А?
Дали да си хапна ли или да не си хапна...
Е к'во пък толкова сега, ако вървейки си сгъна една мазна баничка. То дет се вика сега да няма да правим на въпрос, че мазнинката от баничката се стича по пръстите ни и трайно и спокойно се настанява в шала ни или в най-лошия случай на панталона ни...
Това виждат очите ми сутрин, когато вървейки отивам към офиса или пък следобед, когато излизам да свърша нещо. Деца, мъже, жени... всички са се наредили на опашка пред баничарниците и поръчват. "Едно рогче. Една баница. Един геврек..." и така до безкрай. А после 1/3 остават там и изяждат всичко за секунди, 1/3 от хората слагат в торбичка и тръгват, а последната 1/3 просто сгъва хартията и тръгва, ядейки.
И иначе така поддържаните и наконтени дами, претендиращи за статус в обществото, които не биха направили това и онова, с големи крачки се отправят към мястото към което са се запътили, хапейки бързо вече изстиналата, станала на каиш, баничка.
"Но няма нищо" - биха казали хората... "И на мен ми се е случвало това, налага се понякога".
И аз така като бях малка... признавам си... кой знае колко закуски съм изяла от баничарницата до училище, докато на гърба ми виси тежкия товар със знания, а в ръцете ми закуска.
Но тогава не осъзнавах всичко това...
Няма коментари:
Публикуване на коментар