Щастието, свободата.... PARADISE

Толкова ми е приятно в собствената ми компания, че се чудя защо пропилях толкова време да търся приятни моменти в компанията на други хора... Времето безспорно учи на много неща!

Изгубих време, похабих си усилията да търся нещо, което мога да открия сама в себе си!
Но най-важното е, че разбрах, че го притежавам в себе си - щастието, да точно това щастие - вътрешното!!!! Изпитах го - сама със себе си!!!!!! :)
Изключително съм щастлива за всичко, което ми се случи през последните два месеца.. беше трудно, много трудно, но си струваше, защото сега се чувствам щастлива сама със себе си!

Разходка за неизречена раздяла

"When someone leaves, it’s because someone else is about to arrive – I’ll find love again." (Paulo Coelho)


Душата ми плаче.
И този път имам сълзи, които не мога да спра.
Този път имам... и себе си, и самотата, и сълзите, всичко си е мое и го притежавам до болка.

Без думи.
Те не са необходими.
Мълчанието казва много повече неща от думите.
Погледите са достатъчни. Вперени в нищото, в безкрая, в празното пространство, без посока... Те са повече от достатъчни.

И тези усмивки, които имаме са просто плод на нашето състояние, но не се уточнява кое - дали това в което се намираме или това, в което ни се иска да се намираме.

Този път всяко докосване беше болезнено. Малко и силно, но достатъчно, за да каже много повече без думи, отколкото с тях. Достатъчно... за да разбера, че всичко може да бъде плод на нашите фантазии, достатъчно, за да ме накара да почувствам, че отново съм сама.

Благодаря ти, че те имаше, че те има.
Научих.
Много.
Или поне достатъчно за сега.

Inner peace

Flow with whatever may happen
and let your mind be free.
Stay centered by accepting whatever you are doing.
This is the ultimate.
Lao Tzu

In the attitude of silence
the soul finds the path
in a clearer light,
and what is elusive and deceptive
resolvse itself into crystal clearness.
Mahatma Gandi

There are only two ways to live your life.
One as though nothing is miracle.
The other is as though everything is a miracle.
Albert Einstein

Whatever you are doing, seeing, hearing, touching,
smelling, eating or saying,
realize you essential nature as pure Consciousness.
This is the way to liberation.
Maharamayna

The true value of a human being
can be found in the degree
to which he has attained liberation from the self.
Albert Einstein

Be a lamp into yourself.
Work out your liberation with diligence.
Budha

Look at this window:
it is nothing but a hole in the wall,
but because of it the whole room is full of light.
So when the faculties are empty
the heart is full of light.
Chuang Tzu

I am a living member
of the great family of all souls.
William Charming

inside

.patient
.speechless
.indifferent
.lonely

Липсваш ли ми? Липсвам ли ти?

Носталгично съботно настроение... малко спомени... от липса на нови преживявания... от липса на обич, от липса на внимание.... ето това се сетих:

"тази вечер съквартирантката ми ме караше да си правим палачинки и аз се сетих как ти ми правеше... беше толкова хубаво...... събота сутрин.. аз спя още... ти правиш палачинки... всичко мирише на палачинки... ставам и ти поднасяш закуската.... приказка... беше истинска приказка.... :) понякога ми липсват нашите моменти.... както и това колко беше загрижен за мен... и всяка вечер ми казваше.. без изключение.. ако ми е студено да те събудя, за да ме завиеш с твоята завивка... :) мхм...... въпреки, че се разделихме... винаги се сещам с хубаво за времето, когато бяхме заедно.... имахме само хубави моменти... само хубави... :)"

* * *

понякога
самата аз
не искам
думи, внимание... като подаяние..
затова сега не пиша
не говоря
не се обаждам
защото не искам да прося внимание.

понякога
предпочитам сама да премина
през мъката
да я изживея и после
... после нещо хубаво със сигурност ще ме сполети...

Двама ли сме или не? Мога ли да разчитам на теб?

Ако преживяваш сам моментите на радост и тъга.
Ако преживявам сама моментите на тъга и радост.
Тогава защо сме заедно?

Къде е смисъла на това да се наричаме "двойка"?

И ако в началото на връзката си се държим като женени от двадесет години, които се чудят как да избягат един от друг по-бързо, тогава защо сме заедно?

Къде остана непреодолимото желание да видиш някой, да му звъннеш, да му пишеш... къде останаха тези неща, които показват на другия, че може да си общува с теб без задръжки, премерени и претеглени думи, недомлъвки и въпросителни усмивки...?!? Къде остана голямото ти желание да ми видиш усмивката?

Ако преживяваме нещата през разстояние... и дори не си пишем... тогава защо се наричаме "двойка"? Защо? Кажи ми....

Къде е удоволствието от това да сме заедно, ако всеки път когато се срещнем всеки си седне пред компютъра и си мълчим дълго "заедно"?
Къде е насладата от това да сме заедно, ако за 10 дни прекараме 10 минути заедно в истинския смисъл на думата - стоейки и говорейки, общувайки един с друг... А може би това е много за теб? А няма ли какво да направим заедно - да излезем на разходка, да гледаме филм, да си сготвим... просто да правим нещо заедно?

Моля те, остави празните думи, че всичко ти е наред, когато в погледа ти чета тревога и проблеми... неизказани такива.. Моля те, не ми казвай, че си много хепи, защото ако беше щеще да искаш да си общуваме нормално... КАКТО ПРЕДИ!!!


Днес мисля, че всичко вече премина всякакви граници.

Да, отношението ти мисля, че не ме нарани толкова, колкото ме обиди...

И сега, точно от сега започвам да играя твоята игра.. Наслаждавай се!

Ти сам избра това!!!! :-)

Поздрав!!! :) За хубавия ден и хубавия живот!!!!

Ностлагично

Иска ми се да отида някъде, да изчезна за няколко дни, не повече.. да изключа телефона си, да нямам компютър,.. да съм на различно място...... да не може да ме открие никой... да остана със себе си, да се изправя срещу себе си и собствения си страх - да остана сама, да го преодолея и да се изправя толкова силна, поне колкото сега, а и още повече.

Искам да остана сама поне за малко. Сама, но не по начина по който съм сега... А сама на различно ново място, където не познавам никой, където ще имам достатъчно време да преоткрия себе си.

Днес се върнах назад в живота си.. в мислите си... и за първи път от много много време ми стана носталгично за всичко, което съм имала... което не се различава коренно от това което имам сега, но пък много ми липсва...

Искам си усмивките в душата, искам прегръдките топли и сгряващи, които получавах точно когато имах нужда, а не после в някой момент, когато вече не са ми нужни.
Искам си удобството и комфорта, които изпитвах от мисълта, че до себе си имам някой, който ме подкрепя, който ще ме изслуша винаги когато нещо много ми тежи на душата и ще ми подаде ръка, за да ми помогне.
Искам да знам, че в моите най-трудни моменти ТОЙ е тук... ДО МЕН... С МЕН...

Изморих се сама срещу вятъра да вървя.
Изморих се да протягам ръка в празнотата.