някого, че да мога да ви отговарям на въпросите...

баба ми и нейната приятелка!!!

Приятелката на баба ми- баба Янка й казала, че има чартърни полети на много ниски цени! Чудя се въобще баба ми може ли да произнесе думата "чартър" и знае ли значението... и как аджеба се намира в края на ноември билет за Нова Година.. Мисля да звънна на баба ми да каже на Янка да ми уреди един лоу кост билет... :) тез бабки са голяма мафия.. да са живи и здрави!

вътрешно

Самотата е в главата...

Чувствата и емоциите вътре в нас...

И всичко се обуславя не от мястото, а от нагласата.

защо?

Защо на ум си казваме "Обичам те", а на глас страхуваме се да го изречем?

Защо ли толкова е трудно две думички да облечем със звук?

думи или...?

Хората си мислят, че когато другите говорят, това са думи изречени на вятъра...

Сякаш си говориш, за да си разнообразяваш..

Учудих се, когато една приятелка се изненада, че и съобщих новина, която вече й бях казвала... Не й се вярвало, че съм мислела да го направя наистина.

И тогава, а и заради друг път, случки с други хора разбрах- хората буквално говорят на вятъра и не са свикнали да употребяват думите с тяхната тежест, както и не са свикнали да приемат на сериозно думите на хората срещу тях.

душа на парченца

Опитвах да се събера...

Но се бях разпиляла на толкова много парченца..

Душата ми вече не беше цяла, а някъде по пътя в живота ми беше разчупена, изпусната, изоставена и разпръсната...

Сега исках да си я върна толкова много... моята душичка..

Но не можех.. сякаш вече беше късно...

Колкото и да се опитвах... Не успях!

И няма сълзи, които да отмият мъката...

Докато днес си мислеше как кафето ти не стана със същия каймак, какъвто харесваш и се изнерви за това, дори наум...

Докато стоеше пред гардероба си в продължение на 10 минути и се самосъжаляваше, че нямаш хубави дрехи за обличане...

Докато се обуваше и на излизане на вратата си помисли как есента наближава, а старите ти обувки не стават и трябва да отидеш до мола да си купиш нови и то в крак с модните тенденции...

Докато вървеше за работа и се ядосваше на дупките по улиците и на шофьорите, които не спират на пешеходната пътека...

Докато си мислеше, че колегата ти те гледа на криво и се главоболеше какво ли се е случило...

Докато се изнервяше на това, че чакаш на опашката, за да си купиш нещо за обяд, а минутите минават бързо и обедната ти почивка е вече преполовена...

Докато си мислеше как по-пълноценно да си уплътниш уикенда, защото топлите дни са на привършване...

Докато се ядосваше, че тази събота и неделя може да не стават за плаж, защото е по-ветровито и мрачно...

Докато си мислеше как по дяволите може някой да е толкова несъобразителен за нещо, което на теб ти пречи или те дразни...

Докато цял ден позволяваше на дребни мисли и тревоги да заемат съзнанието ти и да пораждат в теб най-различни и често излишни емоции...

... Едно дете загуби своята прекрасна и всеотдайна майка ДНЕС! На 31-ви Август!

Един човешки живот си отиде!!

За една уникална и прекрасна жена... утрешния ден няма да дойде!

Едно невръстно... осиновено... и отгледано с много грижи и любов дете остана без майка, която му беше подарила втори живот, толкова прекрасен и щастлив.

И няма песен, която да отмие болката.

И няма сълзи, които да отмият мъката.

И няма думи, които да отместят тъгата от душата на хората.

Защото от смъртта винаги боли, дори когато е очаквана и предвидима...

Защото просто БОЛИ...

И ще трябва огромна вътрешна сила на един баща да продължи да отглежда детето си сам, защото неговата прекрасна съпруга участваше в неравностойна битка с рака.. тази толкова коварна болест!

ПОЧИВАЙ В МИР, АСЯ!!!

:( :(