Двама ли сме или не? Мога ли да разчитам на теб?

Ако преживяваш сам моментите на радост и тъга.
Ако преживявам сама моментите на тъга и радост.
Тогава защо сме заедно?

Къде е смисъла на това да се наричаме "двойка"?

И ако в началото на връзката си се държим като женени от двадесет години, които се чудят как да избягат един от друг по-бързо, тогава защо сме заедно?

Къде остана непреодолимото желание да видиш някой, да му звъннеш, да му пишеш... къде останаха тези неща, които показват на другия, че може да си общува с теб без задръжки, премерени и претеглени думи, недомлъвки и въпросителни усмивки...?!? Къде остана голямото ти желание да ми видиш усмивката?

Ако преживяваме нещата през разстояние... и дори не си пишем... тогава защо се наричаме "двойка"? Защо? Кажи ми....

Къде е удоволствието от това да сме заедно, ако всеки път когато се срещнем всеки си седне пред компютъра и си мълчим дълго "заедно"?
Къде е насладата от това да сме заедно, ако за 10 дни прекараме 10 минути заедно в истинския смисъл на думата - стоейки и говорейки, общувайки един с друг... А може би това е много за теб? А няма ли какво да направим заедно - да излезем на разходка, да гледаме филм, да си сготвим... просто да правим нещо заедно?

Моля те, остави празните думи, че всичко ти е наред, когато в погледа ти чета тревога и проблеми... неизказани такива.. Моля те, не ми казвай, че си много хепи, защото ако беше щеще да искаш да си общуваме нормално... КАКТО ПРЕДИ!!!


Днес мисля, че всичко вече премина всякакви граници.

Да, отношението ти мисля, че не ме нарани толкова, колкото ме обиди...

И сега, точно от сега започвам да играя твоята игра.. Наслаждавай се!

Ти сам избра това!!!! :-)

Поздрав!!! :) За хубавия ден и хубавия живот!!!!