„Искам нещо да ти кажа...” се роди от там, че просто искам нещо на някого да кажа, а понякога думите са излишни, нали се досещате... Но и на мен устата ми е голяма, та чак не се спирам да приказвам и от там идва целия проблем.
Тази вечер си говорихме с Теди за разни неща, казахме си доста от това, което имахме да си казваме... искам да кажа, че... изляхме си думите от устите или поне аз моите.
И тя ми каза разни хубави неща, та ако някой ги чуе и не ме познава ще си каже „бреееййй, тя е страшен човек”. А всъщност аз сама понякога на себе си не мога да отговоря на въпроса „Какво съм аз?”.
И тя ми каза, че съм объркала като съм записала икономическа специалност, трябвало било да пиша Психология. Е, вече и аз май клоня към това мнение, но е късно... в нашия университет няма такава специалност. Както и да е.. ще го преживея, а и като ми е хоби не ми е зле. Чета си блогове, книги и научавам това, от което се нуждая.
Май пак се увлякох да пиша, а?
(Без никаква връзка)
Днес обядвах на Хепи (на Червения площад) и за първи път почувствах, че съм прекарала пълноценно времето си за обяд, докато съм сама. Успях, ура! Изчетох списание „Мениджър” и когато стигнах на тъпото „Ева” – онова с многото реклами и картинки ме заболя главата и даже не си направих труда да го разлистя цялото. А и вече почти бях към края на хрупкавите филенца с царевица и блажено почнах да визуализирам как с огромно настроение ще си доработя, а и петък е... как да няма настроение човек, като е края на работната седмица?
Ох, чак сама не се понасям, ама айде... Принципно тези думи все едно не са излезли от моята уста, защото аз почивните дни от известно време не ги харесвам. Обикновено дойде ли събота и неделя и се депресирам, защото нямам работа с която да си запълвам времето, а ако не правя нищо имам чувството, че си губя и пилея времето. Подчертавам, че ми е достатъчен един час или два, за да се насладя на съботната утрин, спокойната закуска, проверката на мейла и на каквото още си чета, малко телевизия и музика и.... след това просто не ме свърта, защото не мога да лежа цял ден, филми не обичам да гледам до припадане, а книга повече от два часа не ми се чете... нъц... а все пак уикенд е и не се работи...
Вече чак ми се иска да си имам още една работа за събота и неделя, за да чувствам че съм оползотворила добре времето си.
Приключения, приключения ми трябват на мен..:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар