Точно там където си казахме нашето "чао" и сложихме края на нашите усмивки заедно.. точно там искам да оставя всичко и повече да не се връщам към това, през което преминах, за да те спечеля и за да те загубя не след дълго. Защото за мен това не е поредната временна юношеска връзка, каквато всъщност беше за теб, за мен ти беше нещо.... нещо... има ли значение какво, като дори и да знаеш ще се изсмееш или ще ми дадеш някоя поука да си имам в живота и да не си я забравям.. Нима ще се трогнеш дори просто като човек на човек за всичко, което съм чувствала или чувствам.. едва ли. Даже дълбоко се съмнявам, че самочувствието ти ще ти позволи да вникнеш в думите ми, в душата ми..... а и като се замисля кому е нужно. Живей си животеца, все така безгрижно, защото мисля, че съвсем ти приляга на начина на мислене...
Аз вече се изправих след голямото падане. Вече почувствах сладостта на свободата и най-вече прекрасното чувство на това, че осъзнах колко безполезно е за съжаление да си губя времето.
И ти пожелавам всичко най-хубаво! Защото го заслужаваш...
