Грешките на хората понякога са непоправими

Родители, които сте изоставили децата си в ранна детска възраст под различни предлози, не се опитвайте да създадете близост между себе си и детето си, безполезно е вече.
Използвайте времето си за по-полезни неща, защото времето назад не се връща и детето ви няма тази нужда от вас, която е имало когато е било малко.
Не подкупвайте вниманието на детето си с материални неща... не материализирайте мечтите си за близост с куп безполезни неща, подаръците не връщат годините и не запълват празнините в душите на хората.
Дано поне сте постигнали целите си - може би добра кариера или пък свобода от ревящи деца, нуждаещи се от вашите грижи.
Дано ясно разбирате, че именно децата ви всъщност не са ваши деца, а са деца на родителите ви, които вероятно са ги отгледали, или пък на бавачките на които сте ги давали или пък на учителките си в детската градина.... И най-вече - те са големи хора и не се нуждаят от престорените ви грижи след толкова много години!

Жал ми е както за лошото детство на децата ви, така и за вас... защото това никога няма да спре да ви тежи на съвестта (ако разбира се изобщо имате такава).....

Липсваш ми

Липсваш ми!!!

Много ми липсваш!

Защо готвим?

Защо готвим всеки ден?
От бедност или от удоволствие?
Това е казусът!Готвим, защото нямаме пари да се храним на заведения и да не губим време в стоене пред печката или просто това ни харесва?
Много ли ни се иска всеки ден да бъркаме манджи на котлона и да се омирисваме или просто полупразното портмоне говори без глас, че друга алтернатива нямаме?
А може би се храним по-здравословно и отхвърляме всякакъв тип нездравословни храни, които предлагат заведенията?
Хайде без тези... Нека си го кажем направо.. - готвим, защото в 90% от случаите се налага да сготвим, за да не умрем от гладна смърт.
А при вас как е?

Безотговорността в един, поражда презрение в друг

Тъжно е да гледаш как един родител оставя детето си да оцелява, вместо да живее... Това е не само безотговорно, но и подсъдно... На другият свят, когато Господ раздава присъдите ще разберете как се е чувствало вашето дете, докато вие сте го лишавали от толкова много неща, защото сте безотговорни. Хора, които не могат да носят отговорност не бива да стават родители!!!

Писна ми от несериозни хора

Хора, които не държат на думата си...
Точно тези хора ме правят такава каквато не искам да бъда – РАЗГНЕВЕНА.
Защото.. защото когато кажеш нещо е редно да не се отмяташ от думите си след това.
Бясна съм, защото да гледаш от високо не те прави нещо повече освен смешник в очите на другите, защото от горе лесно се пада, понякога дори неусетно.

Момчета пораснете!

Момчета пораснете.Приемете за нормално, че е време да пуснете ръката на майка си и да се опитате да бъдете самостоятелни. Може би ви се вижда твърде трудно, щом като съвсем скоро сте спрели активно да сучете и вече можете да сядате на гърне, а не да използвате памперси, но... това е реалността. И ако искате жените да ви приемат като "Мъже", а не като "момченца", то просто моля ви, ПОРАСНЕТЕ.
Живота е предизвикателство за всеки, но това не бива да ви плаши. Ние жените даже ви даваме шанс постоянно да се доказвате, че можете да сте "Мъже", а не "момченца".
Ясно е, че страха от това, че мама няма да е до вас, за да ви изпере дрехите или да ви сготви за обяд и вечеря е твърде голям, но за Бога, не се плашете. Това ще е трудно за вас само в първите няколко дни, докато се научите да си правите сандвичи, а след това и други "сложни неща", като пържени яйца, спагети и т.н.
Бъдете смели! Рискувайте! И пуснете ръката на майка си и с висок глас заявете, че сте "Мъже", а не "момченца".
Не страдайте за майките си, когато ги видите да плачат за вас. Винаги страданието на майката износила в утробата си едно създание е голямо, когато тя разбере, че не и принадлежи изобщо. Болката и, че отрочето и вече е "Мъж", който по дяволите тя няма да може да контролира, така както го е правила, докато е бил "момченце" ще е голяма, но тя е ПРЕОДОЛИМА.
Ако искате да имате партньор в живота си, първо ще трябва да приемете, че майка ви е жената, която ви е отгледала, но не и жената която ще ви гледа цял живот.
РИСКУВАЙТЕ и бъдете "МЪЖЕ", ако ви стиска!!!

За мечтите, за носталгията и хубавия неделен ден...

Не е ли по-лесно да мислим за самотата, като за свобода. Нали всеки иска това, точно това.. да бъде свободен.
Слънцето силно огрява терасата ми и много спомени изплуват в съзнанието ми, но всъщност се чувствам много добре. Мисля за това като за нещо хубаво на което му е минало времето, а на негово място идва нещо още по-добро или пък по-интересно.
Не е ли жалко, че оценяваме какво сме имали, едва когато го изгубим... Да, но пък какво можем да направим, освен да продължим напред и да се поучим от грешките си...
И днес е един от онези дни, в които нямам какво да правя, нямам планове и съм в очакване нещо хубаво да ме сполети. Твърде оптимистично звучи, нали? Не ми пука.. предпочитам да е твърде оптимистично, отколкото твърде песимистично.