Разходка за неизречена раздяла

"When someone leaves, it’s because someone else is about to arrive – I’ll find love again." (Paulo Coelho)


Душата ми плаче.
И този път имам сълзи, които не мога да спра.
Този път имам... и себе си, и самотата, и сълзите, всичко си е мое и го притежавам до болка.

Без думи.
Те не са необходими.
Мълчанието казва много повече неща от думите.
Погледите са достатъчни. Вперени в нищото, в безкрая, в празното пространство, без посока... Те са повече от достатъчни.

И тези усмивки, които имаме са просто плод на нашето състояние, но не се уточнява кое - дали това в което се намираме или това, в което ни се иска да се намираме.

Този път всяко докосване беше болезнено. Малко и силно, но достатъчно, за да каже много повече без думи, отколкото с тях. Достатъчно... за да разбера, че всичко може да бъде плод на нашите фантазии, достатъчно, за да ме накара да почувствам, че отново съм сама.

Благодаря ти, че те имаше, че те има.
Научих.
Много.
Или поне достатъчно за сега.