Like the desert waiting for the rain, Like a school kid waiting for the spring, I'm just sitting here waiting for you...
четвъртък, 29 ноември 2012 г.
престорената ви заинтересованост вече ми омръзна
Когато знаеш, че някой е тук - не се сещаш да го потърсиш дълго време.
Като разбереш, че няма да го има скоро - проявяваш нескрит интерес.
Като замине - дори не пишеш по скайпа, мейла или ФБ.
Питам - що по дяволите не питате директно човека как е, ами разпитвате леля му, стринка му, вуйна му и така до 9-то коляно.... Толкоз трудно ли е да му се невиди, ако чак пък толкова много ви е грижа за тоз човек- да му звъннете, да му пишете няколко реда?!?!?!
Пуууу, чувствам се като кол център.... повече не отговарям на никакви въпроси за никой, всеки си има телефон, технологиите са достатъчно развити- измислете как и като ви е нещо много интересно- досетете се, че имате приятели и им звъннете лично да ги питате как са и ся аджеба кой с кой бил, де работел, косата му лилава ли е или жълта.....
Писна ми от престорената ви заинтересованост!!!!!!!! Защото, ако наистина се интересувахте от някой, щяхте лично да се свържете с него.....
Аз не съм информационна станция и не отговарям за душевното и материалното състояние на някого, че да мога да ви отговарям на въпросите...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар