Когато се докосвам до душата ти...
Сякаш съм слънчев лъч, галещ глухарче.
Толкова е нежно, неустоимо и красиво това преживяване, че понякога забравям за всичко.
Усмивката ми е израз на вътрешното ми състояние и ти доста често си главната причина тя да се изписва на лицето ми.
Когато ме погледнеш нещо в мен се разтапя, може би цялата ми душа.
Когато ме докоснеш усещам прилива на енергия.
Когато те прегръщам сякаш всички малки частици в мен бушуват от щастие за възможността да съм толкова близо до теб!
В ръцете ти е най-добре, хайде погали ме...
Аз ще ти говоря тихо, да ме чуеш само ти! За мъничко до мен се спри!
Няма коментари:
Публикуване на коментар