Искам нещо да ти кажа...

Двама ли сме или не? Мога ли да разчитам на теб?

2012-02-16T11:37:00.005+02:00

Ако преживяваш сам моментите на радост и тъга.
Ако преживявам сама моментите на тъга и радост.
Тогава защо сме заедно?

Къде е смисъла на това да се наричаме "двойка"?

И ако в началото на връзката си се държим като женени от двадесет години, които се чудят как да избягат един от друг по-бързо, тогава защо сме заедно?

Къде остана непреодолимото желание да видиш някой, да му звъннеш, да му пишеш... къде останаха тези неща, които показват на другия, че може да си общува с теб без задръжки, премерени и претеглени думи, недомлъвки и въпросителни усмивки...?!? Къде остана голямото ти желание да ми видиш усмивката?

Ако преживяваме нещата през разстояние... и дори не си пишем... тогава защо се наричаме "двойка"? Защо? Кажи ми....

Къде е удоволствието от това да сме заедно, ако всеки път когато се срещнем всеки си седне пред компютъра и си мълчим дълго "заедно"?
Къде е насладата от това да сме заедно, ако за 10 дни прекараме 10 минути заедно в истинския смисъл на думата - стоейки и говорейки, общувайки един с друг... А може би това е много за теб? А няма ли какво да направим заедно - да излезем на разходка, да гледаме филм, да си сготвим... просто да правим нещо заедно?

Моля те, остави празните думи, че всичко ти е наред, когато в погледа ти чета тревога и проблеми... неизказани такива.. Моля те, не ми казвай, че си много хепи, защото ако беше щеще да искаш да си общуваме нормално... КАКТО ПРЕДИ!!!

Днес мисля, че всичко вече премина всякакви граници.

Да, отношението ти мисля, че не ме нарани толкова, колкото ме обиди...

И сега, точно от сега започвам да играя твоята игра.. Наслаждавай се!

Ти сам избра това!!!! :-)

Поздрав!!! :) За хубавия ден и хубавия живот!!!!

Ностлагично

2012-02-10T17:02:00.003+02:00

Иска ми се да отида някъде, да изчезна за няколко дни, не повече.. да изключа телефона си, да нямам компютър,.. да съм на различно място...... да не може да ме открие никой... да остана със себе си, да се изправя срещу себе си и собствения си страх - да остана сама, да го преодолея и да се изправя толкова силна, поне колкото сега, а и още повече.

Искам да остана сама поне за малко. Сама, но не по начина по който съм сега... А сама на различно ново място, където не познавам никой, където ще имам достатъчно време да преоткрия себе си.

Днес се върнах назад в живота си.. в мислите си... и за първи път от много много време ми стана носталгично за всичко, което съм имала... което не се различава коренно от това което имам сега, но пък много ми липсва...

Искам си усмивките в душата, искам прегръдките топли и сгряващи, които получавах точно когато имах нужда, а не после в някой момент, когато вече не са ми нужни.
Искам си удобството и комфорта, които изпитвах от мисълта, че до себе си имам някой, който ме подкрепя, който ще ме изслуша винаги когато нещо много ми тежи на душата и ще ми подаде ръка, за да ми помогне.
Искам да знам, че в моите най-трудни моменти ТОЙ е тук... ДО МЕН... С МЕН...

Изморих се сама срещу вятъра да вървя.
Изморих се да протягам ръка в празнотата.

От днес

2012-02-10T00:25:00.003+02:00

От днес не искам нищо.

От днес нямам очаквания.

От днес съм щастлива сама със себе си.

От днес вече смених очите през които гледам.

От днес нямам нужда от теб!

От днес мога да живея сама!

От днес... вече съм различна.

Няма ме. Няма и да ме откриеш.

Самотата е константа в душата

2012-02-07T01:03:00.004+02:00

Сама.
Самотна.

Така се чувствам сега.

Не очаквам вече нищо.
Не искам вече нищо.

...

6-ти Февруари - специален ден!

2012-02-06T09:33:00.006+02:00

Днес е един специален, много специален ден, защото моята приятелка Тед има рожден ден!

Честит рожден ден!!!!

Искам да ти пожелая мила Тед да бъдеш винаги така истинска, да бъдеш винаги така емоциаонална, да си много здрава и изпълнена с енергия и положителни емоции, да бъдеш все така по малко неразумно влюбена и да има кой да те пренася в облаците, защото любовта прави с нас чудеса, да, истински чудеса.
Искам също да ти пожелая много успехи в това, с което се заемеш и да ти кажа, че никога не съм се съмнявала в теб.
Пожелавам ти тази твоя година, започваща от рожденната ти дата да бъде една прекрасна година за теб, защото ТИ ГО ЗАСЛУЖАВАШ! Нека вътрешната ти сила те тласка към висините, които си поставила като свои цели.
И не забравяй, че в живота е важен пътя по който преминаваме, за постигането на целите си, опита, който натрупваме. Животът е едно предизвикателство! Никога, никога, никога !!!! не се предавай и когато усетиш лека тъга в душичката си просто си помисли за всички хубави неща, които имаш и за всички мечти, които са станали реалност - а те са много, наистина много, сигурна съм!

Обичам те моя сладка Тед! :-*

За приятелката ми, която никога не ме е оставяла в трудни моменти...
За момичето, което става на 22 години и се държи мъжката ;)...
За жената, която много пъти е карала мъжете да полудяват в най-истинския и хубав смисъл...
За Теди, моята малка вече разумна и много пораснала ПРИЯТЕЛКА!

Егоистично или не?

2012-02-06T09:14:00.002+02:00

Днес искам да поговоря за егоизма.

Замисляли ли сте се колко егоистично се държите понякога?
Или пък се замисляте за егоизма само тогава, когато се нуждаете от нещо и приятелите Ви откажат.. и си казвате "егати егоистите...".
Днес аз се замислих, че всъщност несъзнателно щях да действам като егоист, но се усетих на време.
Един приятел ме покани на рожден ден днес и аз мислих една седмица дали да отида или не. Основно колебанията ми бяха, защото няма да познавам никой там, понеже нямаме общи приятели. И мислих, мислих, мислих.... и почти се бях отказала, като се оправдавах с думите "ще отида там, а няма да познавам никой, няма да се чувствам добре и т.н."... И в един момент се поставих на негово място. И прогледнах... Колко егоистично би било от моя страна да не уважа приятеля си на неговия рожден ден (не какъв да е ден), само защото смятам, че няма да ми е много окей там, а това дори не е сигурно.

Не забравяйте да се поставяте на мястото на другия, да погледнете през неговите очи.
Не бъдете егоисти!

Къде са пеперудите?

2012-02-03T21:03:00.002+02:00

Къде са пеперудите в стомаха? Къде е тръпката? Онази истинската, която те кара да ти омекват капачките на колената?
Къде е магията?
По дяволите, защо така бързо изчезва всичко?
Къде са безсънните ни нощи с безброй многото приказки?
Къде са ни погледите и смеха от опиянение, че сме един с друг?
Къде си отидоха музиката и виното, заместени от някой филм и нещо друго?
Къде са?

Искам си пак времето, което да искам да спреш за мен, за нас..
Искам си пак сутрините, в които чашите ни са празни, а на лицата ни греят усмивките и радостта, че сме прекарали още една страхотна нощ в смях.
Искам си пак времето само с теб...
Искам си пеперудките..
Искам.

Култура ли? Какво е това?

2012-02-01T14:19:00.002+02:00

„Обичам” звука на нокторечачката и гледката на мъж провесил се на терасата да си реже ноктите. Какво по-хубаво, нали? Израз на културата, която очевидно липсва...
Но чакайте малко ние сме в България... тук всяко такова действие е проява на мъжественост... също като да се разхождаш гол до кръста по улиците и да демонстрираш "мускулатурата си на корема", да се оригваш без задръжки и други подобни красиви неща. :)
Дали обаче не се крие някакъв по-дълбок замисъл над това рязане на нокти на терасата, които свободно ще полетят из въздушното пространство, падайки небрежно някъде, където ги издуха вятъра.. И аз не знам... Честно казано след дълги анализи на мъжката психология и поведение не съм открила причината за това явление.
Смятам, че е доста лесно да си режат ноктите на една салфетка, която после да изхвърлят, но за тях явно въпроса съвсем не стои така...
Мъже!... Как да ги разберем?

Вкусно февруарско

2012-02-01T14:12:00.004+02:00

Моята мечтана салата стана реалност днес :) 1 Февруари :)
Зелена салата, авокадо и маслини.. ммм.. ВКУСНО!!!!

И едни хубави филийки със сиренце!

Хубав ден, нали?

2012-01-31T15:00:00.002+02:00

Днес денят наистина е по-прекрасен!
И слънцето пече различно... да, точно като за теб!! Нали ти е любимо? С лъчите си да те заслепява :)

Усмихни се :)

"усмивката е самота"

2012-01-31T01:31:00.002+02:00

Всички явно са свикнали или им се иска да ме виждат само усмихната... ДА, това съм АЗ - усмихнатата Г., която би разведрила всеки, който само направи опит да сведе глава и да се отдаде на проблеми и лоши емоции... Да, аз съм човека, който разсмива с думи, жестове и гримаси, точно тогава, когато всички се нуждаят от това...

Но и аз като всички останали си имам моменти, в които трудно задържам усмивката на лицето си и моменти в които самотата силно ме е обгърнала... моменти в които преживявам душевен катарзис... моменти, които не мога да скрия.. защото съм една голяма емоция.....

И тази вечер беше от тези, в които прекарах време със себе си и се опитах да размисля над нещата, които ми се случват... и да не им се давам...
И вече съм с една идея по-добре.
И утре няма да е като днес.
Защото утре ще съм отново усмихнатата Г. - заредена с положителни емоции и много, наистина много усмивки... :)

обич

2012-01-30T00:52:00.002+02:00

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Е. Евтимов

За хубавата вечер и САМОТАТА....

2012-01-29T23:38:00.003+02:00

Стоя с чаша вино в ръка... и си мисля.. защо ли трябва да изстрадаме толкова много, за да изпитаме истинското щастие? И кое е това истинско щастие?
И се чудя кога ли се получава онази искра, която толкова силно, но невидимо ни показва, че човека до нас е точният човек.. Кога?

Лятото един приятел ми разказа точно за това чувство, което е изпитал, когато е срещнал жената на живота си.. и беше толкова мило, толкова хубаво - да разбера, че това все пак съществува, дори и да не съм го изпитала лично... щях да се разплача тогава от умиление... беше невероятно някой да ми каже, че искрата съществува...

... по дяволите.. изморих се... признавам се.. изморих се да се боря дори със страховете си, че този път отново няма да се получи... да.... просто съм преживяла достатъчно, за да се страхувам.. просто съм изморена от раздели, изморена от драми... от сериозни разговори и погледи... от всичко това, което ни прави с една идея по-мрачни...

* * *

Имам едно вътрешно усещане... че ще си остана сама... и че ще умра твърде млада... и затова се опитвам да помогна на хорара с каквото мога... защото ми се иска един ден, когато си отида от този свят някой да каже "тя беше добър човек".... Да... звучи налудничево, звучи ненормално... просто това съм АЗ!!!!

И когато сестра ми ми казва, че не е нужно да се опитвам да спасявам целия сват и че така си вредя на себе си.. въобще не я чувам... само я слушам.. но определено не я чувам!!!! Защото аз няма да спра да бъда до приятелите си, когато имат нужда от мен и да им помогна с каквото мога...

Стана леко объркано всичко това, което съм написала, нали? Точно както се чувствам и аз тази вечер - леко объркана......

Обичате ли изненадите?

2012-01-27T03:24:00.003+02:00

Обичам да правя изненади :) А вие?
Да, това е едно от нещата, които ме правят щастлива - окрилена от планирана идея или пък спонтанна такава да започна да подготвям нещо малко в доста случаи, но пък хубаво, за да видя после едни хубави изненадани погледи и стоплени душички. Обичам да го правя. Именно заради това много харесвам и подаръците без повод... толкова е сладко, когато видя реакцията на човека срещу мен... прекрасно е.. :)

Ето тази вечер бе такава - вечер в която направих от дефекта - ефект. :)

Прибрах се късно - в 2:00ч. и заварих една мивка с чинии и още извън нея... представете си за какво ужасно нещо става въпрос.. И точно когато бях на ръба да се издразня, че някой не си е спазил обещанието, че ще измие чиниите, точно тогава ми хрумна да се усмихна вътрешно и да взема да измия цялата купчина чинии...
Когато ги измих към 2:30ч. реших, че това е малко и ще изненадам домашните още повече, ако на сутринта се събудят и видят, че няма абсолютно нищо... и почнах да подсушавам всичко.. Подсуших аз посудата, но си казах "малко е... нека направя още нещо, за да им предизвикам сутрешни усмивки на лицата" и реших да изчистя печката. :)

И така час и половина по-късно - вече 3:30ч. си почивам блаженно в леглото и ще заспя много доволна, че съм помогнала и че ще ги изненадам приятно тази сутрин. :)

как, защо, кога?

2012-01-25T15:28:00.003+02:00

Как по-лесно можем да приемем загубата в живота си?
И можем ли изобщо да я приемем? От моята гледна точка - МОЖЕМ..! Няма невъзможни неща.
Не, не говоря за загуба на нещо материално, а на нещо много много по-важно... загуба на човек...
Да, говоря точно за онези тъжни и мрачни раздели насред нищото.... които срутват мечти и бутат наредени пъзелчета... точно онези, които коренно променят живота ни.. ако не завинаги, то поне за момент, докато успеем евентуално да се изправим и продължим.. движейки се с новия си експириънс... сякаш някой го интересува.. - всъщност нас най-много ни интересува..
И после ставаме леко затворени, ставаме с една идея по-сериозни и по-трудно отдаващи се на щастието, именно защото вече ни е трудно да му се отдадем напълно, защото знаем, че може всеки момент да го изгубим...
И така потънали в страховете си.. се чудим.. кой и какво може да ни изкара от това състояние.. и си мислим - никой и нищо..!!!! А истина ли е това?

В живота винаги става така, като неписан закон - когато едно нещо умира, друго се ражда... Да, точно така. Не преувеличавам.. случва се както с чувствата, така и с хората...
Помня един студен януарски ден преди 2 години (няма да казвам датата), когато моят прекрасен дядо почина, а в същото време се роди дете на братовчедка ми. Тогава си помислих - не е ли жестоко, че трябва нещо да си тръгне, за да се появи друго.

Това е реалност....
Но защо, защо когато си мислим, че нещо се е случило, точно така както мечтаем или поне малко доближаващо се до това което искаме.. и с много компромиси и любов... защо точно тогава света ни се срутва... И се нуждаем от време, за да се изправим.. да съберем каквото ни е останало от душата... и да продължим.

* * *

Сълзи през смях в очите тъжни,
усмивката е самота,
мечти без страх в лицата чужди,
душата ми е шепа прах.

И вярвам в теб търся те до мене,
и даже зло да ми донесеш,
но искам пак да те виждам денем,
и в твоя свят да ме отведеш.

/част от една песен/

аз, ти, там някъде сами...

2012-01-23T22:59:00.006+02:00

Как искам...
много
някъде далеч
да сме само
аз и ти....
откъснати от всичко
от света дори.

Две ръце
да се докосват,
погледи небрежни
да се срещат...
мълчейки
ние да говорим.

Зависими ли сме?

2012-01-22T22:22:00.005+02:00

Всички обичаме чувството на независимост.
Аз не познавам човек, който би казал, че не иска да бъде независим.
Обаче защо така се получава, че понякога толкова ни е хубаво с някой, че когато не сме с него се чувстваме леко тъжни и ето пак се появява зависимост - или си с този човек и ти е готино или не си с него и не ти е готино... - оказва се, че доброто ти настроение зависи от някой - в случая или от нещо - по принцип...

Часове като минути

2012-01-21T00:33:00.003+02:00

Снимка: favim.com

Понякога ми се иска времето да минава по-бързо.
А понякога искам да го спра.
Напоследък забелязвам, че искам все по-често да мога да спра времето и да се отдам на онези малки сладки моменти, в които просто ми иде да се разтопя от удоволствие.

Понякога минутите са като часове... а понякога часовете като минути...

Не спирай да мечтаеш!

2012-01-20T22:21:00.005+02:00

Не поставяйте рамки на мечтите си!

Снимка: www.favim.com

Can I Touch You... There?

2012-01-17T00:01:00.000+02:00

Прекрасен зимен ден с аромат на пролет

2012-01-15T16:25:00.003+02:00

Днес един човек ме накара да се почувствам толкова прекрасно, че чак усетих аромата на пролетта от пекналото слънце и безгрижието в неделния ден и то посред зима.

Днес душичката ми колоритно се оцвети в моя любим цвят - оранжево!

Когато опознаеш някой и обикнеш душата му всеки елемент в обкръжаващата Ви среда започва да губи значение, защото единственото, което искаш и за което мечтаеш е просто да не спираш да се докосваш до душата на този човек, да се наслаждаваш на усмивките, които ти дарява и тези, които кара да се появяват на твоето лице всеки път щом те погледне.

Днес за първи път от много време ми се искаше да можех да спра времето!

Обещавам!

2012-01-15T16:10:00.004+02:00

Обещавам през 2012 година да пиша повече в блога си! :-)
Обещавам да заразя още повече хора с добро настроение и оптимизъм!

Мразя си рожденния ден!

2011-11-27T17:12:00.002+02:00

Дали защото остават само броени дни до него и както всички казват се изпадало в сатурнова дупка? Или пък защото вече ми омръзна всяка година нещата да се случват по един и същи начин? .... Честно казано не знам!

... И се изморих от еднообразието, което ми налагат, от съобразителността, която трябва да проявявам, за да не обидя никой... ИЗМОРИХ СЕ!

Не искам разнообразие от ястия... шумотевица, телефонни обаждания по цял ден или пък честитки на стената ми във фейсбук....

Искам само СПОКОЙСТВИЕ!

Истината често се крие някъде там

2011-11-17T00:42:00.004+02:00

Точно там където си казахме нашето "чао" и сложихме края на нашите усмивки заедно.. точно там искам да оставя всичко и повече да не се връщам към това, през което преминах, за да те спечеля и за да те загубя не след дълго. Защото за мен това не е поредната временна юношеска връзка, каквато всъщност беше за теб, за мен ти беше нещо.... нещо... има ли значение какво, като дори и да знаеш ще се изсмееш или ще ми дадеш някоя поука да си имам в живота и да не си я забравям.. Нима ще се трогнеш дори просто като човек на човек за всичко, което съм чувствала или чувствам.. едва ли. Даже дълбоко се съмнявам, че самочувствието ти ще ти позволи да вникнеш в думите ми, в душата ми..... а и като се замисля кому е нужно. Живей си животеца, все така безгрижно, защото мисля, че съвсем ти приляга на начина на мислене...

Аз вече се изправих след голямото падане. Вече почувствах сладостта на свободата и най-вече прекрасното чувство на това, че осъзнах колко безполезно е за съжаление да си губя времето.
И ти пожелавам всичко най-хубаво! Защото го заслужаваш...

Хората забравят

2011-10-14T19:51:00.003+03:00

Хората бързо забравят доброто, което си сторил за тях.
Хората често се главозамайват в опиянението от величието си.
И така след доста време прекарано заедно с някой, често след това оставаме като непознати. И хората не пропускат да кажат на всички свои познати неща, които не е много удачно да се казват.
И чудно как се случва до онзи ден да си спал с някой в едно легло, а в други ден вече да сте си наполовина непознати.
А кому е нужно да се доказва и показва, че не той е оставен, а той е оставил някого?
За съжаление да си пораснал не означава да си зрял.
Защото, ако хората бяха зрели нямаше да си позволят да правят детински истории, да говорят навсякъде пълни глупости за човека с който са били толкова време и са прекарали страхотни моменти заедно....

... Но хората забравят... за всичко преживяно, за всичко което си направил за тях, за моментите в които заедно сте си броили стотинките, за моментите в които сте се опитвали да се измъкнете от трудна ситуация, за компромисите, за усмивките които сте си разменяли на пук на всичките проблеми и жертвите, които Ви се е наложило да направите... в името на Вашата връзка и Вашето щастие...
Хората забравят!

Научете се да се радвате на живота

2011-10-08T01:01:00.001+03:00

Няма нищо по-добро за здравето и излъчването ви от това, да се събудите сутрин с усмивка и да си кажете "Животът е прекрасен". Много медицински изследвания са показали, че позитивното мислене е пряко свързано с отделянето на хормони на щастието, които понижават кръвното налягане, разширяват кръвоносните съдове, изобщо действат благоприятно на здравословното състояние.

Никак не е трудно да се научите да се радвате на живота.

Първо трябва да установите кои неща ви развалят настроението и да ги изключите от ежедневието си, до колкото е възможно.
Сменете досадното звънене на часовника или мобилния телефон с любима песен. Избягвайте хората, местата и ситуациите, които ви дразнят. Не попадайте в конфликтни ситуации особено когато спорът не засяга лично вас.
Отделяйте време за себе си. Вземете си гореща вана, излезте с приятели, правете всичко, което ви зарежда с положителна енергия.
В професионален план анализирайте силните и слабите си страни и поправете пропуските. Така няма да се чувствате подтиснати, когато ви дадат задача, с която знаете, че не можете да се справите. Ако работата не ви харесва, сменете я. Ако не можете да си го позволите, си помислете, че все пак е по-добре да имате лоша работа, отколкото никаква работа.
Дори да нямате големи доходи, не си позволявайте това да ви смачква. Има достатъчно хубави неща, които човек може да направи и без много пари. Ако в обкръжението ви пари е равно на популярност, сменете познатите си. Парите наистина са важни, но не са най-важни.
Търсете в ежедневието си малките неща, които ви карат да се усмихвате: слънчевото време, разходка в дъжда, първия сняг, пеещите птички, детето на съседите. Има безброй много поводи за усмивка през целия ден, само трябва да се огледате.
Една от причините за лошото настроение, особено при жените, е нарушеният хормонален баланс, особено преди цикъл. Следете календарчето си внимателно и когато датата приближи, се контролирайте повече: моментното лошо настроение всъщност е плод на физически дискомфорт, който може да бъде избегнат или поне подтиснат. Не позволявайте на някакви химически съединения да ви скарват с приятелите ви още повече, че след седмица няма да си спомняте дори за какво сте се скарали.
Говорете за това, което ви тежи или което ви дразни у другите. Всичко в живота може да се поправи по един или друг начин.
Ако и в края на тази статия не сте намерили на какво да се зарадвате в живота си, то вие сте непоправим песимист. Което също си е повод за радост.

Източник: http://www.dar-center.com/article/?article=470

Le Mal De Toi

2011-10-01T12:14:00.001+03:00

Живота е прекрасен

2011-09-27T23:01:00.003+03:00

В живота има неща много по-важни от празните приказки, клюките или изкуствените усмивки, но малко хора могат да прогледнат и видят над рамките, които сами са си поставили.

Днес разбрах, че не съм си изгубила времето в това което правя последните 4 години...

Днес разбрах, че си е струвало да мина през всичко това, за да се срещна с един неповторим човек от който научих много и ще науча още много.

Днес бе един голям значим ден - 27.09.2011 г.

Днес все още съм в процес на преоткриване на моето "Аз", но една стъпка по-напред.

Аз все още търся тази страст, която ще превземе цялото ми съзнание и ще изпълва дните ми със смисъл, аз все още търся това което искам да правя от сърце, но вече знам че съм все по-близо до това.

Докато някои хора някъде си мислят, че имат проблеми, други хора точно в този момент се борят за живот.

Хора, бъдете по-малко емоционални за нещата в ежедневието, от които не зависи живота ви, влагайте по-малко чувства в заобикалящата ви среда, избягвайте ежедневния стрес и напрежение, които са ви станали рутина, действайте премерено и не на последно място - ВЯРВАЙТЕ В СЕБЕ СИ, защото няма нещо, което да е невъзможно да се случи, щом вярвате в него!!!

Голям цирк, големи усмивки, а душите мазни и празни

2011-08-27T20:23:00.003+03:00

Знам, че не трябва да се вълнувам много за неща като лицемерието и лъжите на хората, но... този път останах безмълвна и не толкова изненадана, колкото разочарована от хора, които познавам и които се държат ненормално нагло и лъжат, гледайки в очите.

Не разбирам защо хората се хранят с клюки. Защо гледат с изкуствените си и мазни усмивки и лъжат, гледайки в очите, а после бързат да обсъдят живота ти... И това явно ги нахранва... подхранва и ги поддържа живи...

Защо хората си мислят, че града е ужасно голям и по някаква случайност няма как да се засечем? Света е малък, а какво остава за града, в който живеем.

На кого са нужни големите изкуствени усмивки? Не и на мен.

Защо хората подхранват себе си с информация за живота на другите? Може би техния живот е толкова скучен, че не им остава друго.

Нищо ново, биха казали някои хора. Да, наистина лицемерие и лъжи под път и над път. Днес ти се усмихват изкуствено и са ти големи приятели, интересуват се от теб, а утре те обсъждат. Аман от циркаджии!!!

Края води до начало

2011-08-21T00:47:00.003+03:00

Не бива да тъжим, когато някой си отива... Нали така биха казали всички "много силни" хора, сложили си маските по лицата?
За съжаление важните хора в живота ни оставят следа, която не се заличава бързо и лесно. А после... после отново се мъчим да поемем по пътя на оптимистичната самота, внушавайки си, че скоро всичко ще се оправи.

Мъжете - роби на майките си

2011-08-10T09:15:00.003+03:00

Не съм сигурна какви точно са отношенията между хората в семейството в чужбина, но със сигурност мога да кажа какви са в България. И ако мога да направя едно резюме между отношенията майка-син, то може би ще доведе до много спорове, породени от страна на мъжете.

Едно нещо обаче е сигурно - трябва да се въведе закон, който да позволи брака между майки и синове. Така със сигурност поне няма да има стари ергени, а жените и без друго са се еманципирали... след като могат да правят всичко сами, тогава защо са им мъже...
В България майките вечно искат да са до децата си... и без това са ги родили, защо пък да не са нон-стоп до тях... ЦЯЛ ЖИВОТ.....

Мили дами, няма оправдание като "семейство", или "личен живот", или като "мъжа ми ще говори с нея и тя ще спре да му звъни по 1000 пъти на ден" ..... НЕ .... Не се подлъгвайте, че мамините синчета ще се превърнат в мъже. Вие може да имате нужда от семейство, дом.. без "странични наблюдатели" под названието "майка закрилница", но когато мъжете Ви мълчат дори в излишък, само защото ги е страх да кажат две думи на майките си.... ще си стоите с екстра "проверка по телефона" и какво ли още не.

Може би, ако жените бяха жени, а мъжете бяха мъже... нещо щеще да е наред... Но в този свят, в който на жените им се налага да се борят като мъже, а мъжете скръстват ръце като женички... и абсурда с майките ще продължава.

А на който не му е добре нека направи нещо по въпроса... Ама така като гледам всички на минутата вдигат телефона или звънят да дадат отчет на мама, явно им е кеф да слугуват психически и физически цял живот на майките си.

П.С. Този който се чувства засегнат и обиден от думите ми нека ги осмисли, защото вярно истината не е приятна, но трябва да се приеме.

Ядене за норматив

2011-08-10T08:48:00.003+03:00

Защо мъжете се хранят бързо? Защо се изкушават от това да карат бързо? Защо не изпипват нещата до край? Защо мъжете не харесват да мият банята, когато се налага и смятат, че няма нужда от това?
Често в опитите си да разгадаем мъжката психология ставаме жертви на тяхната небрежност и оставаме подведени от опитите си да "облагородим" тези същества от мъжки пол, а като краен резултат не виждаме никаква промяна.
Питала съм доста мъже защо по дяволите когато седнат да ядат са все едно като на състезание, обяснявала съм колко вредно е това, а отсреща сякаш един камък стои и не ме чува, и не разбира нищо от приказките ми.
Защо мъжете са вулгарни, а когато видят вулгарна жена гледат възмутително?

.... Защото мъжете не си дават сметка за тези неща... Защото в техния живот не съществува бавно хранене, бавно каране, миене на баня или пък изпипване до край на нещата с които се захванат....

Стана ли модерно да се живее на мръсно?

2011-04-30T22:50:00.001+03:00

В последно време се наблюдава тенденция сред много хора да не почистват. Е, явно аз съм твърде консервативна, щом като предпочитам да живея на чисто, отколкото да стъпвам в боклуци, а да се къпя по сто пъти на ден, твърдейки, че съм голяма чистница...
Не знам дали това е, защото на хората им липсват първите няколко години в живота, когато е трябвало да ги възпитат и да ги научат на някои прости неща като да се почисти дома в който се живее или да се спазват някои елементарни хигиенни навици, но.. е факт, че много кифли съвсем са забравили какво е туй животно прахосмукачката и братовчед му мопа.
Наглост на n-та степен се наблюдава в най-близък план... :) За любителите на силни емоции се препоръчва да си вземат раницата с големите нерви преди да се подложат на удоволствието да престъпят прага на кочинката ни. След кратка сесия се организира кампания под надслов "Почисти си дома, преди да заприличаш на прасе" с цел отхвърляне на теорията, че хората ще започнат да водят живот на свине.

Нервите ми си играят

2011-02-20T20:30:00.002+02:00

Ако скоро спра да пиша в блога си изцяло, значи от нерви съм се гътнала..
Не издържам вече... Да им скоча на фасоните на всички... Е, бива, бива, ама чак пък толкова...
Няма да правя компромиси със себе си, заради кефа на някой друг...
Писна ми!!! И да, много съм ядосана, пък ако шете ме разберете...

Какво щеще да е, ако нямахме хиляди минути за изговаряне? Може би Рай!!!

2011-01-22T13:11:00.000+02:00

Какво ли щяха да правят хората, които звънят по 100 пъти на ден на някой, ако ги нямаше тези абонаментни планове с хилядите им безплатни минути?
И ако не знаеха как да използват скайп или пък даже нямаха нет някои хора...?
О, Господи... спри тази ужасна тенденция Някой да звъни на Някой.... за щяло и нещяло... и нека Глобул, Мтел и Виваком спрат да дават тарифни планове с 1500 - 2000 - и безброй още минути на всички хора... защото, ако се продължава така скоро ще ми побелеят косите от нерви!!!!!!!!!!!
Аман от хора, които използват телефона си като заместител на скуката, звънейки по n на брой пъти на някой си... Намерете си развлечения, спрете да звъните безразборно и да досаждате!!!!
Имам предвид звънене по 3-4 пъти на ден на един и същи човек без повод и само с цел да си изговорим празните приказки....
Не разбирайте погрешно думите ми... Няма лошо да се чуеш с някой, ако имате какво да си кажете и да си обмените информация, ама само за да си зададете поредния тъп ежедневен въпрос.... - не си хабете ценното време!
Вече спирам да отговарям на въпроси от типа "Как е времето? К'о яде? Къде си точно сега? И куп други такива безполезни ежедневни въпросченца.... !!!!

Нова година, нов късмет!

2011-01-05T12:31:00.002+02:00

Отиде си старата, дойде новата година!
Пожелавам на всички да сте живи и здрави и нека новата година е по-успешна и хубава!

Поздрав за всички с тази песничка :)))

Никой не избира родителите си

2010-12-27T13:24:00.001+02:00

Ако възпитанието беше лесна работа на много хора нямаше да им липсват първите 7 години.
Ако всеотдайността беше присъща на всички майки, много от тях след години нямаше да съжаляват, че са пренебрегвали децата си в името на свободното си време и нямаше да правят отчаяно-луди опити да бъдат в живота на вече порасналите си деца, които не се нуждаят вече от тях, така както са се нуждаели преди.
Ако родителите знаеха как да гледат децата си, нямаше да се опитват да пестят време и грижи, те щяха да са с децата си точно тогава когато трябва... а именно, когато децата са малки и се нуждаят от майчини ласки.
Ако само знаеха как неусетно пробуждат тиха омраза в децата си, защото не са им отделили време да си поиграят, да прочетат някоя приказка, да гледат филмче...

Ахх, само АКО родителите знаеха всичко това и още много, НО НАВРЕМЕ, то сега нямаше много от тях да стоят самотни и нещастни в празните си къщи, правейки стотния опит за днешния ден да се свържат с ЧОВЕКА, който те наричат свое ДЕТЕ.

Скъпи родители,
За съжаление вече е твърде късно да се сближите с децата си, които всъщност не са вече деца, а големи хора.
Времето не се връща назад!
Отчаяните Ви опити да сте 24 часа / 7 дни в седмицата в живота на децата си е по-вероятно да ви отдалечат от тях повече, отколкото да Ви сближат!

!!!... Благодаря на родителите си, че са всеотдайни и толкова прекрасни, че благодарение на тях имаме едно незабравимо детство и най-вече им благодаря за начина по който са ме възпитали и за времето, което са ми отделяли, винаги и точно тогава когато съм имала нужда от тях !!!

Грешките на хората понякога са непоправими

2010-12-27T13:21:00.001+02:00

Родители, които сте изоставили децата си в ранна детска възраст под различни предлози, не се опитвайте да създадете близост между себе си и детето си, безполезно е вече.
Използвайте времето си за по-полезни неща, защото времето назад не се връща и детето ви няма тази нужда от вас, която е имало когато е било малко.
Не подкупвайте вниманието на детето си с материални неща... не материализирайте мечтите си за близост с куп безполезни неща, подаръците не връщат годините и не запълват празнините в душите на хората.
Дано поне сте постигнали целите си - може би добра кариера или пък свобода от ревящи деца, нуждаещи се от вашите грижи.
Дано ясно разбирате, че именно децата ви всъщност не са ваши деца, а са деца на родителите ви, които вероятно са ги отгледали, или пък на бавачките на които сте ги давали или пък на учителките си в детската градина.... И най-вече - те са големи хора и не се нуждаят от престорените ви грижи след толкова много години!

Жал ми е както за лошото детство на децата ви, така и за вас... защото това никога няма да спре да ви тежи на съвестта (ако разбира се изобщо имате такава).....

Липсваш ми

2010-12-23T23:46:00.000+02:00

Липсваш ми!!!

Много ми липсваш!

Защо готвим?

2010-11-21T22:12:00.004+02:00

Защо готвим всеки ден?
От бедност или от удоволствие?
Това е казусът!Готвим, защото нямаме пари да се храним на заведения и да не губим време в стоене пред печката или просто това ни харесва?
Много ли ни се иска всеки ден да бъркаме манджи на котлона и да се омирисваме или просто полупразното портмоне говори без глас, че друга алтернатива нямаме?
А може би се храним по-здравословно и отхвърляме всякакъв тип нездравословни храни, които предлагат заведенията?
Хайде без тези... Нека си го кажем направо.. - готвим, защото в 90% от случаите се налага да сготвим, за да не умрем от гладна смърт.
А при вас как е?

Безотговорността в един, поражда презрение в друг

2010-11-04T09:58:00.002+02:00

Тъжно е да гледаш как един родител оставя детето си да оцелява, вместо да живее... Това е не само безотговорно, но и подсъдно... На другият свят, когато Господ раздава присъдите ще разберете как се е чувствало вашето дете, докато вие сте го лишавали от толкова много неща, защото сте безотговорни. Хора, които не могат да носят отговорност не бива да стават родители!!!

Писна ми от несериозни хора

2010-11-04T09:36:00.001+02:00

Хора, които не държат на думата си...
Точно тези хора ме правят такава каквато не искам да бъда – РАЗГНЕВЕНА.
Защото.. защото когато кажеш нещо е редно да не се отмяташ от думите си след това.
Бясна съм, защото да гледаш от високо не те прави нещо повече освен смешник в очите на другите, защото от горе лесно се пада, понякога дори неусетно.

Момчета пораснете!

2010-09-18T22:07:00.002+03:00

Момчета пораснете.Приемете за нормално, че е време да пуснете ръката на майка си и да се опитате да бъдете самостоятелни. Може би ви се вижда твърде трудно, щом като съвсем скоро сте спрели активно да сучете и вече можете да сядате на гърне, а не да използвате памперси, но... това е реалността. И ако искате жените да ви приемат като "Мъже", а не като "момченца", то просто моля ви, ПОРАСНЕТЕ.
Живота е предизвикателство за всеки, но това не бива да ви плаши. Ние жените даже ви даваме шанс постоянно да се доказвате, че можете да сте "Мъже", а не "момченца".
Ясно е, че страха от това, че мама няма да е до вас, за да ви изпере дрехите или да ви сготви за обяд и вечеря е твърде голям, но за Бога, не се плашете. Това ще е трудно за вас само в първите няколко дни, докато се научите да си правите сандвичи, а след това и други "сложни неща", като пържени яйца, спагети и т.н.
Бъдете смели! Рискувайте! И пуснете ръката на майка си и с висок глас заявете, че сте "Мъже", а не "момченца".
Не страдайте за майките си, когато ги видите да плачат за вас. Винаги страданието на майката износила в утробата си едно създание е голямо, когато тя разбере, че не и принадлежи изобщо. Болката и, че отрочето и вече е "Мъж", който по дяволите тя няма да може да контролира, така както го е правила, докато е бил "момченце" ще е голяма, но тя е ПРЕОДОЛИМА.
Ако искате да имате партньор в живота си, първо ще трябва да приемете, че майка ви е жената, която ви е отгледала, но не и жената която ще ви гледа цял живот.
РИСКУВАЙТЕ и бъдете "МЪЖЕ", ако ви стиска!!!

За мечтите, за носталгията и хубавия неделен ден...

2010-08-29T12:08:00.001+03:00

Не е ли по-лесно да мислим за самотата, като за свобода. Нали всеки иска това, точно това.. да бъде свободен.
Слънцето силно огрява терасата ми и много спомени изплуват в съзнанието ми, но всъщност се чувствам много добре. Мисля за това като за нещо хубаво на което му е минало времето, а на негово място идва нещо още по-добро или пък по-интересно.
Не е ли жалко, че оценяваме какво сме имали, едва когато го изгубим... Да, но пък какво можем да направим, освен да продължим напред и да се поучим от грешките си...
И днес е един от онези дни, в които нямам какво да правя, нямам планове и съм в очакване нещо хубаво да ме сполети. Твърде оптимистично звучи, нали? Не ми пука.. предпочитам да е твърде оптимистично, отколкото твърде песимистично.

Традиционна сватба

2010-07-08T00:21:00.001+03:00

По традиция сватбената рокля остава в тайна до деня на сватбата, а костюмът на младоженеца се избира и от двамата.

Един хубав странен ден

2010-06-30T13:19:00.002+03:00

Днес е един от онези дни в които просто искам да си стоя сама у дома, да слушам музика, да не говоря с никой, да чета книга и да позволя на спомените си да нахлуят в главата ми. Точно това чувство имах, когато се събудих, за съжаление трябва да работя, но пък настроението не ме напуска. Неволно и дори нарочно допуснах спомените си и те ме обгърнаха... с цялата си сила.
Днес е слънчево, но в душата ми е някак облачно, приятно облачно, каквото е и моето любимо време – мрачно, леко студено, но не дъждовно...
Някъде бях чела, че самотата всъщност е свобода и се замислих над това. Сега наистина съм сама, самотна и имам пълната свобода да решавам какво да правя с времето си без някой да има влияние, но аз и преди си бях така, естествено съобразявала съм се с този до мен, но това не ми е тежало...
В последно време все по-често се улавям как съм се замечтала. Сякаш летя в безграничните и безбройните си мечти, които всъщност са толкова хубаво нещо. Дори и да ми става тъжно, че нещата не се случват толкова бързо колкото искам аз, все пак поглеждам оптимистично и вярвам, че ще се случат!
Сещам се за предния път, когато прекарах цял ден у дома, сама и някъде витаеща из облаците, много тъжна и смазана... беше преди повече от половин година. Това всъщност не си го позволявам често, както не си позволявам и да плача, но ето че се случва понякога.
Преди около 3-4 месеца си мислих, че по това време.. лято, слънце и с изградени спомени, ще ми бъде тъжно и всъщност ще се чувствам зле. Сега мога да кажа, че се чувствам много добре, и празнотата която усещам не ми пречи, а ми помага.
И всъщност се чувствам прекрасно!

Лятно ми е в душата

2010-06-23T01:25:00.003+03:00

Така царската съм полегнала. Отпуснала съм се и хоп, най-накрая лятото за мен дойде. Едно на страна, че ще работя, както го правя и през останалата част на годината, ама пък сесията приключи, най-накрая ще дишам свободно.
И както съм си легнала и едно безгрижно ми е на душата... Разбира се само до утре сутрин, когато се потопя в работна среда и стъпя в офиса. Но това изобщо не ме притеснява.
Пак съм се замечтала. А аз изобщо май не съм спирала да мечтая... Като разполагам с повече свободно време си позволявам да летя в мислите си и мечтите си и да си визуализирам разни хубави неща.. как пътувам и как се забавлявам...
Странно защо, но в последно време бях забравила как да се радвам на живота, бях смазана психически, но... сега вече е по-различно, мисля че бързо ще вляза в лятна ведра форма и усмивката ще се вижда по-често на лицето ми.
Световното съвсем не ме вълнува, но пък си следя резултатите, за да съм информирана и в час.
Плажа е пълен с туристи, всичките легнали и се пекат до червено, докато почне да им щипе. Тази година и аз смятам да ходя на плаж... Ама трябва да измисля начин да не почернявам в лице...
Колената пак ме наболяват, дали защото днес мъкнах едни тежки торби или защото времето се разваля... не знам, но се надявам след кратък релакс да са се оправили поне малко, защото в противен случай ще съм пак с кривата физиономия.
Искам да напиша нещо смислено, но май доста съм изтъпяла покрай тази сесия и съвсем не ми идват в главата мъдри мисли.. Ахх....

Нещо ми тежи...

2010-06-12T15:15:00.001+03:00

"Писма до Клаудия" - Хорхе Букай

2010-06-07T02:50:00.004+03:00

... Една страхотна книга, която си струва да се прочете, естествено както и другите книги на Хорхе Букай ("Нека ти разкажа" и "Приказки за размисъл").

Ето нещо любимо от книгата:

Боли ме от гнева ти,
от тъгата ти,
от огорчението.
Това, от което ме боли най-много,
е твоето мълчание,
криенето ти от мен,
всичките неистински „не знам”.
Като в онова танго,
„аз те търся и не те намирам”.
Претекст ли търсиш, за да си далеч от мен?
Забрави ли, че аз изкачвам най-високи върхове
само с мисълта за теб?
Когато теб те няма,
игрите на жмичка
и препятствията,
и споренето с гордостта ти
така ме изморяват.
Не ми се хлопа по вратата, която
и двамата жадуваме да се отвори,
но ти, не знам защо, подпираш.

***

Аз живея моя живот и ти живееш твоя.
Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти,
нито пък ти – за да сбъднеш моите.
Ти си ти и аз съм аз;
и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно.
А ако се разминем, нищо не може да се направи.
/Фриц Пърлс/

Лятно настроение

2010-06-02T14:45:00.001+03:00

Обичам летни дъждове
и ветровете сплитащи косите ми...

Копнеж

2010-05-19T20:12:00.002+03:00

Една сълза се стича сега,
толкова тежка... и пада сама,
и иска да каже много неща.
... И тези надежди, и тези искри,
убиват ме бавно, ти разбери.
Понякога просто искам да спреш
да играеш с моя малък копнеж.
Защото сили няма скоро да имам,
да те гледам и да се усмихвам.
Защото не знаеш как си играеш
с моята малка душа, която е пълна с тъга.

Голямото преяждане

2010-04-12T23:09:00.003+03:00

Страшно преядох, направо се разцепих от ядене...

5 бодвания и половина от Шопската салата, 4 хапки от някакви си мазни морски деликатеси, че и жилави на всичкото отгоре + едно семпло филенце от лаврак с няк'в баси и изискания боровинков сос и треви.. - ето това хора, ако не знаете е да се нахраниш в луксозен ресторант.

Желателно е преди да отидете там да влезете в нета или да отворите някоя книга и да си припомните за това как се яде на такива изискани места, като например с кой прибор се започва и как се хваща чашата за вино..

По възможност правете се, че разбирате всичко от това което прочитате в менюто, все едно и във вас всеки ден си правите такива неща, та чак са ви омръзнали. Дет се вика.. пълна досада, ама нали сте там по повод ще хапнете или близнете (както му казвам аз).

Яжте със средно темпо, не много бавно и не много бързо, и никога не изяждайте всичко.. Леле.. та тези големи порции, ако ги изядете после ще се търкаляте до вас като кюфтета.

Като си изядете предястието направете гримаса на преял човек и леко загатнете, че за основно няма място във вашият стомах.

За ДЕСЕРТ - и дума да не става!

Смешки са ми в главата

2010-04-09T01:19:00.002+03:00

Музата ми пак дойде и пиша си като дете..

:)

Рими много са ми във главата,
ала празничка ми е душата
Искам бира, пиле печено с ориз.
а за десерт шкембе във зелев лист.
Диня, ябълка, банан,
във главата ми е пак курбан.
Искам нещичко да ям,
но хладилника голям
е празен като барабан.

Днес с приятели си говорихме в рими. Естествено не през цялото време, но... опитвахме се. Пораздвижихме си мозъците.. ефективно, та чак до сега ме държи и пълна случайност - баам, изникнаха ми римички в съзнанието и ги споделям с Вас (въображаемите ми посетители). :)

I wanna scream

2010-04-04T23:25:00.002+03:00

Крещи ми се...
Разбираш ли?
Без глас ми се крещи...
Тежи ми, пак ми тежи, когато очите се пълнят със сълзи и една буца стои в гърлото ми.

Пак с поглед те търся,
и не те намирам.
Отново в мислите си бродя
и не те откривам.
Тъжно поглеждам надолу в земята
и твоята сянка е там в тъмнината.

Петъчно мисловно словоизлияние

2010-03-13T01:36:00.002+02:00

„Искам нещо да ти кажа...” се роди от там, че просто искам нещо на някого да кажа, а понякога думите са излишни, нали се досещате... Но и на мен устата ми е голяма, та чак не се спирам да приказвам и от там идва целия проблем.

Тази вечер си говорихме с Теди за разни неща, казахме си доста от това, което имахме да си казваме... искам да кажа, че... изляхме си думите от устите или поне аз моите.

И тя ми каза разни хубави неща, та ако някой ги чуе и не ме познава ще си каже „бреееййй, тя е страшен човек”. А всъщност аз сама понякога на себе си не мога да отговоря на въпроса „Какво съм аз?”.

И тя ми каза, че съм объркала като съм записала икономическа специалност, трябвало било да пиша Психология. Е, вече и аз май клоня към това мнение, но е късно... в нашия университет няма такава специалност. Както и да е.. ще го преживея, а и като ми е хоби не ми е зле. Чета си блогове, книги и научавам това, от което се нуждая.

Май пак се увлякох да пиша, а?

(Без никаква връзка)

Днес обядвах на Хепи (на Червения площад) и за първи път почувствах, че съм прекарала пълноценно времето си за обяд, докато съм сама. Успях, ура! Изчетох списание „Мениджър” и когато стигнах на тъпото „Ева” – онова с многото реклами и картинки ме заболя главата и даже не си направих труда да го разлистя цялото. А и вече почти бях към края на хрупкавите филенца с царевица и блажено почнах да визуализирам как с огромно настроение ще си доработя, а и петък е... как да няма настроение човек, като е края на работната седмица?

Ох, чак сама не се понасям, ама айде... Принципно тези думи все едно не са излезли от моята уста, защото аз почивните дни от известно време не ги харесвам. Обикновено дойде ли събота и неделя и се депресирам, защото нямам работа с която да си запълвам времето, а ако не правя нищо имам чувството, че си губя и пилея времето. Подчертавам, че ми е достатъчен един час или два, за да се насладя на съботната утрин, спокойната закуска, проверката на мейла и на каквото още си чета, малко телевизия и музика и.... след това просто не ме свърта, защото не мога да лежа цял ден, филми не обичам да гледам до припадане, а книга повече от два часа не ми се чете... нъц... а все пак уикенд е и не се работи...

Вече чак ми се иска да си имам още една работа за събота и неделя, за да чувствам че съм оползотворила добре времето си.

Приключения, приключения ми трябват на мен..:)

Is This Love?

2010-03-13T01:14:00.002+02:00

Без заглавие

2010-03-09T22:52:00.001+02:00

Ден след празника на жената.
А това всъщност има ли значение?
Ако някой изобщо чете блога ми (а то има ли нещо за четене?), добре де, ако някой изобщо го гледа от време на време, значи е забелязал, че съм го поизоставила доста. Не съм писала от много време. Не намирам време или пък желание.. голямо оправдание, а? Даже не се оправдавам... Да!
Днес се чувствам като една празна кутия или една празна чаша или нещо друго, което е празно, и вчера се чувствах така, но днес е повече от вчера. Някак съсипващо и унищожаващо. И си го правя сама, чудно а?
Предизвиквам всички, които успяват да контролират емоциите си да кажат как става това. Лошо нещо е самоунищожението, освен ако не е преход към нещо добро. А какво ще стане, ако прехода продължи по-дълго от нормалното?

Една любима песен...

Ayo – These Days

музика: тук

I know I should be more grateful
grateful for everytihng I have
And I know I should be less downfall
But unfortunately Iam just human
I'm in a big hole surrounded by fear
I'm in a deep dark hole
Deep enough for me to disapear
But should I go if earth the only place I know
All I know is I don't want this anymore
Livin' out life without nowhere what a distant is searching for

There are days where I would love to be somebody else
Days where I am fighting myself
There are days where I wish I would be a child again
And sometimes days where I wish they wouldn't last
Days where I wish I would be dead

Step back, stay away from me
Can't you respect that I only need my peace
These days I'm too weak to see
These days I'm all about me
I don't want to talk this out
Cause there are certain things we don't need to talk about
The silence in between will let you know what I mean
And each time I try to escape
I pray to go not to let me fake
And to take my doubts away
Hum hum....

There are days where I would love to be somebody else
Days where I am fighting myself
There are days where I wish I could be a child again
And sometimes days where I wish they wouldn't last
Days where I wish I would be dead....

Студ...

2009-12-30T04:11:00.006+02:00

Студено е.
Духалката ми спря да работи.
Вместо топло духа студено.
Зима е.
Замръзвааам.
И в душата ми е студено.
И погледът ми е празен.
А очите ми тъжни...

Защо не разбират хората от дума... Или наложи ми се да излъжа

2009-12-13T13:20:00.002+02:00

Наближават празници. Почти дойдоха.
Е, трябва ли пък да празнувам, когато не ми се празнува?
На Коледа по принуда със семейството ще се "празнува"... това е ясно и даже ще преживея някак това дълго стоене на масата, поглъщането на огромни количества храна, сякаш на следващия ден света свършва.
Но тук идва въпроса - защо никой не може да разбере, че на Нова Година искам просто да си лежа в леглото и да си скучая по моя начин... примерно... А не искам да се събирам с хора, не ми се ходи на ресторант... И в моменти като този ми се налага да лъжа. И почвам вече активно да го правя идните дни, та чак докато дойде Нова Година.
На едната си приятелка трябва да кажа, че ще съм с колеги. На колегите трябва да кажа, че ще съм с приятели. На сестра ми трябва да кажа, че ще съм с приятелката ми, на нашите същата версия.
И защо всичко това? За да успея най-накрая на спокойствие да вися пред телевизора, лежейки под завивките? Ах, колко трудно! Само ако можеше просто всички да ме оставят на мира с непрестанните си въпроси за каквото и да било, включително и да ме карат на сила да празнувам и да ме канят на паритита, когато съм им казала, че аз на този ден ще съм си в нас...

Мазна баничка или... Как хората бързат?

2009-12-08T10:52:00.005+02:00

А?
Дали да си хапна ли или да не си хапна...
Е к'во пък толкова сега, ако вървейки си сгъна една мазна баничка. То дет се вика сега да няма да правим на въпрос, че мазнинката от баничката се стича по пръстите ни и трайно и спокойно се настанява в шала ни или в най-лошия случай на панталона ни...

Това виждат очите ми сутрин, когато вървейки отивам към офиса или пък следобед, когато излизам да свърша нещо. Деца, мъже, жени... всички са се наредили на опашка пред баничарниците и поръчват. "Едно рогче. Една баница. Един геврек..." и така до безкрай. А после 1/3 остават там и изяждат всичко за секунди, 1/3 от хората слагат в торбичка и тръгват, а последната 1/3 просто сгъва хартията и тръгва, ядейки.

И иначе така поддържаните и наконтени дами, претендиращи за статус в обществото, които не биха направили това и онова, с големи крачки се отправят към мястото към което са се запътили, хапейки бързо вече изстиналата, станала на каиш, баничка.

"Но няма нищо" - биха казали хората... "И на мен ми се е случвало това, налага се понякога".
И аз така като бях малка... признавам си... кой знае колко закуски съм изяла от баничарницата до училище, докато на гърба ми виси тежкия товар със знания, а в ръцете ми закуска.
Но тогава не осъзнавах всичко това...

За детството, мечтите и безгрижните погледи

2009-08-24T16:32:00.002+03:00

Ах, как ми липсва детството... Онези безгрижни години, когато си мислехме, че ако някой от блока не излезе да играе с теб значи сте скарани. Сложна беше схемата, нали... по детски. А колко игри имахме тогава, които сега децата не знаят и не играят. Представям си само след време (не много далеч) децата ще си имат форуми и вътре ще има теми от рода: „Сменям зъб, как да се усмихна на Пешо от „Б” клас, като ме е срам” или пък „Нашите искат вече да вървя, няма вече да съм в количка” и т.н.
Днес се подсетих колко много игри имахме, когато бяхме деца.. нямахме компютри, но не ни и трябваха и беше хубаво. Сега... сега прекарваме 2/3 от денонощието пред компютъра, а децата на 3 годишна възраст вече боравят с компютъра, на 5 години вече са в скайпа, на 7 години в първи клас сигурно са се регистрирали и в някоя социална мрежа.
Такъв е живота... сложен, оплетен, но пък интересен, нали?