на къде?

Не съм писала от месеци насам.. чак ме е срам.. моят блог... а всъщност.. самотник пълен.. изоставен..
Не знам за какво да пиша.. а същевременно толкова много мисли ми се въртят из главата..

...

Искам да се махна от тук... и си въобразявам, че някъде другаде по света ще съм по-щастлива от тук... а дали си въобразявам? Това е въпрос, който подлежи на обсъждане... между мен и мен.. хаха.. :)

Не мога да живея в тази среда, просто сякаш имам алергия към нея.. а може би нямам? Може би просто това, което ми е необходимо не е тук и затова се чувствам така...

И все пак... бих заминала... там където чувствам, че една част от мен ме чака..

5 дни

5 дни.

...до деня, в който майка ми ме е родила... точно на Никулден.

Заради което все са ме питали как може да са ме кръстили Гергана. 

Харесвам си името, независимо как ще бъде изречено... 

5 дни.

...в които ще съм все така самотна, както бях през останалите дни,

но в които ще опитам да не превръщам поредния си рожден ден в огромна емоционална дупка.. а ще запазя самообладание.. и..

пак..

ще си напомням, че ставам на 24, а не на 104...

... имагинерно е всичко... най-лъжливо е чувството за сигурност, най-търсено спокойствието, а като го намерим търсим динамика, въртим се в собствения си кръг... от който бягаме и се връщаме.. цял живот търсим себе си и не се откриваме.. защото непрестанно се променяме...

Честит 1-ви Декември!

Нека този декември е хубав, топъл и щастлив, въпреки душичката, която на много от нас ни липсва да ни стопли, защото я няма или е далеч...

С една идея по-отговорни към нашето щастие.. с една идея по-оценяващи това което имаме.. Нека направим опит да се усмихнем, въпреки всичко.

...за сватбите, бебетата и общоприетите норми

Днес една от най-добрите ми приятелки ми съобщи, че е получила пръстен... Ах, така се развълнувах като научих, че чак ми се насълзиха очите и си помислих... ето така се случва при нормалните хора... и й казах, че се радвам и е страхотно, че има такива емоции, а тя ми каза, че и аз ще имам... да бе да.... почти й повярвах...
Същевременно разбрах, че една наша обща позната е бременна, а онзи ден видях снимка във фейса на своя колежка, която се е омъжила.
Като цяло съм в жестока дупка в това отношение, защото не мога да реша кое е по-хубаво- да имаш семейство или да нямаш, да имаш дете или да нямаш...
Някой друг задава ли си подобни въпроси?

Огромна въпросителна

Чувствали ли сте сякаш не можете да почувствате себе си... сякаш цялото ви съдържание липсва... сякаш човешката ви система просто показва "System Error", и нямате не физическата, а психическата възможност да се вземете в ръце... да се изправите и да направите бърз план за действие.

Е, драги приятели, свиквайте.. особено, ако сте мазохисти и обичате да се вкарвате дори несъзнателно в такива състояния...



...

В живота си бягах от привързването.
Успях да се откъсна психически от това да се привързвам към мястото на което живея, успях да спра да се привързвам към вещите си прекомерно много, станах гъвкава и доста мобилна, прекалено свободолюбива и малко хаотична. Изведнъж усетих, че вместо да събера всички частици от себе си на едно място, всъщност се разпилях прекомерно много, бих казала неразумно... дотолкова, че изгубих сензорите си за чувствителност.. и вече усещам себе си, сякаш и да ме сложат в пъкъла пак ще се адаптирам... и в крайна сметка душата ми все ще е тази обърканата, счупената и разпиляната, с която съм се запознала от толкова време...

Днес Ви пожелавам хармония и вътрешен мир!

Да живееш с малко.. и да си щастлив

Когато се движим сред хората, когато доброволно определяме себе си като роби на суетата си, тогава сякаш каквито и прозрения да се опитва да ни даде Вселената, то все не можем да ги видим.

Как да живееш с малко и да си щастлив е нещо, което искам да ви разкажа, за да видите, че извън суетата в прекомерни граници, съществува друга красива страна на живота.

Преди около две седмици си купих дрехи от магазин за втора употреба. Считам това не просто за наложително (защото нямам пари да си купя нови, а имам нужда), а и за едно чудесно потребление за втори път на неща, които не са стигнали до своя край и не са се амортизирали, един чудесен начин да имам какво да облека, което ще е по-добро със сигурност от протритите ми парцали...

Другото нещо, което ми се случи е, че останах почти без пари, но не казах на никого и дори не го отчетох като тревожна мисъл, която да ме обсебва и поставя в напрежение.
Да, в момента имам 2 лв. в портмонето си и това е така от онзи ден и ще бъде до края на тази седмица вероятно... освен ако не се спъна в някоя банкнота по улицата, но като че ли бих желала да предотвратя такива неща, защото и без друго вчера паднах на дясното си коляно и го потроших.. Не е счупено, но е подуто и на него има цяла гама от цветове, преливащи един в друг. И въпреки това съм благодарна на Господ, защото знам, че това е нещо през което трябва да мина точно сега и защото знам, че можеше да е и много по-зле.. В действителност пазя колената си вече 5 години и то изключително много, защото имам една операция на едното, а и си имах доста проблеми.. та от тогава насам не съм падала.... не и по този начин...

И... скъпи приятели... красотата може да откриете във всичко, стига да имате очи да я видите... и желание, разбира се!

Днес ме осени невероятно вдъхновение (може би моя начин да покажа на себе си, че не желая да бъда глезла, когато нещо ме боли) и приготвих няколко неща с наличните у дома запаси, защото нямам пари за покупки.. Направих прекрасни и вкусни домашни солети със слънчогледови ядки и зехтин, бисквити с овесени ядки и аромат на ванилия и канела, ориз по италиански с домати и маслини "Каламата", ароматна салата от печен пипер и едни сухари по селски.... И съм много щастлива, че успях да не се поддавам на емоцията да тъгувам, че нямам пари, защото всъщност не съм останала гладна, нито на улицата, а даже повиших своята креативност в кухнята..
Всъщност не се беше случвало да готвя скоро... Даже да готвя.. се превърна в лукс, от който и аз не знам защо се лишавам.. но днес беше един доста продуктивен ден.. и между всички тези вкусотийки си почивах с по една торбичка лед на коляното, вярвайки, че ще ми мине по-скоро.

ТИ СИ МАГНИТ ЗА ЩАСТИЕ! Повярвай в това!

Бих желала да ви опиша нещо прекрасно, красиво и радостно, нещо което изпълва съзнанието ми с ярка светлина и чиста енергия - силата на моята мисъл, силата на вашите мисли.

Когато преди 2 седмици си помислих, че искам нещо, но мисълта премина през мен като лъч светлина на който се зарадвах и повярвах, че съществува, тогава мигновено получих онова което исках. 

След два дни си пожелах още нещо и дори не мина час, а то вече се превърна в реалност.

Така постепенно се убедих, че не искането, а вярата ми донесе онова от което имах нужда и желаех толкова силно. Мисля в изобилие и живея в изобилие. 

Онзи ден докато си почивах през ума ми мина още една мисъл и вчера по най-неочаквания начин получих това, за което снощи мислих... 

Изненадах се безкрайно много на тази случайна неслучайност.

Няма случайни неща.

И вчера докато върших някакви неща през съзнанието ми прелитаха тревожни мисли, за които не знаех как точно ще намеря решение, но все пак вярвах, че такова съществува. 

Истина е хора, казвам ви - то дойде! И ме спаси! И още едно дойде... И енергията се задвижи на толкова бързи обороти, че ми остана време само да повтарям "Благодаря, благодаря, благодаря!" на ум... 

Дори нямах време да се зарадвам силно, защото това дойде като нещо очаквано... аз просто знаех и вярвах, че ще настъпи светлина в тунела и проблемите ми няма да са вече проблеми...

И сега си мисля... колко съм щастлива за това и още много...

За всичко осезаемо и неосезаемо.

Не спирайте да работите за себе си и върху себе си.

Правете добро на хората и им помагайте винаги когато можете без да очаквате нищо насреща..

Доброто ще се завърне при вас като бумеранг, точно тогава когато най-малко очаквате и когато сте натрупали достатъчно хубава положителна енергия.

Вие можете да сте магнит за хубави неща!

велики ли са дните?

Един прекрасен празник се задава, а с него и поредица от почивни дни..
Дни в които всички отиват да се видят със семействата си, отиват на екскурзии, срещат се с хора, забавляват се... почиват си и се радват на живота! :)

... И всичко е хубаво.. но не и когато няма с кого да го споделиш...
Споделеното щастие е двойно щастие..

Аз нямам с кого да си споделя щастието, затова ви напомням на вас да не пропуснете да го направите.. ще се почувствате по-добре със сигурност!

Весели празници на празнуващите!