Когато се движим сред хората, когато доброволно определяме себе си като роби на суетата си, тогава сякаш каквито и прозрения да се опитва да ни даде Вселената, то все не можем да ги видим.
Как да живееш с малко и да си щастлив е нещо, което искам да ви разкажа, за да видите, че извън суетата в прекомерни граници, съществува друга красива страна на живота.
Преди около две седмици си купих дрехи от магазин за втора употреба. Считам това не просто за наложително (защото нямам пари да си купя нови, а имам нужда), а и за едно чудесно потребление за втори път на неща, които не са стигнали до своя край и не са се амортизирали, един чудесен начин да имам какво да облека, което ще е по-добро със сигурност от протритите ми парцали...
Другото нещо, което ми се случи е, че останах почти без пари, но не казах на никого и дори не го отчетох като тревожна мисъл, която да ме обсебва и поставя в напрежение.
Да, в момента имам 2 лв. в портмонето си и това е така от онзи ден и ще бъде до края на тази седмица вероятно... освен ако не се спъна в някоя банкнота по улицата, но като че ли бих желала да предотвратя такива неща, защото и без друго вчера паднах на дясното си коляно и го потроших.. Не е счупено, но е подуто и на него има цяла гама от цветове, преливащи един в друг. И въпреки това съм благодарна на Господ, защото знам, че това е нещо през което трябва да мина точно сега и защото знам, че можеше да е и много по-зле.. В действителност пазя колената си вече 5 години и то изключително много, защото имам една операция на едното, а и си имах доста проблеми.. та от тогава насам не съм падала.... не и по този начин...
И... скъпи приятели... красотата може да откриете във всичко, стига да имате очи да я видите... и желание, разбира се!
Днес ме осени невероятно вдъхновение (може би моя начин да покажа на себе си, че не желая да бъда глезла, когато нещо ме боли) и приготвих няколко неща с наличните у дома запаси, защото нямам пари за покупки.. Направих прекрасни и вкусни домашни солети със слънчогледови ядки и зехтин, бисквити с овесени ядки и аромат на ванилия и канела, ориз по италиански с домати и маслини "Каламата", ароматна салата от печен пипер и едни сухари по селски.... И съм много щастлива, че успях да не се поддавам на емоцията да тъгувам, че нямам пари, защото всъщност не съм останала гладна, нито на улицата, а даже повиших своята креативност в кухнята..
Всъщност не се беше случвало да готвя скоро... Даже да готвя.. се превърна в лукс, от който и аз не знам защо се лишавам.. но днес беше един доста продуктивен ден.. и между всички тези вкусотийки си почивах с по една торбичка лед на коляното, вярвайки, че ще ми мине по-скоро.
