Знам, че не трябва да се вълнувам много за неща като лицемерието и лъжите на хората, но... този път останах безмълвна и не толкова изненадана, колкото разочарована от хора, които познавам и които се държат ненормално нагло и лъжат, гледайки в очите.
Не разбирам защо хората се хранят с клюки. Защо гледат с изкуствените си и мазни усмивки и лъжат, гледайки в очите, а после бързат да обсъдят живота ти... И това явно ги нахранва... подхранва и ги поддържа живи...
Защо хората си мислят, че града е ужасно голям и по някаква случайност няма как да се засечем? Света е малък, а какво остава за града, в който живеем.
На кого са нужни големите изкуствени усмивки? Не и на мен.
Защо хората подхранват себе си с информация за живота на другите? Може би техния живот е толкова скучен, че не им остава друго.
Нищо ново, биха казали някои хора. Да, наистина лицемерие и лъжи под път и над път. Днес ти се усмихват изкуствено и са ти големи приятели, интересуват се от теб, а утре те обсъждат. Аман от циркаджии!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар