Наближават празници. Почти дойдоха.Е, трябва ли пък да празнувам, когато не ми се празнува?
На Коледа по принуда със семейството ще се "празнува"... това е ясно и даже ще преживея някак това дълго стоене на масата, поглъщането на огромни количества храна, сякаш на следващия ден света свършва.
Но тук идва въпроса - защо никой не може да разбере, че на Нова Година искам просто да си лежа в леглото и да си скучая по моя начин... примерно... А не искам да се събирам с хора, не ми се ходи на ресторант... И в моменти като този ми се налага да лъжа. И почвам вече активно да го правя идните дни, та чак докато дойде Нова Година.
На едната си приятелка трябва да кажа, че ще съм с колеги. На колегите трябва да кажа, че ще съм с приятели. На сестра ми трябва да кажа, че ще съм с приятелката ми, на нашите същата версия.
И защо всичко това? За да успея най-накрая на спокойствие да вися пред телевизора, лежейки под завивките? Ах, колко трудно! Само ако можеше просто всички да ме оставят на мира с непрестанните си въпроси за каквото и да било, включително и да ме карат на сила да празнувам и да ме канят на паритита, когато съм им казала, че аз на този ден ще съм си в нас...
Няма коментари:
Публикуване на коментар