Изяж ме!

В последният ден от месеца си мисля как бързо лети времето!

Промените за първите 3 месеца от 2013 ги оценявам като по-скоро положителни.
Станах веган, в следствие на което се чувствам прекрасно, защото направих осъзнат избор, а не мъчително принудително ограничаване на нещо. Но по тази тема няма да навлизам в подробности... Най-общо казано - промених отношението към себе си, сменяйки стила си на хранене и тялото не пропусна да ми се отблагодари, защото най-накрая се погрижих за него- спрях му доста вредни неща като месо, млечни продукти от всякакъв род и животински като цяло. Изкарах на сурова храна един месец, прочистих организма си, спрях кафето - и все още съм жива, та даже и за ужас на всички не ми се доспива следобеда, така както на тях (които пият кафе), а в същото време сутрин ставам винаги по-рано от алармата си и съм наспана, като изключим някои редки моменти разбира се, когато съм спала само 3-4 часа.... :))

Чувствам лека умора от хората около мен, които си губят времето да ме убеждават, че съм направила грешен избор за храненето си, сякаш аз съм тръгнала да ги агитирам пък да спират те нещо си..... Това е дразнещо общо взето, тъй като като голям човек смятам, че мога да реша сама за себе си с какво да се храня и не задължавам никого да бъде съгласен с моята идеология, както не искам и никой мен да ме убеждава да ям нещо, което не ми се яде- като месо например.