Без заглавие

Ден след празника на жената.
А това всъщност има ли значение?
Ако някой изобщо чете блога ми (а то има ли нещо за четене?), добре де, ако някой изобщо го гледа от време на време, значи е забелязал, че съм го поизоставила доста. Не съм писала от много време. Не намирам време или пък желание.. голямо оправдание, а? Даже не се оправдавам... Да!
Днес се чувствам като една празна кутия или една празна чаша или нещо друго, което е празно, и вчера се чувствах така, но днес е повече от вчера. Някак съсипващо и унищожаващо. И си го правя сама, чудно а?
Предизвиквам всички, които успяват да контролират емоциите си да кажат как става това. Лошо нещо е самоунищожението, освен ако не е преход към нещо добро. А какво ще стане, ако прехода продължи по-дълго от нормалното?


Една любима песен...

Ayo – These Days

музика: тук

I know I should be more grateful
grateful for everytihng I have
And I know I should be less downfall
But unfortunately Iam just human
I'm in a big hole surrounded by fear
I'm in a deep dark hole
Deep enough for me to disapear
But should I go if earth the only place I know
All I know is I don't want this anymore
Livin' out life without nowhere what a distant is searching for

There are days where I would love to be somebody else
Days where I am fighting myself
There are days where I wish I would be a child again
And sometimes days where I wish they wouldn't last
Days where I wish I would be dead

Step back, stay away from me
Can't you respect that I only need my peace
These days I'm too weak to see
These days I'm all about me
I don't want to talk this out
Cause there are certain things we don't need to talk about
The silence in between will let you know what I mean
And each time I try to escape
I pray to go not to let me fake
And to take my doubts away
Hum hum....

There are days where I would love to be somebody else
Days where I am fighting myself
There are days where I wish I could be a child again
And sometimes days where I wish they wouldn't last
Days where I wish I would be dead....